Първанов, съучастник ли си в тази провокация?

Журналистът Теофан Германов, главен редактор на близкия до БСП ежедневник в. „Земя", публикува остър коментар срещу лидера на АБВ Румен Петков заради решението на партията да се яви на евроизборите като „Коалиция за България" - име, години наред ползвано от БСП. Оригиналното заглавие на автора е "За ренегатството вляво!". Lupa.bg публикува коментара с незначителни съкращения.

Преди броени дни загубилата парламентарното си присъствие партия АБВ напомни за себе си. Въпреки претенциите си, че е лява и модерна партия, не го направи с нови идеи или платформа за социална Европа, а с реанимирането на един позабравен интригантски изборджийски прийом от началото на прехода – да копира и/или дублира името на по-голяма и влиятелна формация в опит да заблуди избиратели и да припечели някои и друг чужд глас в своя полза.

Да излъжеш съзнателно чужди избиратели, е не просто кражба, а подмяна на вот, провокация срещу демократичните принципи и правовата държава. Партия, която го направи няма как да има претенцията да бъде сериозна политическа сила, тя влиза в сивата зона на политическото брокерство. Да напомним, на принципа „гласуваш за един, а получаваш друг” през 2001 г. бяха отклонени близо 5%  от гласовете за НДСВ под формата на мними формации, които в името си имаха думичката „Цар”. Така НДСВ загуби абсолютното си мнозинство, но пък СДС, което стоеше в основата на тази интрига, не спечели изборите. В местни избори в края на 90-те години беше модерно срещу успешни кметове да се кандидатира и някои най-обикновен гражданин, който по лична карта има същото или близко звучащо име до титуляра. Отново целта не е победа, а отклоняване на вот, който иначе ще отиде в победителя.

И така, АБВ регистрира името „Коалиция за България”, с което БСП и партньорите й излизаха на избори в течение на 13 години – от 2001-а до 2014 г., за да заблуди част от избирателите на традиционната левица. А то е и доста близко до вече утвърдения на два избора коалиционен формат „БСП за България”.

Целите на АБВ и коалицията от маргинални леви партии, може да са две. Първата –да принадят нещо към незавидния електорален дял от 1,59% (постигнати заедно с Татяна Дончева с нейното „Движение 21”, които не са в новата коалиция). Втората и също много вероятна е да се подклажда напрежение в лявото, да се подбие шанса за победа на автентично лявата БСП. Социолозите днес отчитат паритет между ГЕРБ и социалистите, и именно откраднати от АБВ даже и няколко хиляди гласа може да се окажат шанса на Бойко Борисов и Цветан Цветанов да отчетат още една победа.

Обслужването (волно или неволно) на изборния модел „Цветанов”, бетонирането на проваленото управление на ГЕРБ във властта, е тежък морален крах за всяка една партия, която претендира да е демократична, социална, гражданска, алтернативна и работеща за възраждането на България. Но в крайна сметка АБВ вече веднъж бе коалиционен партньор с ГЕРБ – макар и кратък този флирт се оказа фатален за тази формация и избирателите тежко наказаха и кандидата й за президент Ивайло Калфин и самата партия на парламентарните избори през 2017 г.

Лидерката на БСП Корнелия Нинова справедливо каза, че това е политическа кражба, влизане в политиката през задния вход и провокация на бившия президент Георги Първанов срещу собствената някогашна му партия. На този упрек от АБВ в лицето на председателя Румен Петков отговориха не с принципни аргументи, а с дежурните опорни точки на ГЕРБ срещу личността на Корнелия Нинова. И е изключително безпринципно от страна на Петков да твърди, че е работил за стратегически съюз с БСП, а в следващото изречение бълва обиди и клевети срещу тази партия, срещу легитимното й ръководство. Кога е искрен и принципен лидерът на АБВ?

В ГЕРБ могат да бъдат спокойни – заръката на Бойко Борисов към кандидат-евродепутатите да не използват езика на омразата към БСП ще бъде спазена. Нали за целта управляващите ще си имат странични говорители – присъдружни медии, платени политолози и социолози, маргинални политици, озвучаващи опорни точки. Именно в техния хор се включи Петков...

Не е маловажно и кой е громителят и изобличителят на БСП? Това не е някой бивш костовист-реститут от жълтите павета, не е даже стипендиант на Сорос в левицата, не е джендър от ПЕС, а е човек, членувал в партията близо 30 години, избиран за неин общински и областен председател в Плевен, избиран от социалистите за кмет на града, за член на националното ръководство без прекъсване близо 20 години, за заместник-председател и член на Изпълнителното бюро на БСП в течение на 9 години. Избиран за народен представител от БСП три последователни мандата. Заемал поста министър на вътрешните работи в правителство с мандата на БСП и от квотата на БСП. И на последно, но не по важност място, човекът, който е отговарял в партийното ръководство именно за ресор „Коалиционна политика” и лично е наложил стила, методите и практиките, философията на коалиционна култура на БСП, от които днес толкова шумно и цветисто се оплаква. И прилагал ги практически върху други партии и личности.

Накратко казано: от човек, който показва откровено ренегатско отношение към партията, която напусна в момент, в който политическата му кариера в нея бе в етап на застой, за да акостира в АБВ, която оглави като трети председател след президента (2002–2012 г.) Георги Първанов и младия икономист Константин Проданов. В своя председателски мандат Петков показа активност – почти всеки ден дава пресконференции и интервюта, партията се изказва по различни теми, но видим електорален ръст не се забелязва. За сметка на това бе докрай наложена линията на политическата всеядност – АБВ е според случая малко социалдемократическо, малко патриотично, малко русофилско, малко евроатлантическо, но тъкмо такива формации с много лица нямат истинско лице. Фобията към БСП е част от този модел на поведение. Във времето ще проличи каква е цената за всичко това – постове, обществени поръчки на „наши” хора, или поне нов апартамент от онези евтините от  „Артекс”...

Съществен е въпросът за съотношението между полученото от Румен Петков от БСП и приноса му за развитието на партията: след неговия мандат БСП не е печелила кметско място в иначе някога силно червената Община Плевен, загуби мажоритарния избор за депутат, а политическият скандал около МВР и „оперативно интересните лица” отпуши тежка политическа и морална криза във времето на Тройната коалиция. Отново Петков като вътрешен министър бе сред инициаторите и моторите на срамния Закон за досиетата. Този управленски акт бе крах за левицата. Тогава тя прие философията на крайната антикомунистическа десница по темата за ДС, унизи, обиди и обезвери десетки хиляди честни офицери и граждани, служили на националната сигурност, изпълнявайки задълженията си в съзвучие с конституцията и законите. Това, че ляво правителство с ляв премиер (Станишев) и ляв вътрешен министър (Петков) облече в закон разбиването на спецслужбите и разкриването на тайните на държавата, бе удар, който все още тежи на БСП.

Всеки е свободен да има различно мнение, да се разочарова, да даде воля на емоциите си. Но да громиш агресивно собствената си партия, която веднъж си предал, унижава преди всичко теб самият. 

БСП многократно правеше грешката да издига на отговорни властови позиции хора, които не са от нейната кръвна група. И винаги губеше от това. Вкарването в листите на формации, чиято членска маса се брои на пръсти, и чиято електорална тежест е в полето на стотните от процента, но чиито лидери имаха амбиции минимум за депутат, е практика, която тежеше на БСП, на нейните честни, дисциплинирани и идейно обвързани избиратели. Опитът и на АБВ да се подреди в графата „Професия „коалиционен партньор”, та макар и маскирано като „стратегически ляв съюз”, бе видим с просто око опит за кариерно уреждане на актива на партията. Къде е тук „алтернативата”!? 

БСП не е съвършена, но с такива ренегати в качеството на врагове и съдници, се оказва привилигирована – да бъде единствената нормална, последователна и идейна партия в днешна България.

Нека напомним, БСП е в опозиция на ГЕРБ от 2009 г. насам. Тя никога не послужи за патерица на властта на Бойко Борисов, отказа да направи коалиция, отказа високи постове, персонално предлагани на Корнелия Нинова, Деница Златева и други социалисти. Преодоля натиска и заплахите и поведе най-важните морални битки срещу модела „ГЕРБ” – срещу властовия рекет и обогатяването на властимащите, срещу роднинските назначения и нагласените обществени поръчки, срещу антируските санкции, срещу Истанбулската конвенция и Пакта за миграция. Къде беше АБВ в тези битки – за българщината, за морала, срещу корупцията!? Или бе извън терена или изчакваше подходящото време и място, за да се изкаже обтекаемо и протоколно. Нужен ли е точно такъв партньор на БСП днес? Категорично не!

Сценарият „Или влизаме коалиция и получаваме място в листите, или ви крадем името”, е политически шантаж. Това е и своебразен политически тест за човека, който вгради авторитета си в партия АБВ – бившият лидер на БСП и бивш президент Георги Първанов. Без неговата популярност всеки от лидерите и кадрите на АБВ щеше да е „Господин Никой” в политиката. Дано си дават сметка за това?!

От друга страна, кражбата на името „Коалиция за България”, политическото шмекеруване като цяло, ще са петно върху позитивната репутация на държавния глава, радвал се толкова години на обичта и доверието на социалистите, на милиони българи. Георги Първанов е на ход. За да запази своята репутация, да вразуми своите, да тропне по масата, да покаже, че АБВ, която е създал е реална партия, а не сбор от политически брокери и шантажисти. Ако успее – ще спечели в морален план, ще покаже, че не е загубил рефлекса си на обединител. И обратното – ако не го направи, ще стане съучастник в една политическа измама, ще затръшне завинаги вратата пред АБВ за съюз вляво, пък и въобще в реален политически съюз – защото предателите никой не ги обича, нали!?