Първите български мачове и хората, които запалиха искрата

През юли 1893 г. просветният министър Георги Живков, при едно от посещенията си в Лозана, е възхитен от видените умения на швейцарските учители по телесно възпитание (гимнастика). Той отправя молба към кантоналната гимнастическа организация да изпрати около 20 души, добри и опитни преподаватели, за учители по гимнастика в средните училища в България.

На 17 май 1894 г. в България пристигат следните девет швейцарски учители:

1. Даниел Бланшу - за учител в Кюстендил

2. Алоиз Бюнтер - за учител в Търновската мъжка гимназия

3. Жак Фардел - за учител в Казанлъшкото училище

4. Шарл Шампо - за Софийската мъжка гимназия

5. Луи Айер - за Ломското училище

6. Август Векер - за Пловдивската мъжка гимназия

7. Жорж де Режибюс - за Варненската мъжка гимназия

8. Виктор Роберти - за Силистренското училище

9. Емил Кюпфер - за Габровската мъжка гимназия

Футболът е представен за първи път в България под побългареното название ритнитоп от швейцарският учител по физкултура Жорж дьо Режибюс в двора на Варненската мъжка гимназия в края на учебната 1893-1894 г.
Учителят формира два отбора от учениците с по единадесет души.

Маркира врати от двете краища на игрището с ученически палта и обяснява на кратко правилата на играта.

Поставя кожена топка по средата на терена и дава старт на първата футболна среща някога в България.

Следващите дни още няколко групи от класовете в гимназията опитват това ново изживяване. Режибюс се превръща в организатор и рефер на училищните футболни двубои, а понякога участва и като играч.

Мачовете се провеждат на различни места във Варна, като един от терените е бил на мястото на днешната Морска градина.

Един от учениците, практикуващи футбол под ръководството на Режибюс, е бъдещият премиер на България Васил Коларов.

Режибюс преподава в България в продължение на 2 години и напуска страната на 12 юли 1896 г.

Шарл Шампо е също измежду основоположниците на футбола в България. Година по-късно представя новия спорт на своите ученици в Първа
софийска мъжка гимназия.

Освен в двора на гимназията те играят на поляната, на чието място е издигната сградата на ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Отборите са съставени от ученици от V и VI клас, сред които бъдещият писател Стефан Костов.

По време на състезания в София през 1897 г. Шарл Шампо ранява тежко крака си и се завръща в Швейцария.