НАСА дебне кръговрата на звездите

Всеки ден НАСА пуска уникални снимки от видимата и невидима Вселена, изследващи космическите тайни. Сред тях се отличават фотоси на множество мъглявини, появили се по различен начин. Те са пример в какво ще се превърне след милиарди години нашата родна звезда Слънцето. И както сполучливо правят сравнение, ще е все едно се е счупило сурово яйце и жълтъкът му е изтекъл.

А след това за сравнително кратък период за космическите измерения, се оформя нова звезда, която си събира собствена планетарна система от получилата се мъглявина. Сценариите са различни, но кръговратът винаги е един и същ – звезда, мъглявина, нова звезда.

На това изображение е истински миш-маш от космически обекти. Тук са звездният куп Плеяди, мъглявините Примката на Барнард и Орион, звездите Алдебаран и Бетелгейзе, мъглявините Главата на вещицата, Примката на Еридан и Калифорния. Всичко е снимано в продължение на16 часа в тъмното небе над Гранада, Испания, а после събрано в едно изображение. Идеята е да се покаже колко е трудна професията на астрономите.

СНИМКА: Ignacio Fernández

Само два дни след пръстеновидното затъмнение на Слънцето по време на февруарското новолуние на 17-и тънък лунен полумесец се извисява близо до западния хоризонт в този зимен пейзаж по време на здрач. Луната е снимана преди падането на здрача в небето над село Киразлъ, Турция. При голямо увеличение се виждат планетите Венера, Меркурий и Сатурн една над друга и над Луната.

На снимката, направена през 2004 г., роувърът Opportunity застава срещу Слънцето в кратера Ендюранс и вижда собствената си сянка. Попаднал в прашна буря през 2018 г., Opportunity спира да отговаря, а НАСА прекратява с опитите да се свърже с него през 2019 г. и обявява новаторската мисия, първоначално планирана само за 92 дни, за завършена.

СНИМКА: NASA, JPL, Mars Exploration Rover Mission

Звездният куп Плеяди се вижда и с просто око, а в древната гръцка митология той е от седем сестри. Намира се на около 400 светлинни години разстояние в съзвездието Телец (Бик). Разпространена легенда с модерен привкус е, че една от по-ярките звезди е избледняла, откакто купът е получил името си, оставяйки само шест от звездите сестри видими с невъоръжено око. Всъщност тук звездите са много повече.

Парадът на планетите сякаш отива към Операта в Сидни. Това изображение е от 2022 г., а миналата седмица и началото на тази също имаше събрание на планетите. Меркурий, Венера, Сатурн и Юпитер бяха видими едновременно с невъоръжено око над забележителната сграда. А с телескоп още се виждаха Уран и Нептун към тази редица.

Мъглявината Яйце е подходящ пример какво в далечното бъдеще ще се случи със Слънцето. Там умираща звезда се пука и също като яйце изпуска жълтъка си. Звездата е отхвърлила външните си слоеве и горещото ядро (или жълтъка) осветява млечните обвивки от газ и прах, обграждащи центъра. Астрономите все още се опитват да разберат кое как точно става.

Спиралната галактика IC 5332 е видяна от два телескопа на НАСА – от „Уеб“ в средния инфрачервен спектър и „Хъбъл“ в ултравиолетова и видима светлина. Наслагването на тези изображения е тази снимка, където действат като тайни служби сили, оформящи галактиката.

Мъглявината Медуза се носи в междузвездното море, а отдясно и ляво са от двете ярки звезди, Му и Ета Близнаци. Тази космическа Медуза е част от остатъка от свръхнова с форма на мехурче - разширяващ се облак от отломки от масивна звезда, която е експлодирала. Медуза е на около 5000 светлинни години разстояние и приютява неутронна звезда, ултраплътния остатък от колабиралото звездно ядро.

На 18 февруари планетата Меркурий сякаш се плъзна зад Луната. Горният кадър показва яркия Меркурий, едва видим в северния (десен) край на осветения от земната светлина лунен диск. В долния вече планетата се е появила в по-тъмно небе отвъд осветения от Слънцето полумесец на Луната. Фотосите са направени три минути един след друг край Салисо, Оклахома.

Голям и драматично оформен като сърце на дракон от легендите, този космически облак се простира в южното съзвездие Ара. Създаден е от експлозията на свръхнова, чиято светлина е достигнала Земята преди около 20 000 години. Смята се, че въртяща се неутронна звезда или пулсар са останали от колабиралото звездно ядро на RCW 114.