Отнемането на коли от пияни и дрогирани шофьори стигна и до Съда на ЕС

Проблемите с приложението на новите текстове от Наказателния кодекс (НК), свързани с отнемането на коли на пияни или дрогирани шофьори, вече стигнаха и до Съда на Европейския съюз (СЕС), съобщи правният сайт "Лекс".

Това стана, след като съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, тъй като е на мнение, че задължителното отнемане на колата в такива случаи може да е в нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС. Освен това според съдията от Велики Преслав, нарушение на правото на ЕС може да има и когато националното право допуска производството за отнемане на автомобил да се развие без участието на трети лица, които също са негови собственици.

Тези въпроси вече са поставени и пред Конституционния съд (КС), след като още през април Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) сезира КС за чл. 343б, ал. 5 от НК, но само в частта, в която се предвижда присъждането на равностойността на автомобила, ако той не е собственост на дееца, но не и за отнемането му от пияни и дрогирани шофьори. След това съдия Добринка Кирева от районния съд в Свиленград оспори цялата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК и поиска от КС да обяви за противоконституционно и отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори.

Междувременно споровете около приложението на закона добиха обществена популярност и покрай делото срещу Ивайло Цветков-Нойзи, в което съдия Мирослав Петров пък отказа да отнеме колата му, като приложи пряко Конституцията и прие, че текстът от НК ѝ противоречи.

Друг проблем с прилагането на разпоредбата, за който алармираха юристи, е практика, която води до свръхнаказване, при това не на пияния или дрогиран водач, а на съпруга му, когато колата се притежава от двамата в режим на семейна имуществена общност (СИО). Оказа се, че в такива случаи някои съдилища отнемат половината от колата на пияния шофьор, а разпореждат равностойността на другата половина, която е собственост на съпруга му, да се плати. Но след това съпругът на осъдения става съсобственик с държавата и трябва да я "откупи" по оценка, определена от Националната агенция за приходите, която може да е значително по-висока от тази в съдебното производство.

На 27 юли т. г. мъж е бил хванат да кара пиян във Велики Преслав. Кръвната проба показала, че е шофирал с 3,23 промила алкохол. Делото е приключило за по-малко от месец, след като той се е признал за виновен и се е споразумял за условна присъда от година затвор и глоба от 500 лева, а книжката му е била отнета за година и осем месеца.

Съгласно новата разпоредба на чл. 343б, ал.5 от НК съдът трябва да се произнесе и за отнемането на колата, която е шофирал виновният водач, ако тя е негова собственост или да присъди нейната равностойност, ако той не е неин собственик.

Случаят е усложнен от това, че съпругата на осъдения е собственик на половината от автомобила. Съпругата му обаче не е участвала в производството, касаещо отнемането на автомобила, тъй като няма такова право, нито е била разпитана.

В случая съдът приема, че колата следва да бъде върната, а водачът трябва да бъде осъден да плати равностойността ѝ, тъй като тя не е изцяло негова собственост.

Преди да се произнесе в този смисъл обаче, съдия Хазарян е решила да спре делото и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Прокурорът и адвокатът на подсъдимия също са били на мнение, че трябва да бъдат отправени въпроси до съда в Люксембург, предвид противоречивата съдебната практика.

В преюдициалното си запитване съдия Хазарян пише на първо място, че основният спор е за това дали в случая с престъпления по транспорта, извършени от пияни и дрогирани шофьори са приложими Директивата на Европейския парламент за възстановяването и конфискацията на активи, Хартата на основните права на ЕС и Рамковото решение за конфискация на облаги, средства и имущество на престъпления.

И ако това е така, се поставя въпросът дали автомобилът, който трябва да бъде отнет, или да бъде присъдена неговата равностойност, представлява средство за извършване на престъплението, съгласно дефиницията на чл. 3, ал. 3 от Директивата. В нея е записано, че "средство на престъплението" означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление.

На следващо място съдия Хазарян пише, че според нея само по себе си задължителното отнемане на колата по такива дела е в колизия с правото на ЕС и с принципа за пропорционалността в Хартата на основните права на съюза.

Съдът вижда противоречие с правото на ЕС и в това, че според българското право съпрузите на пияните или дрогирани шофьори, които са съсобственици на колите, подлежащи на отнемане, нямат възможност да участват в делото, в което се решава какво ще се случи със собствеността им. Според правото на ЕС трябва да им бъде осигурен достъп до съд и възможност да защитят правата си. В цитираната вече директива е посочено, че тя зачита и спазва принципите в Хартата и Европейската конвенция за защита правата на човека. В нея изрично е казано, че при обезпечаване и конфискация на имущество се оказва значително въздействие не само върху обвиняемите, но и върху трети лица, които не са обект на наказателното преследване и затова трябва да се гарантира защитата на основните им права.