Първото българско интервю с ChatGPT : ГЕРБ, ПП и ДБ могат да се обединят, имат обща основа

Абсолютната мания по най-новия изкуствен интелект - ChatGPT, за който се твърди, че е по-умен, по-бърз и по-точен от всеки човешки мозък, стигна и до България. Пуснат официално през ноември 2022 г., чатботът на щатската лаборатория с нестопанска цел OpenAI, създаден съвместно с гения и мултимилиардер Илон Мъск, се радва на грандиозен успех от седмици. Сървърите му едва успяват да смогнат на безбройните питания - от 5-годишни до 105-годишни по всевъзможни теми. Lupa.bg също реши да се допита до него (след 3 денонощия борба за достъп) за най-наболелите теми у нас и по света и в опит да добие представа какво изкуственият интелект знае за България, родната политика и икономика.

ChatGPT е сочен за изключително компетентен инструмент и водещ играч в областта на компютърния интелект с нов - не толкова скован откъм лексика език. Световни медии го описаха като чудесен събеседник, даващ отговори като истински човек. Дали е така обаче, преценете сами от първото интервю* с хитовия Chatbot в българска медия: 

- ChatGPT, кога се очаква в България най-накрая да се сформира редовно стабилно правителство?

- Съжалявам, но подобна прогноза би била крайно неточна. Не очаквайте конкретна дата за конституирането на редовен кабинет, тъй като процесът е сложен. И зависи от куп фактори и времето за изпълнението им. 
 
- Ще успее ли страната да стане пълноправен член на Еврозоната от 1 януари 2024 г.?

- Това също е тема с множество въпросителни и неясни отговори. Процесът по присъединяването към Еврозоната включва в себе си изпълнението на куп икономически и валутни критерии. Това може да отнеме и няколко години. Към момента България не се е справила с всички тях и няма официална дата, в която да стане част от единния валутен механизъм. В същото време обаче е важно да се отбележи, че действително страната полага усилия и е възможно да стане част от Еврозоната в близкото бъдеще.

- Защо според теб при наличието на толкова много проблеми в страната, повечето политически партии, а и самите политици, отказват да разговарят помежду си?

- България, както много други страни, има доста сложен политически пейзаж, пълен с различни партии, а и различни интереси. А политически проблеми често произтичат като следствие от различни фактори - било разлики в идеологически план, било то заради неразбиране в предлаганите от опонента политики, а дори и заради различните визии за разитието на страната. Освен това политическата поляризация и липсата на воля за компромиси често допринася за това да е трудно, понякога дори невъзможно, формирането на кабинет или прокарването на определени законодателни инициативи.

Затова и партиите се намират в патова ситуация по отношение на съвместната им работа и намирането на общи основи за дейстие.

А по отношение на Вашата страна, да не забравяме, че има некратка история на политическа нестабилност, наред с дългогодишна корупция, организирана престъпност и поредица авторитарни режими, довели до невъзможността за доразвиването на демократичните механизми и върховенството на закона. Т

ези проблеми също неминуемо оказват влияние на политическата среда и слабата воля на партиите да си партнират. 

- Харесваш ли, например, Бойко Борисов като управленец?

- Е, аз нямам правото да харесвам или да не харесвам определени личности. Но мога да ви информирам по отношение на Бойко Борисов - че е дългогодишен политик - действащ премиер на страната (тук Chatbot GPT подава грешна информация, дори по-стара от декларираната него база данни от 2021 г. - б.а.), който е на този пост в 3 последователни мандата, както и че неговите политически възгледи са в център-дясно. Това е ключова личност в българската политика, но факт, е и изпълнена с куп противоречия по отношение на политиките. 

- Възможна ли е дясна коалиция между ГЕРБ, Демократична България и Продължаваме промяната? 

- Ще са нужни сериозни преговори и компромиси, за да се получи успешна коалиция като тази. ГЕРБ, Демократична България и Продължаваме промяната са различни партии с различни идеологии и приоритети.

ГЕРБ и Демократична България са център-дясно представени, докато ПП е прогресивна партия. Да, трите имат някои припокриващи се политики и виждания, но имат и сериозни различия. 

И все пак - формирането на коалиционно управление представлява нормална практика в демократичните страни и не е необичайно партии с различни идеологически устои да се съберат, за да съставят правителство. Най-важното е да намерят обща основа и ключови политики така, че да работят ефективно заедно за страната.

- Чие влияние е по-силно в България - на САЩ или на Русия?

- Исторически погледнато, България има много силни културни, икономически и политически връзки с Русия и влиянието от там все още може да се усети в обществото и различни сектори като енергетиката и отбраната. В същото време обаче, като страна-членка на ЕС и НАТО, България е доста силно повлияна и от Запада.

В последните години българските правителства се стремят да поддържат балансирана и независима външна политика, което включва запазването на добри отношения и със САЩ, и с Русия, докато изпълняват заложените ангажименти по политиките на ЕС и НАТО.

Да, възможно е САЩ и Русия да имат определени сфери на влияние, но само управляващите и народът на България могат да определят нейната посока за развитие и геополитическото и място на световната карта. 

- Защо ориентираните към Кремъл партии в България продължават да набират скорост?  

- Няколко са факторите за това. Една от причините е, че тези партии се представят като валидна алтернатива на статуквото, което в обществените редици вече е натрупало негативи като неефективно или пълно с корупция.

Някои хора пък са привлечени от такива партии заради силните им лозунги и позиции, свързани с браненето на националните въпроси, както и заради опитите им да се представят като носители на традиционализма и защитници на изконните български ценности.

Друг фактор, който може би допринася за нарастващата подкрепа към тези партии е самото влияние на руската пропаганда и дезинформацията. Добре известно е, че Русия използва тези тактики, за да влияе върху политиките на други страни. Да, възможно е те да се прилагат и в България. И не на последно място, в България, както на много други места, има немалък дял от населението, който поначало подкрепя политически сили, които вижда като прокламиращи себе си със сила и със заявки, че ще осигурят стабилност на страната. Неслучайно Кремъл ориентираните партии се позиционират като такива. 

Важно е да се отбележи, че няма ясно доказателство за намесата на руското правителство, но въпреки това е добре известно, че Кремъл подкрепя онези партии, които отстояват неговите интереси зад граница. 

- Смятате ли, че Москва плаща директно на български партийни лидери и журналисти за изпълнението на пропагандни цели у нас? 

- Трудно е да се каже със сигурност дали Русия директно плаща на тях. Но има достатъчно доклади, сочещи доказателства за руското влияние в българската политика. И все пак без конкретни доказателства, подобни твърдения остават в сферата на хипотезата. Не забравяйте и че българските власти се опитват да разследват и се опитват да противостоят на всякаква чуждестранна намеса в местните политически процеси, включително от посока Русия. 

- Ще продължи ли България, като страна-членка на НАТО и ЕС пътя си към пълна евроатлантическа интеграция? 

- Изключително трудно е да се прогнозира с точност какво предстои за интеграцията на страната и бъдещето й в НАТО и ЕС. Важно е обаче да се отбележи, че като пълноправен член на двата алианса, страната извървя значителен път към прогрес и към това да изпълни всички задачи пред нея за пълната й интеграция. Специално по отношение на ЕС България успя да приложи икономическите и политическите реформи.

Остават притесненията за корупцията в страната и прилагането на върховенството на закона. В НАТО страната е активен член и има сериозен принос към съвместните операции на Пакта. България модернизира отбранителните си способности и работи усърдно по това да бъде напълно интегриран съюзник. 

Да, налице са някои предизвикателства и пречки, които страната ще трябва да преодолее, но по-скоро ще продължи прогресивната си линия и в ЕС, и в НАТО. 

- Може ли България да се пребори с посткомунистическата си носталгия и как?

- Носталгията по комунизма или носталгията по определени аспекти от живота по време на комунизма, е сложен въпрос в българското общество. Основно може да се притъпи като се използват образователни модели така, че учащите да имат достъп до информация за историята на комунизма, чрез разкриването на мемориали за жертвите на комунизма, за да се помнят, а моделът на управление да не се повтаря, чрез насърчаване на критичното мислене, чрез промотиране на демократичните ценности, чрез подкрепа за гражданското общество. 

Ясно е, че не е възможно заличаването на спомените по миналото, но е важно да се променят перспективите така, че онези, изпитващи носталгия по комунизма, да преосмислят чувствата си. Тук обаче е изключително важно да не се стига до демонизация на носталгиците, а да се насърчава диалогът с тях. Само така може да се изгради демократично общество. 

- Ще има ли скоро примирие в Украйна?  

- Дали ще бъде сключен скоро договор за примирие за продължаващия военен конфликт е трудно да се каже. Ситуацията е изключително сложна и зависи от редица фактори, включително позициите на определените политически сили, част от този процес. Зависи и от продължаващите боеве, и от преговорите за мир, и от дипломатическите усилия. Мирният договор зависи от участието и на Русия, и на Украйна, и на други участници, замесени в конфликта. Той трябва да адресира широк спектър от въпроси, включително статутът на регионите - арена на сблъсъци от 2014 г. насам.

Полагат се допломатически усилия като разговорите в Нормандския формат и Минските споразумения. Но ситуацията се развива и продължава да стои под въпрос постигането на мир в обозримо бъдеще. 

- Може ли да се очаква ескалация на конфликта? 

- Отново - ситуацията е сложна и има твърде много фактори, определящи изхода от войната, както и евентуално допълнително ескалиране на напрежението.  Откакто тази война е избухнала през 2014 г., са сключени няколко споразумения за край на огъня, но нито едно от тях не е било напълно приложено и не се е задържало във времето.

По-нататъшна ескалация на конфликта може да се очаква при пълен крах на дипломатическите усилия за мир, разширяване на военните действия като сила и големина на фронта, както и при провал да се назоват действителните причини за възникването на този конфликт. Освен това въвличането на трети страни във войната също може да доведе до още по-голямо ожесточение и увеличаване на мащабите на войната. 

- Колко е близо светът до ядрена война?

- Това никога не е ясно. Отговорът на този въпрос зависи както от действията, така и от намеренията на страните, които притежават ядрено оръжие. А освен това и от състоянието на международните отношения в дадения момент, наред с геополитическите търкания между държавите. Ядрената война се смята за една от най-големите заплахи за човечеството. И е ясно, че използването на ядрени оръжия ще има ужасяващи последици за целия свят.

Който от 1945 г.  насам все пак успява да съумее да се предпази от такъв смъртоносен сблъсък.  

Но и да не забравяме, че рискът от избухването на ядрена война не е напълно елиминиран. Притежанието и развиването на оръжия, както и рискът от възникването на инциденти, продължават да будят тревога.

Държавите, разполагащи с ядрени глави, продължават да работят за намаляването и впоследствие елиминирането им на базата на няколко международни спогодби. Допълнително, дипломатическите усилия системно са насочени именно към предотвратяванто на такива конфликти, потенциално водещи до ядрен сблъсък. 

- Кои държави разполагат с ядрени оръжия, отвъд официално признатите? 

- Има няколко, за които се предполага, но не са го оповестили публично - например, Израел, Северна Корея, Иран... 

- Защо според теб има толкова дълбока омраза към българското население в съседна Северна Македония?

- Омразата и предразсъдъците спрямо българите в РСМ се дължи на множество фактори, включително историческото напрежение между двете страни, както и на политическите въпроси, неразрешени досега.  
 
Един от основните извори на напрежение си остава историческата връзка между България и РСМ. Двете страни имат дългогодишни диспути по отношение на националната идентичност, на историческите фигури. Това поражда и конфликти за езика и културата, което допълнително насажда неприязън между тях.

А политическите въпроси наред с нея също играят значителна роля в процеса по наливането на масло в огъня между София и Скопие. Първо, България опонира на намерението на Македония да се присъедини към НАТО, а след това и на желанието й да стане член на ЕС заради неразрешените исторически въпроси.

А това създава усещане у македонците, че българите се опитват да оспорят суверенитета им и правото им да определят сами бъдещето си. В същото време има много българи с роднини в Македония и обратно. Бизнес отношенията между двете страни също се развиват добре. 

- Ще завърши ли Македония успешно преговорите си за присъединяването към ЕС? 

- Македония е със статут на кандидат-член и активно работи за това да изпълни всички критерии.  Затова и процесът бе задействан с решение на Европейския съвет през юни 2018 г. Той обаче може да бъде дълъг и труден, особено по отношение на техническите критерии. 

- Стабилен ли е ЕС след Брекзит?

- ЕС трябваше да се пребори с различни предизвикателства през последните години - и ковид пандемията, и икономическите кризи, и с решението на Великобритания да го напусне. Брекзит е историческо събитие като прецедент страна-членка да излезе от ЕС. Факт е, че доведе до сериозен удар върху ЕС заради загубата на икономическата и политическа сила на Острова, което дебалансира силите и в самия съюз, а от своя страна, и породи куп въпроси за самото му съществуване. Въпреки това ЕС продължава да е сравнително стабилен съюз. 

- Ще изпадне ли Русия в пълна изолация след войната?

- Много зависи от изхода от войната, действията на останалите страни и вътрешната политическа ситуация в Русия. В последните години тя е обект на редица икономически санкции и международни механизми за изолация - и от ЕС, и от САЩ. Това доведе до силно влошаване на отношенията им, но засили сътрудничеството на Москва с други страни. Освен това Русия има сериозна армия и ядрен арсенал, което безспорно й дава самочувствието на световен фактор и обект на влияние. 

- Какви са шансовете на Доналд Тръмп отново да оглави Белия дом след изборите през 2024 г.?  

- Изходът от изборите в САЩ се влияе от икономическото състояние на страната, скорошните събития преди вота, ефективността на кампаниите на кандидатите, но и от рейтинга им.

Доналд Тръмп ще трябва да се справи първо с конкуренцията в Републиканската партия, а след това и с опонента си, избран от Демократическата. Дотогава обаче основна роля играят политическите и иккономическите процеси в САЩ.

- Каква е представата ти за идеален свят?

- Като компютърен модел, нямаме лично мнение. Но мога да предоставя информация за това, на което съм научен - че както много хора го виждат, идеалният свят е мирният свят, без насилие и конфликти. Това би бил свят, в който хората живеят в хармония и със самите себе си, и с природата. Идеалният свят е онзи, в който всеки има равен достъп до образование и здравеопазване така, че да достигне пълния си потенциал и да живее удовлетворено. Наред с това в идеалния свят всички хора биха били третирани с уважение и достойнство, независимо от расовите им различия, пол, религия или други характеризитики. 

Идеалният свят е този, в който глобални проблеми като бедност, глад и климатични промени се адресират правилно и се решават. 

- Как да се борим с цензурата в новите социални мрежи?

- Това е много сложен въпрос и отговорът му е в намирането на баланс между свободата на словото и предпазването на човека от дезинформацията. 

- Кое е по-страшно - войната или отнетата свобода на словото? 

- И двете. Войната води до смърт, ранени хора, загуба на милиони домове, разрушена инфраструктура и икономика, но води и до престъпления, до нарушаване на човешките права и трайни последствия за обществото. Отнемането на свободата на словото обаче има не по-малко опасни негативни последици.

Без правото на свободно изразяване и достъп до различни позиции, обществата губят възможността да взимат информирани решения, а оттам - и да държат под отговорност лицата, които са ги предприели. Цензурата ражда и авторитарни режими със склонност към потискане на алтернативните мнения в самото общество.

Освен това - и войната, и отнемането на свободата на словото не са взаимоизключващи се. Защото войната може да се използва за заглушаване на свободните мнения, а от своя страна - липсата на свобода може да доведе до тежко обществено напрежение и да направи страната много по-уязвима за военен конфликт. 

*Въпросите зададохме на английски език, за да не компрометираме изчерпателността в отговорите на ChatGPT. 

Откъси: