Първи "сини" залпове срещу Дон Хулио

Часове след поражението на Левски срещу Лудогорец (0:1) за Купата на България, нервите взеха връх и вече се чуват отчетливо първите "сини" ропоти срещу наставника Хулио Веласкес.

"Сините" паднаха и във финала за Суперкупата срещу същия противник, отново без да отбележат гол, което разби мечтите на привържениците на пух и прах.

"Умишлено и нарочно изчакахме и не писахме веднага след мача, защото нали казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Надявахме се на сутринта на хладна глава да видим нещо различно, но всъщност колкото повече мислим, толкова повече въпроси идват.

Левски отпадна от турнира за Купата на България след поражение в Разград. И ако самият резултат може да бъде приет, то начинът, по който загубихме – много трудно.

За пореден мач срещу силен съперник Хулио Веласкес успя да обърка всичко, което можеше да бъде объркано. Започвайки с Камдем и Костадинов като титуляри – същите, които в мача за Суперкупата срещу същия противник бяха повече от колебливи. Нищо ново, нищо научено.

Ради Кирилов отново беше използван на дясното крило – позиция, на която просто не е същият футболист. На лявото крило е заплаха. На дясното – сянка на себе си.

Сангаре? Отново с „шапката невидимка“ в негов стил. Човек, висок почти 2 метра не може да спечели дори една висока топка. С тази физика трябва да мачка. В началото го сравняваха с Гара Дембеле. Нерде Лом, нерде Лондон! Реално можем спокойно да кажем, че играхме с човек по-малко.

Започваме с трима дефанзивни полузащитници. ТРИМА! Това може да е присъщо за отбор, който се бори за оцеляване като Добружда (нищо лично към тях), но не и за клуб с претенциите и историята на Левски. Това не е присъщо за нас.

Всички тези неща се виждат с просто око от самолет. За съжаление само Хулио не успява да ги види. Или просто е прекалено голям инат, което е дори по-лошия вариант.

Не сме наясно доколко е навътре в българския футбол и дали си дава сметка къде точно се намира. В изявлението си след мача казва за противника: „Знаете колко титли имат.“ Да, знаем. Поне си е направил труда да прегледа кой е шампион в последните 14 години. Но подобни оправдания не подхождат на треньор на Левски. Дори звучат малко срамно.

Оставаме с впечатлението, че или е гледал друг мач, или живее в паралелна вселена. Защото да кажеш, че „сме направили голям мач“, след като реалността беше съвсем различна – това няма нужда от коментар. Ние знаем истината.

И нека бъдем честни – това е един от най-слабите отбори на Лудогорец от старта на проекта им. И въпреки това изпуснахме да ги победим както за Суперкупата, така и за Купата вчера. Не знаем дали скоро ще имаме подобна възможност.

В този ред на мисли – нека господин мажоритарният собственик да потупа треньора по гърба. Може би така ще му помогне да осъзнае по-бързо къде се намира и какво означава Левски. Времето за експерименти изтича, а търпението ни не е безкрайно. Докато се учим в движение, рискуваме да вземем и третата калъфка.

Левски е повече от страх, оправдания, дефанзивни схеми и проект за адаптация. Левски е отговорност, изискване, чест, кауза и тежест. Все неща, които се защитават във всеки един мач и с всички възможни сили", написаха от фракцията Blue Boys Петрич.