О, български дебиле, спри да къркаш и плюскаш!
Хем е грозно, хем е вредно, хем ще ревеш за тия пари после
Имаше по времето на социализма един анекдот за българския парадокс – няма безработица, но никой не работи. Никой не работи, ама в дюшека е пълно с двайсетачки. Там е пълно, ама в магазина е празно. В магазина е празно, но в мазето има всичко и т. н. и т. н. Силно съм впечатлен, как след началния щурм на хипермаркетите в средата на март куцо и сакато продължава да пълни колички с връх, макар и вече по целенасочено и без тремор в ръчичките. Вярно, никой не влачи тоалетна хартия, защото вече си е купил до края на следващия мандат на Путин. Но кошниците преливат от уискита, коняци, водки и ромчета, джинове и ракии, мастики и ликьорчета, толкова, че всеки от в момента неработещите барове би могъл да изкара двуседмично нашествие от ирландски туристи.
С манджите ситуацията е същата – чипсове и крекерчета, гризини и сосчета, песто-место, 16 вида френски сирена, още дузина кутии сладолед, бадеми, лешници, орехови ядки печени, сурови, осолени, гриловани, филирани, шпакловани. Суджуци и луканки, бабеци и бахури, пражки, варшавски, будапещенски и каквито се сетите шунки от пилешки гърди, пуешки бутове и магарешки паламарки. Явно нашенецът е решил, че като ще стои затворен вкъщи, поне може да се пръсне от наливане с алкохол и плюскане на елегантни или просто изобилни мезета.
Един кратък исторически паралел-каламбур. Тези от вас на и над средна възраст сигурно си спомнят селския остроумник, детския писател Марко Ганчев, който беше отлюспен от СДС заради целувката си със старите комунистически другари и подписването на недоносената конституция от 7-ото Велико народно събрание. Тогава доскорошният му съпертиец Едвин Сугарев напусна парламента и обяви първата от многото си гладни стачки. Ганчев дебелашки го контрира, като обяви „ядяща стачка“ и заплаши, че ще плюска, докато се спомине. Е, той и днес е жив и здрав и гони 90-те. Примерът му също явно е добра форма.
И какво сега, като не може да се излиза заради вируса, редно е да се пропием и натъпчем до смърт. Та който в крайна сметка може да се държи на краката си на 14 май, или юни, или юли – когато кажат генералите, да излезе и да падне моментално от инфаркт или инсулт, вдигнал кръвно и захар като кула за 5G. Ще е нелепо да обяснявам за вредата от неконтролируемото ядене и пиене, не съм доктор Емилова, но ви гарантирам, че гъз глава затрива и от тях са умрели и продължават да умират толкова хора, колкото от всички вируси, вирусчета и щамове накуп от зората на цивилизацията.
Да не гововим колко е противно естетически и обществено да се превърнеш в свиня, интересуваща се единствено от телесните си функции между езофагуса и тънките черва. Не е богоугодно даже.
Понеже българинът е много отворен и е измислил по този повод поговорката, че мъж под 100 кила или е болен, или е беден, ще се опитам да предупредя за още едно последствие. Този път за джоба му, което по принцип е най-вероятно да го накара да се стресне и осъзнае. Сега, докато още имате някой лев, нагъвате като разпрани, ама скоро ще дойде инкасаторът. Ще тръгнат пак кредитите, ще дойде нов отоплителен сезон, децата няма да се въргалят по анцузи в леглата, а ще тръгнат на училище, колата няма да виси пред блока, а ще трябва да се зарежда с бензин. А бачкане няма и няма да има. Така че, правете си сметката, докато е време, и не изсипвайте остатъка от мизерните си левчета в хипермаркетите, за да пълните търбусите за туширане на притесненията за бъдещето. То зависи от вас и ще е хубаво да го посрещнете с някоя скътана парица, а не с пояс от лой около кръста. Наздраве!