Първо в Lupa.bg: Соцвеличието Георги Йорданов погребва съпругата си

Най-старият жив член на Политбюро и последен министър на културата от времето на социализма Георги Йорданов загуби съпругата си Мария, научи първо Lupa.bg. Тъжната вест за някогашното комунистическо величие идва седмица преди рождения му ден. На 29 май Йорданов трябва да навърши 88 години. Мария Йорданова си е отишла от сърдечна недостатъчност, споделиха пред медията ни близки до семейството.

Десетилетия тя имала проблеми със сърцето и за нея дълго време до смъртта си през ноември 202 г. се е грижил светилото в кардиохихургията проф. Александър Чирков. Георги Йорданов е един от хората, който има заслуга за връщането на медика в България през 80-те години на ХХ век. Тогавашният министър на културата и член на Политбюро съдейства на Чирков да създаде болница "Света Екатерина". Георги Йорданов става семеен приятел с кардиолога и именно проф. Чирков поема лечението и грижите над Мария Йорданова.

„В началото на 80-те години на миналия век имах удоволствието да се запозная с Георги Йорданов. Като заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета за култура той отговаряше и за здравеопазването. Тогава бях сърдечен хирург в университетската болница във Фрайбург – ФРГ. Разбрал за научната ми дейност и практиката ми, Георги Йорданов ме покани да извършвам с мой екип операции в България. Вършех всичко безвъзмездно, с инструменти и консумативи, които носехме от Германия“, коментира приживе прочутият сърдечен хирург.

Проф. Чирков идва в България, благодарение на Георги Йорданов

Преди 10 ноември 1989 г. прякорът на наследника на Людмила Живкова в културата беше Могучий.

Мария е ученическата любов на Георги Йорданов. Малко преди дипломирането си се загаджил с красавицата Мария, която впоследствие станала негова съпруга. И тя като Георги имала само шестици в бележника си.

След гимназията Георги Йорданов завършва право в университета и работи известно време като прокурор в Сливен. После се отдава на политическа дейност. Само за няколко години, от 1960-а до 1967-а, се издига до длъжността първи секретар на Градския окръжен комитет. На 36-годишна възраст го викат в София. Поверяват му Градския комитет на партията. 

Като първи секретар на София изкарва 9 години. После става и министър на културата и вицепремиер. Междувременно го избират и за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.

Георги Йорданов е един от хората, който гласува за отстраняването на Тодор Живков, но ексминистърът пръв атакува и Андрей Луканов, обвинявайки го, че е бил галеник на мафията.

След промените от 1989 г., на 1 април 1990 г. Йорданов е изключен от БКП като един от най-близките на Тодор Живков и други ръководители хора, но по-късно членството му в БСП е възстановено. През 1992 г. е привлечен като обвиняем по дело номер 3 за подписани от него като заместник-председател на Министерския съвет и министър на културата, науката и просветата решения на Министерския съвет в периода 1982 – 89 г. за отдаване на безвъзмездна помощ на държави от Третия свят и на братски партии като кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП в периода 1982 – 89 г. Тези политически съдебни процеси се оказват фарс и обвиненията са снети, а делото е прекратено през 2000 г. Привлечен е и през 1992 г. за свидетел по делото срещу зетя на Тодор Живков Иван Славков, което е прекратено през 1996 г., а Славков – оправдан.

Георги Йорданов продължава и до днес да се интересува от културния живот в страната и до скоро не пропускаше нито една театрална премиера, класически концерт или откриване на изложба.