Оставката е само началото. Какво следва?

След оставката на кабинета "Желязков" все още хипотетично не е сигурно, че отиваме на предсрочни парламентарни избори, въпреки че политическата логика сочи към такава развръзка. За да стигнем до тях, преди това трябва да се извърви процедурата с нов опит за съставяне на правителство в рамките на 51-ото Народно събрание.

На фона на многохилядните граждански протести, макар и под егидата на ПП-ДБ, най-вероятният изход от политическата криза е именно предсрочният парламентарен вот. Това стана ясно и от изявленията на политическите сили до момента.

Но все пак, какво е предвидила Конституцията оттук насетне?

След като Росен Желязков изпревари вота на недоверие и обяви оставката на правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН, сега на ход е президентът Румен Радев.

У кого ли ще отиде мандатът за съставяне на служебен кабинет?

По закон той трябва да проведе консултации с парламентарните групи, а едва след това да възложи на кандидат-премиер от първата по големина политическа сила да състави правителство, припомня dir.bg. В случая това отново е ГЕРБ, които са мандатоносител и на подалия оставка кабинет.

Логиката на политическите събития сочи, че биха върнали мандата,

след като току-що са се отказали от властта и са разтурили управляващата коалиция. Хипотетично биха могли да предпочетат друг партньор или партньори за нова коалиция, но това граничи с фантастиката на фона на общественото напрежение, протестите и действията на опозицията.

Все пак

Конституцията им отпуска 7-дневен срок за размисъл и съставяне на кабинет.

Ако върнат списък с министри и изпълнен мандат, процедурата спира дотук. Първият мандат може да бъде върнат неизпълнен и предсрочно, веднага, без да се чака изтичането на законовия едноседмичен срок, особено ако партията е решила, че няма да прави опит за сформиране на правителство. Ако след този срок първата по численост група не изпълни мандата и върне празна папка,

въртележката се завърта към втората по големина парламентарна сила - ПП-ДБ.

Най-голямата опозиционна група също разполага със 7 дни, за да опита да състави правителство. От ПП-ДБ вече заявиха, че гледат към предсрочни избори и също ще откажат мандата. Те нямат и с кого да го сформират, дори и да искат, тъй като останалите политически сили от опозицията - "Възраждане", МЕЧ, "Величие", идеологически се явяват техни опоненти, с които не биха управлявали, а АПС имат само 15 депутати, които, събрани с 36-имата на ПП-ДБ, не стигат за мнозинство.

Големият партньор ГЕРБ, с когото вече са управлявали в сглобка и имат сходни геополитически позиции, току-що "хвърли кърпата",

пък и ПП-ДБ до снощи протестираше и срещу партията на Бойко Борисов.

Всичко това се явява, ако не законова, то морална пречка за нов опит.

При върнат мандат и от втората ПГ президентът Румен Радев връчва мандат, но вече има право на избор и не е задължен да се съобрази с числеността на групата. Той ще може да избира измежду "Възраждане", ДПС-НН, БСП-ОЛ, ИТН, АПС, МЕЧ, "Величие". Предвид многократно заявеното сваляне на политическо доверие от управляващите, може да се очаква, че

сред избраниците няма да бъдат ИТН и БСП, а най-малко ДПС-НН

заради ежедневните престрелки с Делян Пеевски и критиките, които си отправят двамата с президента. При третия опит няма и седемдневен срок, който да е задължителен.

Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател

назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.

След последните поправки в Конституцията Румен Радев няма право да избере сам бъдещия служебен премиер, а трябва да се съобрази с "домовата книга", описана в основния закон, която съдържа 10 имена на висши държавни чиновници плюс председателя на НС. Това са Рая Назарян, Димитър Радев, Петър Чобанов, Радослав Миленков - БНБ, Димитър Главчев, Маргарита Николова, Силвия Къдрева - Сметната палата, Велислава Делчева и Мария Филипова от институцията на омбудсмана. 

Служебното правителство се заема с подготовката на парламентарните избори, като през това време депутатите остават по местата си и Народното събрание продължава работа без да се разпуска - отново по силата на последните конституционни поправки, предприети преди две години от "сглобката" на ГЕРБ и ПП-ДБ с подкрепата на ДПС.

Ако се движим по конституционните срокове, предсрочните парламентарни избори се очертават около 22 февруари, неделя.