Първите български мачове и хората, които запалиха искрата
През юли 1893 г. просветният министър Георги Живков, при едно от посещенията си в Лозана, е възхитен от видените умения на швейцарските учители по телесно възпитание (гимнастика). Той отправя молба към кантоналната гимнастическа организация да изпрати около 20 души, добри и опитни преподаватели, за учители по гимнастика в средните училища в България.
На 17 май 1894 г. в България пристигат следните девет швейцарски учители:
1. Даниел Бланшу - за учител в Кюстендил
2. Алоиз Бюнтер - за учител в Търновската мъжка гимназия
3. Жак Фардел - за учител в Казанлъшкото училище
4. Шарл Шампо - за Софийската мъжка гимназия
5. Луи Айер - за Ломското училище
6. Август Векер - за Пловдивската мъжка гимназия
7. Жорж де Режибюс - за Варненската мъжка гимназия
8. Виктор Роберти - за Силистренското училище
9. Емил Кюпфер - за Габровската мъжка гимназия
Футболът е представен за първи път в България под побългареното название ритнитоп от швейцарският учител по физкултура Жорж дьо Режибюс в двора на Варненската мъжка гимназия в края на учебната 1893-1894 г.
Учителят формира два отбора от учениците с по единадесет души.
Маркира врати от двете краища на игрището с ученически палта и обяснява на кратко правилата на играта.
Поставя кожена топка по средата на терена и дава старт на първата футболна среща някога в България.
Следващите дни още няколко групи от класовете в гимназията опитват това ново изживяване. Режибюс се превръща в организатор и рефер на училищните футболни двубои, а понякога участва и като играч.
Мачовете се провеждат на различни места във Варна, като един от терените е бил на мястото на днешната Морска градина.
Един от учениците, практикуващи футбол под ръководството на Режибюс, е бъдещият премиер на България Васил Коларов.
Режибюс преподава в България в продължение на 2 години и напуска страната на 12 юли 1896 г.
Шарл Шампо е също измежду основоположниците на футбола в България. Година по-късно представя новия спорт на своите ученици в Първа
софийска мъжка гимназия.
Освен в двора на гимназията те играят на поляната, на чието място е издигната сградата на ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Отборите са съставени от ученици от V и VI клас, сред които бъдещият писател Стефан Костов.
По време на състезания в София през 1897 г. Шарл Шампо ранява тежко крака си и се завръща в Швейцария.