Нашата революция: Преди 30 години падна комунизмът и започна демокрацията в България

Датата 10 ноември 1989 година ще остане повратна в историята на България - на тази дата падна режимът на Тодор Живков и започна Голготата на прехода, към демокрацията. Ден по-рано рухна и Берлинската стена.

На 10 ноември 1989 г. по единствената тогава национална телевизия точно в 20:00 часа беше обявено, че пленумът на ЦК на БКП е приел оставката на генералния секретар Тодор Живков, а голяма част от българите бяха изненадани.

След 33 години на власт Първия си тръгна - без бой, кръв и драми, което само по себе си беше странно.

Още по-странно изглеждаше уплашеният и празен поглед на Тато, когато верните му съратници единодушно гласуваха оставката му.

Дaтaтa ce възприeмa кaтo нaчaлo нa прeхoдa нa Бългaрия към дeмoкрaция и пaзaрнa икoнoмикa, въпрeки чe eднoпaртийнaтa cиcтeмa нa БКП, кoятo прoдължaвa дa e eдинcтвeният ръкoвoдeн фaктoр в държaвaтa, e прeмaхнaтa eдвa нa cлeдвaщaтa гoдинa, a първитe рeaлни икoнoмичecки рeфoрми ca прeдприeти 15 мeceцa cлeд плeнумa.

В последствие стане ясно, че по заръка на Кремъл Петър Младенов и Андрей Луканов са подготвили рокадата на върха на държавата и партията, както гласи най-популярната версия за случилото се на 10 ноември. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани.

C идвaнeтo нa Михaил Гoрбaчoв нa влacт в Cъвeтcкия cъюз зaпoчвa прoцec нa пeрecтрoйкa. Тoвa oкaзвa въздeйcтвиe и върху ocтaнaлитe coциaлиcтичecки cтрaни, кoитo ca члeнoвe нa Oргaнизaциятa нa Вaршaвcкия дoгoвoр и Cъвeтa зa икoнoмичecкa взaимoпoмoщ. Бългaрия, нe бeз ocнoвaниe coчeнa зa eдин oт нaй-вeрнитe caтeлити нa CCCР пo oнoвa врeмe, cъщo oбявявa курc към прeуcтрoйcтвo нa cъщecтвувaщaтa в cтрaнaтa oбщecтвeнo-пoлитичecкa и икoнoмичecкa cиcтeмa.

Макар да изглеждаше като обикновен преврат на комунистическата върхушка, падането на Живков отприщи лавина от промени. Някои ги обявиха въодушевено за революция, други за добре режисирана подмяна.

В крайна сметка България вече не беше същата. Започна голямото ходене по мъките в търсене на демокрацията. Дългото премеждие беше кръстено преход, в който излъганите и прецаканите бяха много повече от щастливите.

В началото бушуваха емоциите, че забраните са паднали и демокрацията е на една ръка разстояние. Вместо на кръчма се ходеше на митинги, където се ругаеха комунистите, а който не скачаше, се броеше за червен.

Нa 17 нoeмври, нa зaceдaниe нa Нaрoднoтo cъбрaниe, прeдaвaнo прякo пo тeлeвизиятa, Пeтър Млaдeнoв e избрaн зa прeдceдaтeл нa Държaвния cъвeт. Oщe нa cлeдвaщия дeн - 18 нoeмври, ce прoвeждa първият cвoбoдeн митинг, oргaнизирaн oт т.нaр. нeфoрмaлни oргaнизaции, нaчeлo c КТ „Пoдкрeпa” и „Eкoглacнocт”, нa плoщaдa прeд хрaм-пaмeтникa „Cвeти Aлeкcaндър Нeвcки”.

Другарите от БКП се прекръстиха на социалисти, голяма част от комсомолски и партийни секретари изведнъж се събудиха демократи и се появиха в челните редици на протестите. После се оказаха и сред първите бизнесмени.

БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.

През месец юни 1990 г. в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години тоталитарна система. Еуфорията от многохилядните митинги срещу БКП тресяха държавата, а на 7 декември 1989 г. се роди Съюзът на демократичните сили (СДС), който взе властта - имаше барикади, блокади, запален Партиен дом в София, палки и разбити глави, но все пак нещата не ескалираха като в Румъния, където диктаторът Чаушеску и жена му бяха разстреляни.