Оцелели и неоцелели: Защо спасяването на българските евреи разделя еврейската общност у нас?

България високо цени приноса на проф. Михаел Бар-Зоар за отстояването и утвърждаването на историческата истина за подвига на българския народ и държава да спаси своите еврейски съграждани преди 80 години. Този акт на толерантност и хуманизъм беше уникален за Европа през Втората световна война и трябва да се популяризира пред света. Дейността на проф. Бар-Зоар е изключително важна и на фона на недостойните опити миналото да се преиначи, светлата страница от историята ни да се подмени и на България да се вмени незаслужена историческа вина. Това заяви президентът Румен Радев на среща днес с израелския писател, историк, общественик и политик проф. Михаел Бар-Зоар - автор на книгата „Извън хватката на Хитлер. Героичното спасяване на българските евреи“, както и на редица биографични и исторически изследвания.

Държавният глава посочи, че поколения българи са дълбоко признателни за усилията на историка да се съхрани паметта и да се чуе гласът на истината как страната ни не е допуснала депортация на своята еврейска общност в концлагерите на смъртта. Българската еврейска общност по време на Втората световна война увеличава числеността си, а спасението й е било резултат от съвместните усилия на обществото и институциите.

„Вие и днес неуморно популяризирате това дело, въпреки недостойните опити миналото да се преиначи, а светлата страница от историята ни да се подмени, като се цели да бъде вменена незаслужена вина на България“, заяви Румен Радев и допълни, че институциите ни трябва да се противопоставят на подобен подход. 

Румен Радев благодари на проф. Михаел Бар-Зоар

Проф. Бар-Зоар запозна президента с участието си в различни инициативи за популяризирането на спасяването на българската еврейска общност в контекста на 80-годишнитата от подвига, което отбелязваме тази година. Има документи, свидетелски разкази и сведения, които трябва да станат достояние не само на младите поколения, но и на политиците, културните дейци и общественици по целия свят, заяви общественикът.

Проф. Бар-Зоар допълни, че българската държава и научната общност по-активно трябва да работят за утвърждаването на историческата истина.

Изтъкнатият историк, политик и изследовател проф. Михаел Бар-Зоар, който е роден през 1938 г. в София, а десет години по-късно емигрира със семейството си в Израел, пристигна специално в България, за да коментира въпроса за разделението сред еврейската общност по отношение на темата за спасените 48 000 български евреи в Царство България по времето на Втората световна война и неспасените 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония през 1943 г., когато по силата на споразумение с нацистка Германия България е администрирала тези области. Спор сред еврейската общност има и за ролята на цар Борис III в спасяването на българските евреи.

Председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" Александър Оскар смята, че Румен Радев разделя обществото по темата на спасяването на българските евреи

След срещата на президента Румен Радев с проф. Михаел Бар-Зоар председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" Александър Оскар публикува протестно писмо до държавния глава.

"Моля Ви, спрете да злоупотребявате с историята. Не знам дали го осъзнавате, но наранявате хилядите, все още живи български евреи, преживели трагедията на Холокоста. Българските евреи, независимо в коя част на света се намираме, помним и никога няма да забравим доброто, сторено от голяма част от българското общество и църква в най-мрачните години на човешката история.

Помним и няма да забравим имената на Димитър Пешев, митрополитите Стефан и Кирил, праведниците д-р Павел Герджиков и Владимир Куртев, както и на всички знайни и незнайни хора, помогнали за спасяването на близо 50 хиляди български граждани от еврейски произход от сигурна смърт", заявява Оскар.

"Но ние помним и онези над 11 000 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот, които бяха депортирани от българските власти през 1943 г. и впоследствие безмилостно убити в лагерите на смъртта. Смисълът да помним историята е за да не допускаме грешките на миналото да се случват отново. Опитите да пренапишем историята, за да повдигаме изкуствено националния дух на обществото са опасни и ни отдалечават от семейството на демократичните държави.

Българският народ има с какво да се гордее и ние, българските евреи, където и да отидем по света разказваме историята за героизма и храбростта на достойните българи, опълчили се на нацистката машина на злото, в името на това да помогнат на своите братя и сестри евреи.

Г-н Президент, не отива на един държавен глава да се опитва да разделя обществото, включително и еврейската общност и да създава усещането за добри и лоши хора, благодарни и неблагодарни евреи", казва шефът на "Шалом".

Каква е ролята на цар Борис III за спасението на българските евреи?

България е единствената страна в Европа, която спаси своите 48 000 поданици от еврейски произход от нацистките лагери на смъртта. Тази година беше отбелязана 80-та годишнина от това героично събитие, дело на българския народ.

Част от българските евреи, сред които проф. Михаел Бар-Зоар, Яков Джераси и Самуел Ардити, както и историкът проф. Спас Ташев смятат, че заимодействие между гражданското общество и държавата, т.е. между Българската православна църква, интелектуалци, депутати, политици и общественици, в това число и суверенът цар Борис III са в основата на механизма, довел до спасяването на българските евреи.

В този смисъл те отбелязват, че макар България да е била съюзник на Третия Райх и монархът да е бил зависим от Хитлер, без твърдото "Не" на цар Борис III, който отказва да подпише депортацията, българските евреи нямаше да бъдат спасени. "Като вземете йерархията в Царство България, ако царят не беше подписал заповедта да не се изпращат българските евреи, всички щяхме да заминем за Треблинка", коментира преди време в интервю за Lupa.bg проф. Михаел Бар-Зоар.

"Борис III взе последното решение и не може да му се отрече тази заслуга. Ние имаме дълг към него, както и към Църквата, и към Пешев, и към групата на парламентарните дейци от това време", добави историкът.

"Има нещо специално в българския народ. И това нещо трябва да бъде като една светлина, като един лъч, който огрява целия свят. Да видят хората как в най-мрачните, в най-тежките моменти, цял един народ, от всички слоеве на обществото, е станал и спасил своите евреи", смята проф. Михаел Бар-Зоар.

Според тезата на тези, които смятат, че на българския народ не може да се вменява вина за неспасяването на над 11 000 евреи в т.нар. Нови земи е, че България е била администратор, а не окупатор на Гърция и Македония и не е било възможно да се спасят евреи с чуждо, небългарско гражданство. Нацистка Германия е смятала, че тези евреи и принадлежат и че България само администрира тези области от името на Германия.

Същевременно призив България да признае своята отговорност за преследването и депортирането на евреи през Втората световна война отправиха към българските власти 42-ма историци и интелектуалци в началото на тази година.

В призива се казва, че спасението на евреите от „традиционните български земи“ е предшествано от антисемитско законодателство, а депортирането на евреите от окупираните територии идва след като България отказва да предостави гражданство на местното еврейско население.

Според авторите на призива признаването на българската отговорност за гоненията и депортирането „не би стоварил колективна вина върху цялото военно поколение, а още по-малко върху следващите“. В апела се казва, че поемането на отговорност би било морален жест, а обратното – акт на негационизъм.

"Държавата ни така и не пожела да намери език, с който да отбелязва два неотделими и същевременно полюсно противоположни исторически факта: съхранения живот на евреите от предвоенните територии на България и депортирането към Треблинка (4–29 март 1943 г.) на тези от окупираните през април 1941 г. земи", пишат авторите Румен Аврамов – икономист и историк, Александър Везенков – историк, доц. Стефан Дечев – историк, проф. Лиляна Деянова – социолог, проф. Стилиян Йотов – философ. Техният призив бе подкрепен от десетки други учени, журналисти, правозащитници, общественици.

Според историци и изследователи цар Борис III носи споделена с профашисткото правителство на Богдан Филов отговорност за изпращането на 11 343 евреи от присъединените тогава територии от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот, администрирани от Царство България, в лагерите на смъртта.

Две шествия белязаха Деня на спасението - 10 март

Разделението сред еврейската общност у нас си пролича по време на отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи на 10 март т.г. 

В Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ президентът Румен Радев откри документалната изложба „80 години от спасяването на българските евреи“. На нея присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният премиер Гълъб Донев, Симеон Сакскобургготски и проф. Михаел Бар-Зоар.

Петимата поведоха оттам и шествие, което стигна до Паметните плочи на спасителите на българските евреи, където се проведе церемония по поднасяне на венци и цветя.

По същото време на 10 март Столичната община и Организацията на евреите в България „Шалом“ организираха Поход на толерантността и мъдростта, който започна от храма "Света София" и също завърши с церемония пред Паметника на Спасението в София. В него участваха тогавашният главен прокурор Иван Гешев, Александър Оскар - председател на „Шалом“ и кметът на София Йорданка Фандъкова.

"Преди 80 години нашите деди са имали дързост, останали са верни на законите на хуманизма и са записали една от най-достойните глави в националната ни история. Днес се прекланяме пред техния кураж и смелост", каза Фандъкова. Тя добави, че много от техните имена не са известни, но са живи в сърцата на спасените близо 50 000 български евреи и техните наследници.

"Не бива да забравяме и тези, които не бяха спасени – 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония", добави Фандъкова.

Същевременно евреи от България и Държавата Израел, в присъствието на лидери на еврейски организации, положиха венец на гроба на Цар Борис III в парка на Двореца „Врана“ в столицата. С това те почетоха паметта на монарха и неговата роля за спасяването на българските евреи през Втората световна война.