Павел Найденов ексклузивно пред Lupa.bg: Учех Илийчо: "Ако искаш да си бабаит, бий се с големите, не с малките и с жените!" И той ме слушаше

Актуално интервю
16:55 - 09 Август 2020
6579
Павел Найденов ексклузивно пред Lupa.bg: Учех Илийчо: "Ако искаш да си бабаит, бий се с големите, не с малките и с жените!" И той ме слушаше

Ако беше жив, на 6 август президентът на "Мултигруп" Илия Павлов щеше да навърши 60 години. За съжаление съдбата реши друго - той бе застрелян от снайперист пред офиса на компанията на 7 март 2003 г. на 42 години. По повод 60-ия юбилей на някогашния елитен борец Lupa.bg потърси по телефона неговия баща - бизнесмена Павел Найденов. Той се съгласи да отговори на няколко кратки въпроса, като благодари на медията, че се е сетила за сина му.

- Г-н Найденов, как отбелязахте 60-ия рожден ден на сина ви?

- Дарина си го почете в нейното семейство. Аз събрах приятели в офиса ми. Почерпих ги. Кой се смя - смя, кой плака - плака и така. Запалих свещи вкъщи. Ние изградихме параклис в негова чест в Търново и често ходя там също да паля свещи. Но, какво да ви кажа - Илийчо го няма... Ние можем да се черпим, но уви няма да е за негово здраве... Но си го почитаме винаги.

- Кой беше най-важният урок, който дадохте на сина си?

- Ние бяхме едно сплотено семейство. Той чинно ми се подчиняваше във всяко отношение - от дете израсна при мене - и по бранша, и по търговията и аз съм го изградил да бъде морален човек, да се съобразява с другите хора, не само те с него. Да се съобразява и с чистачките, и със служителите, с хората, които бяха около нас - да бъдат зачетени и ако имат нужда от помощ да им се помогне. Той това го правеше.

Аз му казал: "Илийчо, татко, няма да биеш по-малки деца от тебе, няма да биеш момичета. Той ме слушаше. Накрая му казах: "Ако искаш да си бабаит, бий се с по-големите, не с малките и с жените!" Той, миличкият слушаше и изпълняваше. (гласът на Павел Найденов се разтреперва и той се разплаква, б.ред.)

В компанията на съпругата си Дарина Павлова Илия Павлов отбеляза 42-ия си рожден ден през август 2002 г. в черноморския комплекса "Сейнт Елиъс", собственост на "Мултигруп". Никой не предполагаше, че това ще е последният му рожден ден...


- Как възприемате коментарите по адрес на Илия Павлов, че е бил "мутра"?

- Ох, Боже! Боли ме от такива думи. Да, Илийчо, произлиза от борческите среди, затова му го прикачиха - като е бил борец, значи и той е като тези, дето правят лошо и значи е мутра. Синът ми беше друга категория. Както ви казах, аз го учех да бъде почтен и да не унижава хората, да не ги малтретира за пари. Учил съм го да се облича с костюм и вратовръзка, да се храни по етикета, да знае как да държи ножа и вилицата, да дава бакшиш, да не псува, да е галантен с жените. Това ли е мутра?

- Тази дисциплина ли е в основата на възхода на империята "Мултигруп"?

- Ние го постигнахме заедно. Аз постоянно му натяквах да бъде почтен, приличен и да обича хората, да няма оплаквания от него. Той това го направи - уважаваше хората, уважаваше своите работници и мен това много ме задоволяваше, защото исках и той да е социално зрял човек и Илийчо да следва моя пример и хората, които работят с нас да бъдат доволни, да може да ни обичат. А с тази обич да направят и друго - да са по-активни в служебните си задължения, защото държавата има нужда от активни участници в икономиката и в живота на страната. 

Босът на "Мултигруп" разрязва тортата на 42-ия си рожден ден

- Вие как сте със здравето?

- Добре съм, макар че съм в напреднала възраст, на 84 години съм. Но имам занимания, имам имоти, имам бизнес. Не се оплаквам. Макар че как да се чувства човек, който е загубил син, дъщеря, внук... (В края на януари 2010 г. дъщеря му Славка и внукът му Пол зверски бяха убити в САЩ, б.ред.) А останалите ми внуци са разпръснати по света. Чуваме се по телефона, разбира се, но всеки от тях си има свой собствен живот. А аз останах сам...

 - А чувате ли се със Дарина Павлова?

- Е, да, чуваме се отвреме-навреме. Тя още ме нарича "татко". Илийчо много я обичаше. Дарина е силна жена, има си собствен път. Някой ден ще поговорим по-дълго, а сега ме извинете, повече не знам какво да кажа...