Петър Русев, старши спасител на Северния плаж в Бургас, пред Lupa.bg: Ако духа мелтем, не стойте на брега - от мокрия пясък морето може да ви завлече навътре

"Морето ме научи, че не е до колене. Морето може да е добър приятел, но може да бъде и голям неприятел. Трябва да обичаме морето, но трябва и да знаем, че то е голяма сила и ние сме прашинки в неговите очи и затова нека се отнасяме към него с уважение и респект", сподели в интервю специално за Lupa.bg Петър Русев - старши спасител на Северния плаж в Бургас. Вече 28 години той е отдаден на професията спасител на плажа. Кореняк бургазлия, който обожава родния си град, всяко лято от началото на юни до края на септември Петър Русев бди за сигурността на туристите на Северния плаж. 

Той е и инструктор по водно спасяване към Българския червен кръст, преподавател на ученици от първи до шести клас по водно спасяване. Обучил е над 3500 деца и ученици. За своята хуманна работа е получил различни награди, медали и грамоти от БЧК. 

Петър Русев е роден на 7 декември 1970 г. Завършил е Музикалното училище в Бургас, специалност „Оперно пеене”. Работил е дълги години в Държавна опера - Бургас. Сега е оперен певец на свободна практика и когато не работи като спасител на плажа, пее в Бургаската опера.

В средата на август силният североизточен вятър и мъртвото вълнение превърнаха вълните в капан за неразумните туристи. А някои от тях се правят на смелчаци и не обръщат внимание на вдигнатия червен флаг на плажа, който забранява влизането в бурното и опасно море. Традиционно през месец август се появяват опасните явления в морето - мъртво вълнение, мелтем и сологан, когато вятърът образува големи подводни течения, ями и дупки. У нас летният сезон на морето официално продължава и в първите дни на есента - до 30 септември. До тогава на охраняемите плажове задължително трябва да има спасители. 

С Петър Русев, който е спасил стотици човешки животи и на когото дължим огромна благодарност, разговаряме за професията на воден спасител и за предизвикателствата, които дебнат в морето.

- Г-н Русев, с какво ви привлече морето и защо решихте да станете воден спасител?

- Аз съм роден в Бургас и съм спасител по наследство. Баща ми е бил спасител и аз реално съм се родил на плажа. Обичаме си морето и обичаме да помагаме на хората. За да стане човек спасител се искат много качества. Първо, трябва да има желание. Второто нещо е да има кауза. Третата причина е човешка мисия. Четвърто, трябва да има призвание. Петата причина е съдбата.

И шестото нещо, което може би е най-важното - е да има сърце за спасител. Защото много хора са плувци и състезатели, но човек трябва да носи тези шест качества в себе си, за да бъде истински спасител. Едно е да си спасител, друго е да си плувец.

Аз съм инструктор по водно спасяване към БЧК и обучавам деца и ученици.

Северният плаж в Бургас е един от най-посещаваните у нас

- От кога у нас официално има професия „воден спасител”?

- От 61 години у нас официално съществува Водно-спасителната служба. Тя е създадена през 1964 г. Иначе в Бургас първите спасители се появяват през 30-те години на миналия век. Те са били доайените на водното спасяване в България. Много хора не са можели да плуват по онова време, имало е стотици удавници в Черно море и затова държавата в лицето на Държавния съвет на НРБ решава да създаде Водно-спасителна служба. Взели са пример от Франция, Германия, Америка за това как да се спасяват давещи се хора. Тогава е въведена и флаговата сигнализация. От 1964 г. до 1996 г. флаговете на плажа бяха бял, червен и черен.

- В интерес на истината аз лично все още помня тази флагова сигнализация на брега и сега, когато видя червен флаг все си мисля, че всъщност червеното знаме означава, че трябва да бъдем внимателни, а не, че къпането е забранено. Докато черният флаг имаше по-силен възпиращ ефект за влизане в бурното море.

- Много хора са ми казвали същото. Вече от 30 години има нова сигнализация – зелено, жълто и червено - като светофара. На зелен флаг къпането е разрешено, на жълт – къпането е опасно, забранено е използването на надуваеми предмети в морето - топки, дюшеци, пояси. И при червено знаме къпането е строго забранено. Някои хора са ме питали: „Няма ли да сложите черен флаг?” Наистина черният флаг плаши повече хората, но той навежда и на лоши мисли и на смърт. Но в крайна сметка при нас черният флаг за "Къпането забранено" беше заменен с червен.

За да си спасител се иска сърце, казва Петър Русев. Снимка: Личен архив

- Как се става спасител?

- Има специални курсове за спасители към БЧК, които всеки, желаещ да стане такъв, завършва. Но всяка година преди да започне сезонът, се явяваме на изпит, за да получим талон. Изпитват ни от Червения кръст за плуване, извличане на удавник и оказване на първа лекарска помощ. Ако не покриеш нормативите, не ти заверяват талона и нямаш право да работиш като спасител.

Преди години имаше само спасители на морето, преди 15 години ги разделиха – сега има спасители на басейни и закрити водни площи, които може да работят само на аква паркове и на басейни и спасители на открити водни площи - море. Например на Слънчев бряг в почти всеки хотел има басейни и там на всеки басейн с дълбочина 80 см трябва да има спасител. И затова ги разделиха – морските спасители да са на морето, на басейните – да са други спасители, защото нормативите са различни. 

През втората десетдневка на август по Черноморието имаше силно мъртво вълнение. Снимка: Булфото

- Какво е вашето наблюдение – българските и чуждестранните туристи имат ли страх от червения флаг? Спира ли ги червеното знаме да влизат в бурното море?

- Някои се съобразяват, но повечето хора не се съобразяват. Затова има и толкова много удавени.

До 17 август 5-6 дни имаше мъртво вълнение – сологан и мелтем, това е най-лошото положение на морето – мъртво вълнение плюс силен северен вятър, като вълните достигнаха 6 бала. Половината плаж в Бургас беше залят от водорасли и боклуци, които бяха изхвърлени от морето. Това означава, че до втори-трети ред на чадърите и шезлонгите бяха във водорасли. От началото на сезона до 22 август по нашето Черноморие - се удавиха около 25 човека. Когато има големи вълни хората искат да скачат във вълните и да си играят, но не осъзнават, че това е много опасно и вълните внезапно може да ги завлекат навътре в морето. Отначало всичко започва със силен вятър, който беше 24 м/сек, което е 80 км/ч и той вдига големи вълни.

А когато има мъртво вълнение сологанът може да продължи един ден, но може и 3, 5, 7 или 11 дни. При такова голямо вълнение морето започва да се чисти. Защото Черно море е голямо, то е вътрешен басейн, дължината му е 1200 км, а ширината - 600 км. Граничи с шест държави - България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция. На дълбочина до 150 метра има живот в Черно море. Под 150 метра няма живот, защото има сероводород. На дъното на Черно море има много потънали лодки и кораби. То е и много дълбоко - дълбочината му е около 2200 метра. Най-дълбоката част се пада в Украйна. При нас в Бургаския залив дълбочината е около 40 метра.

Половината плаж в Бургас беше залят от водорасли и боклуци, които бяха изхвърлени от морето. Снимка: Булфото

Другото, което е важно за Черно море е, че няма голяма соленост. Солеността му е 18 промила, докато в Егейско и Средиземно море е 38-40 промила. Колкото по-голяма е солеността на водата, толкова морето е по-безопасно и има по-малко инциденти и по-малко удавени. Защото водата ги държи на повърхността, има положителна плаваемост - това означава, че обектът е по-лек от обема вода, който измества, и като резултат той ще изплува на повърхността. 

Черно море е затворено море и затова се получават дънни ями, подводни течения, големи вълни, и затова то е много опасно. Черно море е най-опасно през август.

Морето се преобръща на Илинден – от 20 юли до средата на август не е спокойно. Затова препоръчваме на хората да ходят на море от началото на юни до 20 юли. Това е най-хубавото време за плажуване. В началото на юни температурата на водата вече е над 18 градуса, защото под тази температура не е хубаво хората да се къпят, тъй като може да измръзнат.

А от 20 юли до края на август морето преминава от лято към есен. След това септември е много благоприятен месец за плажуване и за плуване и къпане, защото тогава морето се е успокоило, вече минава към есента, температурата на водата почва да пада, и тогава излиза и рибата. От средата на септември до края на октомври е време и за риболов  - тогава излизат чернокопът, паламудът, леферът, много вкусни и хубави риби, които всички рибари чакат с голям интерес.

Ние, спасителите, сме се научили да се ориентираме за това какво ще е морето и по чайките и гларусите. Ако те кацат сред вълните, морето ще се оправя. Ако се събират на групи на брега, ни чака лошо време и вълната ще се вдигне. Ако морето е спокойно и започва да изхвърля водорасли и трева, това означава, че в Черно море има бури и до няколко часа ще има вълнение.

Снимка: Булфото

- Кой е най-лошият съветник на хората, които имат самочувствието, че могат да плуват и влизат без страх в морето?

- Най-лошият съветник са алкохолът и наркотиците. Повечето, които са давят и които сме ги вадили след удавяне, като им се направи аутопсия, се вижда, че са употребили алкохол или наркотици. Другата голяма опасност е след обилно хранене човек да влезе в морето. След храна два часа не трябва да се влиза във водата. А след употреба на алкохол или наркотици трябва да минат минимум 8 часа преди да влезете в морето. Децата до 12 години не трябва да влизат в морето без придружител. Трябва да са с майка, баща, баба, дядо или някой възрастен човек. И този човек да е плътно до тях и да ги държи за ръка. Децата не бива да влизат във водата, дъвчейки дъвка или бонбони. Защото повечето родители оставят децата си в морето, гледат си в телефоните или пък пият бира и изобщо не наблюдават децата си. И така се стига до водни инциденти и децата се давят.

На нашия плаж има по 20 000 човека. Ние сме 20 спасители и това означава, че един спасител трябва да наблюдава 1000 човека, което е почти невъзможно. През последните години деца масово се губят на плажа. Родителите ги изпускат от поглед и децата тръгват на различни посоки. И ние хем трябва да гледаме морето, за да спасяваме хора, хем трябва да търсим малчуганите по плажа и да ги връщаме на родителите.

Снимка: Булфото

Преди дни имахме един куриозен случай. Една жена, около 40-годишна, дойде при нас и каза, че майка й, която е на 73 и е от „Меден рудник”, се изгубила във водата. И дъщерята твърдеше, че майка й влязла в морето преди два часа. Обадихме се на 112, предупредихме жандармерията и макар че флагът беше червен и къпането забранено, ние сме длъжни да влезем и да търсим човека.

От всеки пост дойде по един спасител с маска, с плавници, направихме жива спасителна верига и влязохме да я търсим. Половината Водно-спасителна служба в Бургас беше ангажирана с издирване на тази жена. И след половин час дъщеря й се обади и ни каза, че майка й се била прибрала вкъщи в „Меден рудник”. И аз я попитах защо не се обади първо по телефона да провери майка си, а направо дойде да ни каже, че е изчезнала в морето. И накрая си тръгна без да ни каже едно „Благодаря!” за това, че положихме толкова труд и усилия.

Снимка: Личен архив

- Доста неприятно, наистина. А получавате ли истинска благодарност от хората, които сте спасили?

- Някои ни благодарят, а други са толкова уплашени, че бягат и забравят да изразят благодарност. Но има хора, които сме спасили и след време идват и ни благодарят. Но в повечето случаи не казват и едно „Мерси”. В крайна сметка това е наше задължение и работа – да спасяваме хората.

Снимка: Марина Чертова

- Как се справяте с плажуващите, които проявяват агресия тогава, когато вие видимо искате да спасите живота им и вълните да не ги погълнат? 

- Имали сме много такива случаи – и с българи, и с чужденци, които са агресивни и мислят, че може да плуват и влизат навътре при големи вълни. От 10 години в Бургас работим с Общинска полиция и те ни помагат да се справяме с агресивните летовници.

Много инциденти ставаха на Бургаския мост, който е символ на Бургас. От моста е забранено да се скача, навсякъде има табели, че скачането оттам е забранено, но винаги се намират нарушители. От тази година полицията, Общинска полиция и жандармерията постоянно правят обходи на моста, за да предотвратят удавяния и инциденти.

Ние, като спасители, ако забележим пияни и агресивни типове на плажа, се обаждаме на Общинска полиция и те им съставят актове, които са между 100 и 2000 лева. Сега на моста на 4-5 места има закачени спасителни пояси с въже. И ако някой се дави, веднага от моста може да се хвърли спасителния пояс с въжето и като го спасят да го издърпат.

Когато човек влезе в спасителна акция рискът е голям. От няколко години въведоха като закон, че ако вълнението е 4 бала и е вдигнат червен флаг и хората са предупредени, спасителят може и да не влезе в морето. Знам, че звучи като черна хроника, но е по-добре един човек да загине, отколкото един спасител. Защото един спасител ще спаси много хора през годините. И затова препоръчваме на хората да ходят на охраняеми плажове. Повечето водни инциденти и удавяния са на неохраняеми.

Бронзовата скулптура на легендарния бургаски зевзек Петко Благоев - Петьо Пандира украсява моста на Морската градина в Бургас. Петьо Пандира е човекът, който олицетворява бургаската бохема от миналия век. Снимка: Марина Чертова

- Какви основни препоръки бихте дали на плажуващите, които идват на плажа преди 9 часа сутринта и остават след 18,30 вечерта, когато спасители на плажа вече няма, както и на тези, които ходят на неохраняеми плажове?

- От тази година имаме ново работно време – работим от 9 до 18,30 часа. Миналата година работихме до 31 август, тази година ще бъдем на пост до 15 септември, а след 15-ти ще има редуциране на постовете – ще има дежурни спасители до 30 септември. Законът ни задължава от 1 юни до 30 септември да има Водноспасителна служба на всички охраняеми плажове на Българското Черноморие.

Защото през септември има много плажуващи, тъй като морето е подходящо за плаж. А миналата година имаше хора на плажа и до края на октомври, тъй като водата беше над 18 градуса. На Северния плаж в Бургас има 11 поста, а на Централния са 6. По-рано на Северния плаж бяха 17 поста, но според новата разпоредба ги направиха на разстояние 150 метра.

Посрещането на Джулай морнинг на бургаския плаж отдавна се превърна в традиция. На 30 юни и на 1 юли спасителите обикновено са нащрек, макар че морето е спокойно. Снимка: Марина Чертова

Основната ми препоръка е хората да влизат в морето без да са употребили алкохол и наркотици. Сега водата е топла и няма проблем, но през юни, когато водата още не е достигнала 18 градуса, не трябва да се влиза с бягане и да се хвърляш в морето, защото водата е студена за тялото.

На неохраняемите плажове хората да влизат в група и един-двама души да стоят на брега и да наблюдават. Децата задължително трябва да бъдат държани и наблюдавани.

При силен вятър и вълнение, както е при мелтема, тогава изобщо не трябва да се припарва и до брега, защото от самия мокър пясък на брега морето може да те придърпа навътре. Когато има мелтем навсякъде е опасно. Както ви казах, при сологана, който образува подводни течения и подводни дупки и ями, също е опасно да се влиза в морето. При него на брега не е толкова опасно да се стои. Но при мелтема цялото море е опасно.

- Как човек може сам да се спаси, ако попадне в мъртво вълнение?

- Погледнато отгоре подводното течение представлява река в морето. Ако се образува пяна означава, че там е течението. Широчината му обикновено е между 20 и 30 метра. Но скоростта на течението е голяма и може да достигне 20-30 км/ч. Докато един спасител или плувец плува със скорост 5-7 км/ч. Да се плува срещу течението е невъзможно. Затова препоръчително е човек да се отпусне по гръб и да вика и да маха за помощ или пък, ако плува, да плува по диагонал или косо и по такъв начин може да излезе от течението. Пак казвам хората трябва да легнат по гръб, да не се паникьосват и така няма да потънат.

- Каква е вашата прогноза за последните десетина дни на август и за началото на септември – спокойно ли ще бъде морето?

- До края на август морето по принцип е променливо. Черно море е много динамично море, защото както е спокойно, след десет минути може да задухат ветрове и от зелено знаме да стане червено. Така че един ден може да е добре, после да е зле. Когато морето изхвърля водорасли това означава, че вътре в Черно море има бури – то е дълго 1200 км и тези бури, от вътрешността на Черно море, може да дойдат до брега в рамките от няколко часа до един-два дни. Основният съвет е хората да спазват флаговата сигнализация и да се къпят в охраняеми плажове, където работи Водноспасителната служба.

- Какво трябва да направи човек, ако попадне в дънна яма?

- Северният и североизточният вятър са най-опасни. Те започват с голяма сила и вдигат голяма вълна, която подкопава дъното. И когато има дънни ями и подводни течения, образувани от вятъра, се получава мъртво вълнение и морето започва да дърпа навътре.

Тази година то изпревари графика си поне с две седмици. В изораните от талазите дънни ями, след утихването на вятъра, плъзват коварни подводни течения, които могат да завлекат и най-умелите плувци. Ние, спасителите, на всеки пост знаем къде има опасна зона – или дънни ями или подводни течения и там ограничаваме плуването. Слагаме въжета с колчета или пък малки шамандури, което означава, че това място е опасно за плуване и хората не трябва да влизат.

Дънната яма представлява 4-5 метра в диаметър във формата на бъбрек. И както човек си върви по дъното, изведнъж пропада в нея. Правиш една крачка и на следващата потъваш. Ако човек попадне в дънна яма трябва да си поеме въздух и с леки отскоци да отскочи настрани или пък да легне по гръб, защото човешкото тяло има плаваемост, и да вика и да маха за помощ.

Затова винаги съветваме хората да се къпят на охраняеми плажове и да се къпят в група. Ако са в група може по-лесно да викат за помощ и да подадат сигнал към спасителите или към някой друг човек, който да се опита да им помогне. Ако са в неохраняеми плажове е много по-лошо, защото може никой да не им обърне внимание. Когато са на неохраняем плаж нека хората да влизат по-бавно във водата, защото може да има дънни ями и подводни течения, които да ги поемат още от брега и като са сами няма да има кой да им помогне.

Когато хората влизат заедно в морето на неохраняем плаж и ако има мъртво вълнение и някой бъде завлечен, много по-лесно може да подадат сигнал като се обадят на 112 за помощ.

Затова препоръчваме човек, който не може да плува никога да не отива първосигнално да помага и да има пряк контакт с удавника. Отива се с пръчка, с въже или с туба – нещо, което може да се подаде на давещия се човек, така че да може да се хване за него. Защото когато удавникът се хваща за другия човек като за сламка, може да удави и него. Затова спасителите влизаме да спасяваме с буйове. Спасителният буй се подава на удавника, ако той е в съзнание, и той така може да бъде издърпан на брега.

Никога нямаме пряк контакт. При буйстващ удавник спасителят може да влезе под вълната, да обърне самия удавник, да му направи моряшка транспортна хватка и да го извлече. Защото в противен случай удавникът може да те хване за косата, за тялото и по такъв начин да удави спасителя. Затова хвърляйте някое подръчно средство, за да може човекът да се задържи над водата.

Деца под 10-12 години, които влизат в морето, и децата, които се качват на джетове и лодки, задължително трябва да имат спасителни жилетки. Защото ако паднат във водата няма да потънат, понеже спасителната жилетка ще ги държи над водата. Тези жилетки са в сигнални цветове – жълто и оранжево и отдалеч може да се забележи, ако човек има нужда от помощ в морето. Освен това на спасителните жилетки има и свирки и чрез звуков сигнал хората наоколо може да разберат, че някой има нужда от помощ.

Снимка: Марина Чертова

- Да ви попитам и за едно друго явление, което тази година на два пъти се появи в горещите дни през юли – ъпуелингът. При него студени води от дълбините на океана или морето се издигат към повърхността и навън може и да е 35 градуса, а температурата на водата рязко пада до 12-13 градуса през лятото. Опасно ли е да се влиза тогава в морето?

- Тази година и в Бургас температурата на въздуха беше 35-40 градуса, а на морето беше 10-12 градуса. Това се получава, когато духа западен или северозападен вятър. Тогава слагаме жълт флаг. Тогава топлата вода, която е на брега, влиза навътре и изкарва студената вода. Водата се изстудява, появяват се медузи и тогава е опасно да се влиза в морето, защото водата става 10-12 градуса и може да се получи температурен шок. За хората от Бургас, които примерно всеки ден влизат във водата и са свикнали да се къпят още от ранна пролет, за тях няма проблем. Но туристите, които идват само на море не бива да влизат при ъпуелинг.

Снимка: Марина Чертова

- Къде има повече инциденти – на морето или във вътрешните водни басейни в България – реки, язовири?

- 25% от удавянията са в морето, а 75% са във вътрешните басейни – реки, язовири, басейни, канали и кладенци. В сладката вода човек по-лесно може да се удави, отколкото в солена, защото в солената вода по-бавно се разграждат червените кръвни телца, които са в кръвта и човек може да изпадне в клинична смърт между 5-та и 8-та минута. Докато в сладка вода може да изпадне в клинична смърт между 3-та и 5-та минута. Ако човек се удави в море, тогава спира дишането и веднага се започва с изкуствено дишане. А ако човек се удави в сладка вода се прави едновременно изкуствено дишане и сърдечен масаж. Защото червените кръвни телца се разграждат по-бързо в сладките води.

Снимка: Марина Чертова

- Роден сте на 7 декември – ден след Никулден и празника на Бургас. Това ли донякъде предопредели да станете морски спасител?

- Това е карма, призвание, човешка мисия, защото 7 е божествено число, аз съм роден след празника на Бургас – Свети Никола и баща ми се казваше Кольо. А пък на 8 декември празнувахме и студентския празник и така се събираха много празници. На 6 декември празнувахме Никулден, на 7-ми - моя рожден ден и 6-ти и 7-ми декември бяха лични празници на семейството ни.

Петър Русев в операта "Аида" от Верди. Снимка: Личен архив

- Вие сте и оперен певец. Как съчетавате професията на оперен певец с тази на воден спасител?

- Да, завършил съм оперно пеене и повече от 15 години съм пял в Бургаската опера като артист-хорист, първи тенор съм. Сега съм на свободна практика. С Бургаската и с Пловдивската и с Плевевсаа опера към ходил на туреа в поче от 20 държави.

Дълги години Русев пее в Бургаската опера, сега е тенор на свободна практика. Снимка: Личен архив

- Сега продължавате ли да пеете?

- Да, пея. Когато имат нужда ми се обаждат и ходя и пея. През лятото работя като спасител, но през другите сезони пея и си поддържам гласа като оперен певец.

- Морето помага ли ви да поддържате гласа си?

- Да, помага ми. Аз не пия алкохол и кафе, не пуша. Спазвам дисциплина и хигиена на гласа. По принцип плуването е полезно за оперните певци. Ние дишаме с диафрагмата и плуването помага за диафрагменото дишане. И повечето колеги идват да плуват, защото като човек плува се разширяват белите дробове и има повече въздух. Плуването помага на пеенето. Плуването е един от най-хубавите спортове, защото няма натоварване и травми. Във водата човек става седем пъти по-лек. Ако един човек тежи 70 кг, във водата ще тежи 10 кг.

Снимка: Марина Чертова

- Как гледате на коментарите, че спасителите на плажа са гларуси?

- Навремето спасителите наистина бяха сравнявани с гларуси. Сега от няколко години има морален кодекс и на плажа вече няма разголени жени по монокини, които да смущават спасителите и гражданите. Момчетата, които стават спасители, са интелигентни, с образование и си гледат съвестно работата. Докато първите спасители в Бургас са били работници, рибари, спортисти, боксьори и им се е носила славата на гларуси.

В ХХI век нещата са се променили и на спасителите се гледа с добро око и с респект. Повечето спасители днес знаят по два-три езика. Защото у нас идват туристи от цял свят да плажуват. Навремето на бургаския плаж са идвали само местни и от околните села. Сега спасителите трябва задължително да знаят поне два езика – английски и руски, за да може да разговарят с чужденците, да могат да им обяснят някои неща, когато се налага, да отговорят и на въпросите им. Спасителите не са случайни хора и не са събрани от кол и въже.

Мостът, влизащ 300 метра навътре във водите на Черно море, е символ на Бургас. Снимка: Марина Чертова

- Ходите ли на плаж другаде, освен в Бургас?

- Аз съм роден тук, живея в центъра на Бургас, откакто се помня съм на морето. Целогодишно съм в Бургас. Обичам си града и морето и през пролетта, и през лятото, и през есента и през зимата. Видял съм всички настроения на морето.

- На какво ви научи морето?

- Морето ме научи, че не е до колене. Човек трябва да има респект към него. Морето е опасно. Както е добър приятел, може да бъде и голям неприятел. Има една поговорка: „Морето обича живите, не обича мъртвите.“ То веднага изхвърля удавниците. Трябва да обичаме морето, но трябва и да знаем, че то е голяма сила и ние сме прашинки в неговите очи. Морето е благодат за нас, родените на сушата, но трябва да го уважаваме.