Николай Слатински: Путин блъфира , няма да натисне ядреното копче
Анализаторът и експерт по национална сигурност обясни "играта" на руския президент като теорията "Ястреби срещу гълъби"
Експертът по национална сигурност и бивш преподавател във Военната академия проф. Николай Слатински направи подробен анализ на руския блъф с ядреното копче. и в призив, че Западът трябва да престане да се страхува от Онзи в бункера (президента Владимир Путин - б.р.), обясни действията му с популярната Теория на игрите, известна като "Ястреби срещу гълъби" и Теорията на конфликтите в контекста на международната сигурност.
"Тези две теории и техният синтез се базираха (и продължават да се базират) на презумпцията, че трябва да се изучават отношенията и поведенията на рационалните играчи.
В това е проблемът на Запада – фундамент на научните разработки в сигурността е приемането, че участващите в тях агенти са рационални играчи (актьори, àктори).
Рационалните играчи имат цели, стратегии, ресурси, информация и на базата на всичкото това вземат своите решения.
Дори по време на Студената война и САЩ (Западът), и СССР бяха рационални играчи, никой от тях не искаше да подпали и да унищожи света. И до ден днешен Западът няма сериозни научни разработки за игри и конфликти в сигурността, при които (поне) един от участниците е ирационален играч.
Именно затова Западът разгрежда опонентите (противниците, враговете) си по инерция като рационално стратегиращи актьори. И тук, повтарям, е една от главните причини Западът да разполага с основаваща се на пожелателното мислене информация, да си поставя нереалистични цели, да разработва погрешни стратегии и да заделя неадекватни ресурси в противодействието на своите опоненти (противници, врагове).
В класическата Теория на игрите има моделна задача, която се нарича „Chicken Game“ (Кой е Пилето, Кой е Страхливецът?). В тази игра двама души подкарват с висока скорост камионите си един срещу друг по права линия и който пръв завие, той е Пилето (Страхливецът). Изходната презумпция, да го кажа отново, е, че и двамата са рационални играчи и целта не е да катастрофират и да се разбият, затова се предполага, че единият винаги ще отстъпи.
Да си представим сега, че единият участник е ирационален играч... Какво може да направи той? Алтернативите са две. При първата алтернатива, той изхвърля кормилото на камиона си. Значи в никакъв случай няма да завие. Той е с манталитет на самоубиец. Има ли избор другият, рационалният играч в такава ситуация? Та нали ако и той не завие, катастрофата с ужасяващи последици е неизбежна.
В този случай "рационалният избор" на рационалният играч – да не завие би бил чиста проба ирационално решение. Но този играч е рационален и в никакъв случай няма да вземе ирационално решение... И тогава? Теорията не му идва на помощ, за съжаление. И засега.
При втората алтернатива, ирационалният играч отново изхвърля през прозореца на камиона кормило, но това е фиктивно, неистинското кормило. С други думи той блъфира. Какво трябва да направи рационалният играч в този случай? И пак, за жалост, теорията не му подсказва - защото все още тя не е разработена. Причината бе казана - цялата Теория на Запада бе, че и двамата играчи са рационални актьори.
Западът изпитва остър дефицит от развита Наука за сигурността, която да работи с ирационални играчи. Ако такава Наука за сигурността беше разработена, вероятно тя щеше да подчертае огромната роля на ранното сигнализиране и още повече – на стратегическото прогнозиране, благодарение на които да се осъществи оптимално задълбочен анализ на поведението на ирационалния играч и да се направи максимално достоверно предвиждане, че - в този случай той блъфира.
Така ще се преодолее колебанието относто неговото поведение и ще се вземе правилното решение, гарантиращо победата над него. Ако се върнем към реалността, то можем да кажем, че:
Първата алтернатива – изхвърлянето на истинското кормило (самоубийството) – отговаря на действията на съвременния религиозно мотивиран тероризъм в неговата най-жестока и най-брутална версия – ислямистката.
Втората алтернатива – изхвърлянето на фалшивото кормило (блъфирането) – отговаря на действията на Онзи от бункера, на рашисткия Цар Плъх.
Този страхливец, това проклятие за днешната международна сигурност, това дяволско изчадие, този военен престъпник шантажира Запада с ядрени заплахи. Но неговото безумно поведение се основава на илюзията, че като изхвърли фалшивото кормило, Западът ще трепне и ще завие... Цар Плъх блъфира!", убеден е проф. Николай Слатински.
И с голяма доза убеденост твърди, че никой няма да позволи на Путин да натисне ядреното копче - нито близкото му обкръжение, нито Китай, Индия, Пакистан, Израел, Япония. Нито пък Западът.
"Затова Западът трябва да преодолое страха от ядрения шантаж на Онзи в бункера.
Освободи ли се от този страх, Западът ще престане да помага на Украйна толкова ограничено – колкото войната да продължава дълго, за да изтощава Русия, а ще помогне на Украйна така, както трябва да се помогне на най-смелата и най-героичната държава, сражаваща се против рашизма и за демокрацията – в името на самата себе си, в името на Европа, в името на Запада, в името на света", категоричен е анализаторът.
