Писанията на Енох-забранената книга

Съществува древна библейска книга, която e пренебрегната и дори забранена от официалната религия. Тя е свързана с Енох. Кой обаче е той?

В текста на книгата Битие се казва, че Енох е живял 365 години преди да бъде взет от Бог на небето. Вярва се, че е един от двамата души (заедно с пророк Илия), които не са умрели, а направо са влезли живи във Рая. Приживе Енох е пророк и посланик на божието слово и воля. Той е седмият от десетте писари преди потопа, пряк наследник на първия човек – Адам, и прадядо на Ной.

Книгата на Енох

Първите преводи на книгата са направени преди повече от 200 години, а самите древни ръкописи са открити през 1768 г. в Етиопия. Съществуват три отделни части на Книгата на Енох. Те представляват старинни еврейски ръкописи с по няколко преписани копия и са сбор от документи, направени по различно време. За първата книга се счита, че е написана III век пр.н.е. Втората книга е датирана към I век сл.н.е. А третата – V в.сл.н.е. Предполага се, че първата книга е написана от Енох, а следващите от различни групи автори. Има и твърдения обаче, че всички части са написани от самия Енох. Каквато и да е истината, факт е, че книгите му са отхвърлени от християнската и еврейската религии.

Ръкописът на Енох започва с предупреждение към цялото човечество и към падналите ангели (назовани поименно), които превърнали земята в дом на разврат кръвопролития и чародейства.

В книгата на Енох се разкриват тайни, за които църквата мълчи. Според древните писания Енох е бил „пазител на всички небесни съкровища, началник на архангелите и непосредствен служител на Божия трон“. Говори се още за падналите ангели и това, че те съгрешили тук на Земята, защото започнали да се чифтосват със земните жени и им разкрили небесни тайни, за които човешкият род не бил готов.

„Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените си на магии и чародейства, разкриха им тайните на различните храсти и дървета“.

В Книгата на Енох подробно се разказва как заради този акт самото зло дошло на Земята. Хората започнали да се занимават с тъмни дела, а прелюбодейството добило съкрушителни размери. В резултат на връзките между падналите ангели и земните жени се появили исполините.

Ето какво пише в самата книга за тях:

„Жените човешки заченаха и родиха исполини. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (около 20 метра).“

Според посланията на Енох тези исполини са описвани като зли демони, които впоследствие се обръщат срещу хората и започват да „пият кръвта им“. На земята настава истински ад и хаос.

Бог е възмутен от случващото се и единственият начин да овладее положението е да изтреби някак всичкото това зло от Земята и да спаси праведния човешки род. Поне така се описва ситуацията в книгата на пророка Енох.

Предсказанието му за предстоящия потоп не закъснява. В книгата пише: „…После му кажи за страшното бедствие, което ще направя. Ще загинат всички човеци; защото водите на потопа ще залеят цялата земя и ще загине всяка земна твар.“

Така и става – след потопа оцеляват само единствените избрани да продължат човешката раса – Ной, жена му и техните синове, заедно със съпругите им. „Научи го обаче как да се спаси; кажи, че неговото потомство съм избрал да продължи човешкото съществуване на земята.“

Друг интересен факт е, че в книгата е писано ту „аз Енох” направих това и това, ту в трето лице – Енох направи това и това. Както вече споменахме – авторството на древните текстове и до днес остава загадка. А в официалната Библия (в Битие) името на Енох е споменато един-единствен път.

Това обаче за мнозина е достатъчно доказателство, че такъв човек е съществувал и написаното от него е истина. Макар и забранена от официалната религия, Книгата на Енох се оказва любопитна и съществена за последователите на ранното християнство.

Най-вероятната причина древните писания на Енох да бъдат изключени от Библията е именно същината на текста и начинът, по който е написана – подробните разкази за падналите ангели, наричани още зли ангели, и всичко, които ви разказахме по-горе.

Според богослова Димитър Лулчев има и още една съществена причина за пренебрегването на Книгата на Енох и тя е, че в периода, в който е написана, Старият завет вече е бил готов и по думите му – нямало как да бъде допълнен. Интересен факт е, че въпреки забраната на Книгата на Енох, не само окултистите проявяват интерес към нея, но и все повече теолози.

Важно е да отбележим също още една подробност – Книгата на Енох не е единствената библейска книга, написана в междузаветния период, която остава извън официалната религия и Библия. Има още много подобни книги, които ги сполетява същата съдба и остават в графа забранени.