Отец Силвестър пред Lupa.bg: Когато мислим за физическото за сметка на духовното, тогава имаме проблем

Коментар
17:30 - 23 Декември 2021
4437
Отец Силвестър пред Lupa.bg: Когато мислим за физическото за сметка на духовното, тогава имаме проблем

Отец Силвестър Янакиев е от Сливен. Светското му име е Станимир, завършил е текстилния техникум в родния си град. После учи 3 г. във Факултета по химия към СУ „Св. Климент Охридски“. Успоредно с това следва и богословие. През 1994 г. става дякон, а две години по-късно – свещеник в храма „Света София“ в Сливен. От 2004 г. е духовен надзорник на Сливенската епархия. 

- Отец Силвестър, за втори път посрещаме Рождество Христово в условията на пандемия. Промени ли това нещо у българите спрямо вярата?

- Нещата са субективни винаги. За един човек трудностите са повод да усили вярата си, за друг са повод да не прави нищо. От тази гледна точка, както казва Соломон- "Нищо ново под слънцето". Имало е Коледа по времето на чума, имало е и по времето на войни, една паднемия, която слава Богу не е като чумата, не би трябвало да промени нещата- силните си остават силни, вярващите си остават вярващи.

- Има хора, които смятат, че думата Коледа е езическа, защо? Каква е разликата между Рождество Христово и Коледа?

- Има една тенденция в съвременното, предимно българско богословие, да гледат термини и да се внася в тях някакво ново значение. Това само по себе си е проблем. Концепцията на съвременното богословие, особено на Търновската школа е задълбочаване в терминологията там, където няма нужда. Попринцип по-правилно и коректно е да се каже Рождество Христово. Но, когато българинът под Коледа разбира Рождество Христово, тогава всичко е наред. Когато обаче се търси някаква история, понякога се попада на неща, които са драстични спрямо интелигентното разбиране на нещата- примерно някакъв дух, който съществувал и се казвал Коляда. Това са някакви версии от времето на комунизма, тогава те са опитвали всячески да изтрият религиозното съзнание у българина.

Ако се елиминират етнографските "открития" на комунистите от 17-та година на 20 век до 90-те години, останалите връзки на думата Коледа ни връщат в един аспект, който е свързан с етимологията от латински на думата Календи.

Това е първия ден, тоест раждането на Христос. От тази гледна точка всичко е коректно. Така е например и с думата подвиг. Повечето хора го разбират като нещо чутовно, свръхнормално и положително. Само, че думата подвиг буквално от средновековния български език означава упражнение. От там идва и израза- "в какво се подвизаваш сега", тоест "в какво се упражняваш". В същия контекст Коледа е първия ден от раждането на Христос, защото за нас началото на спасението идва от Христос. От тук нататък няма никакъв проблем. Такъв има само в главите на хората, които търсят под вола теле. Същото е и с мартениците. Всички трактовки, които свързват мартениците с окултизъм, са от времето на социализма. Едно от нещата, които се знаят, като изключим бъртвежите на социалистите, е, че мартеницата е типично български символ и е свързан с някаква битка. Така че не виждам причина, при толкова ниска богословска култура, българското население да бъде тровено с такива излишни неща.

- Вместо това може би трябва да се помисли как църквата да стигне до повече хора...

- От гледна точка на духовенството стана проблем как ние го рекламираме пред хората. Как проповядваме християнството с делата ни, защото Христос е казал- "По делата ще ги познаете". Тази същата Търновска школа, която говори за трактовките между Рождество и Коледа, аз съм наблюдавал тоталното непознание на Новия Завет от техни преподаватели. Идеята на християнството е да създава на човека улеснение. Повечето хора не знаят основни неща във вярата, а се опитваме да ги затрудняваме с излишни неща. 

- Вярно ли е, че тежките моменти се дават на хората, за да бъдат разтърсени и да си дадат сметка какво правят и за какво са тук?

- Според учението на православната църква такива тежки моменти идват по две причини- наказание или изпитание. И в двата случая целта е да ни върнат в правия път. Ние, християните, трябва да приемем случващото се в момента като наказание. Защото, ако го приемем като изпитание, то значи сме безгрешни, което не е вярно. Така че трябва да приемем като наказание и да се поправим.

Исус Христос ни е обещал, че нашата църква винаги ще я има.

Ако ние сме с него, ние няма да бъдем извън църквата. Каквато и пандемия да дойде, каквито и тежки моменти да дойдат, ние трябва да ги посрещнем без да губим вярата си. В тази пандемия много свещеници скочиха да спасяват животите си, ваксинират се, не пускат хора без маски в църквите. Църквата никога не е била толкова храната за новите разпоредби. Но, когато слагаш на първо място физическия си живот и забравяш духовния, значи имаш проблем. Нека хората не ме разбират грешно. Самата Библия ни учи, че ние трябва да се грижим за здравето си, ако решим да не се грижим за него, това би било вид грях. Но, когато в паниката да спасиш здравето си, правиш нещо, което да вреди или забравяш духовното, то това не е правилно. 

- Какъв апел бихте отправили към българите в навечерието на Рождество Христово?

- Апелът ми към хората е да запазят себе си. Да съхранят доброто си разположение към положителните неща. Защото, когато човек е притеснен и е в паника, той не може да вземе правилни решения. Когато човек запази доброто си разположение, той би риагирал много по-мъдро, независимо от ситуацията.