НАТО залага нов праг: 5% от БВП за отбрана до 2035 г.
В същото време протестите срещу НАТО в Хага прехвърлиха фокуса върху Иран, след снощните американски удари
Страните от НАТО постигнаха съгласие по изявление за предстоящата си среща на върха, в което се поставя цел за годишни разходи за отбрана и сигурност в размер на 5% от БВП до 2035 г., преодолявайки възраженията на Испания, съобщиха дипломати.
Изявлението е получило зелена светлина от всички 32 членки на НАТО, но ще стане официално едва когато бъде одобрено от лидерите, включително от президента на САЩ Доналд Тръмп, на предстоящата им среща на върха, която ще се проведе в сряда в Хага.
България в момента отделя 2,09% от БВП за отбрана. По-рано този месец министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви, че страната ни си поставя за цел да достигне 3,5% от БВП за отбрана до 2032 година.
Испанският премиер Педро Санчес по-рано днес заяви, че правителството му е постигнало споразумение с НАТО да не увеличава разходите за отбрана на Испания до 5% от БВП, както изисква Атлантическият алианс.
"Испания току-що постигна споразумение с НАТО, което ще ни позволи да изпълним ангажиментите си към Атлантическия алианс, без да се налага да увеличаваме разходите си за отбрана до 5% от БВП", заяви Санчес в изявление в двореца "Монклоа", седалището на правителството.
Лидерът на социалистите, който вече заяви отказа си да увеличи разходите за отбрана до 5% от БВП, определяйки тази възможност като "неразумна", заяви, че за Испания 2,1 % от БВП е достатъчен, за да "придобие и поддържа целия персонал, цялото оборудване, цялата инфраструктура", които са ѝ необходими, за да се изправи срещу "заплахите" и "предизвикателствата", отбеляза АФП.
В същото време протестите срещу НАТО в Хага прехвърлиха фокуса върху Иран, след снощните американски удари. Планираният протест срещу военната политика на НАТО се пренасочи към осъждане на американските атаки срещу Иран, като участниците изразиха загриженост за нарастващото напрежение в Близкия изток.
Хиляди хора се включиха в шествие към Двореца на мира, където се помещава Международният съд, според очевидци. Според организаторите са се били събрали около 5000 души, а полицията заяви, че не следи броя на участниците.
Протестиращите носеха плакати с призиви за деескалация, дипломация и разпускане на НАТО, като на някои от тях пишеше "Никаква война с Иран" и "Долу ръцете от Иран".
Протестиращата иранка Никита Шахбази заяви пред Ройтерс, че е "сърцераздирателно" да вижда какво се случва в родната ѝ страна. "Чувствам се съсипана. (Атаките на САЩ) могат да предизвикат по-широка война. Те отвориха пътя за незаконни атаки срещу ядрени инсталации навсякъде по света."
Протестиращите се обявиха и против предложената цел разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП, която беше лансирана от президента на САЩ Доналд Тръмп и подкрепена от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
