Писателката Здравка Евтимова: Горко на тези, които намират щастието само в парите

Гангрената на душата погубва мечтите и бъдещето ни

Актуално интервю
08:24 - 15 Март 2019
3649
Писателката Здравка Евтимова: Горко на тези, които намират щастието само в парите

    Здравка Евтимова е позната с десетките си преводи на едни от най-популярните световни романи. Превежда основно от английски, френски и немски. Работи и към Министерство на отбраната.

    В средата на януари стана ясно, че разказът „Кръв от къртица” на Здравка Евтимова, преведен на английски от самата нея под заглавието „Blood”, е включен в учебник по литература за 8 клас в САЩ. В него са и произведения на автори като Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Алън По и Лъвкрафт. Година преди това историята за човечност на Здравка намира място в учебник по литература за средните класове в Дания.

    Здравка Евтимова е родена през 1959 г. в Перник, където живее до днес. Завършила е английска филология във Великотърновския университет. Специализирала е  художествен превод в Сейнт Луис, САЩ. Нейни разкази са публикувани в над 32 държави. Носител е на множество национални и международни награди.

     

    - Г-жо Евтимова, неотдавна ваш разказ - "Кръв от къртица”, бе включен в учебник за 8 клас в САЩ. Как се чувствате след това световно признание?

    - Много съм радостна, разбира се. Учудвам се, че разказът ми направи впечатление и зад Океана. Написала съм го отдавна, той е с малко думички – 1212. Няма конкретна случка, която да ме е провокирала да го напиша. „Роди” се по тъжен повод. Баба ми Трайка беше болна, синът ми също. Слава на Бог, момчето ми се оправи. Разказът ми завършва така: „Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката”. Сигурно съм била много отчаяна, щом сам го написала. Иска ми се да напиша разказ, който по естествен начин да върви към щастието. Надявам се, че и това ще стане, но не зная кога ще ме посетят думите. Те са като хората – или идват, или не идват...

    - Каква е вашата болка?

    - Като на 99% от българите. Боли ме, когато съм безсилна да помогна на някого. Боли ме, когато дори с внушение не мога да помогна. Това са болни мигове за всички хора , не само за мен. Боли от чувството на безпомощност. Останалите неща са поправими. Финансовите загуби са много неприятни, водят до крах, но в крайна сметка тези затруднения се преодоляват. Здравето е изключително ценно. Винаги пожелавам здраве, дори и на хора, които са ми далечни. Зная, че парите не стигат, но с една доброта, с верни приятели, с истинско семейство вкъщи, с децата – които са най-голямата ни спестовна касичка за щастие, лошото бързо отминава и се превръща в неприятен спомен.

    - На какво научихте трите си деца, които избраха пътя на цифрите пред този на думите?

    - Децата ми приличат на моя съпруг. Той е чудесен математик, машинен инженер. Те са като него. Големият ми син е лекар – психиатър, малкият е финансист, а дъщерята е програмистка. В нашата къща само аз се занимавам с думите. Останалите са се посветили на практични неща и понякога лекичко ми се смеят – смятат, че си фантазирам и това им се вижда странно. Лесно разбират, че съм в процес на писане – надушват го по миризмата на манджата. Когато яденето загори, са наясно, че съм се отдала на творчество. Така от рано научих децата си да ядат малко по-загоряло, както и аз да обичам по-препечено. Интересно е, че дъщеря ми също взе да загаря манджите.

    - Пишете за богати и бедни хора. Какво са всъщност парите за вас?

    - Богатството за мен е пълна къща със здрави деца. На детето може да му купиш и втора употреба дрехи, важното е да го нахраниш хубаво – да може да тича, да скача. Обичам внучетата да ми идват на гости. 10 минути след като си тръгнат, съм изчистила всичко до блясък, нищо че оставят нещата разхвърляни. В началото се ядосвах на лудориите им. После си рекох: „Радвай се на всичко това”.

    Бедността е момент от нашата биография. От нас самите зависи измеренията на този момент какви ще бъдат и колко време ще продължат. Дали ще са дълбоки за душата, дълги във времето и пространството – сами решаваме. Разбира се, не винаги добрият късмет е с нас. Но съм убедена, че ако проявяваме постоянство, ще намерим начин за изход от ситуацията. И аз съм имала много бедни моменти, но съм стискала зъби.

    - Как постъпвахте в моментите на бедност?

    - Не отказвах никаква работа. Помня през 90-те години какво беше... Да ви препишат на английски език една молба или някакъв текст, даваха по лев и петдесет стотинки. Е, аз тогава превеждах по 75 стотинки цели текстове. И съм благодарна на съдбата, че съм го правила, защото човек се учи, като работи. Ковачът става ковач, ковейки. Ако си кажеш: „Абе, за тези пари няма да погледна тези страници, ограбват ме”, всъщност губиш. Успях да се измъкна от бедността, неотказвайки каквато и да било работа. Работила съм дълго и упорито, дори за обидно малко пари. Има хора, които не биха го направили – разбирам ги, такава е тяхната житейска философия. Аз преведох може би 32 или 33 романа и след това спрях да следя бройката на книгите, минаващи през ръцете ми. Като приключвах някоя творба, винаги се радвах. Понякога съм превеждала по 15-16 часа на ден, без да ставам от стола да си почивам. Единственият роман, за който си дадох почивка, беше „Червеният Марс” за колонизацията на планетата Марс на Ким Стенли Робинсън. Прекъсвах четенето си, за да плача – толкова много ми харесва тази книга. Това е научно-фантастичен роман с блестящи литературни качества. Препоръчвам ви го...

    - Имате ли любима книга?

    - Най-любимият ми автор, №1 за мен, с който ме възпита баща ми, а след това аз възпитах децата си, е Йордан Йовков. Татко имаше негов портрет и го беше окачил на стената в стаята, където се хранехме. Още пазя снимката на писателя, но вече не виси на стената. „Ако можеха да говорят”, сборникът с разкази, го обожавам. Харесвам историята за по-малката сестра от девет кончета. Сърцето ми се свива винаги, като се сетя за Йовков. Харесвам разказите на Чехов и повестта му „Степ”. „100 години самота” на Маркес също е книга, която ме е разтърсила.

    - Пишете предимно за отношенията между хората, които се оплакват от липса на човечност, на любов. Кога според вас си тръгва любовта?

    - Любовта не си отива, тя е просто като на карнавал. Любовта носи различни маски. Ако човек е проницателен, може да види, че насреща му идва нещо изкривено, зло, лека нахилено – аз специално не обичам много нахилените. Обидата може да прогони любовта, макар и да не успее да я убие. Без нея животът обаче губи смисъл. Любовта ни дава силата да преживеем и бедност, и недоимък в името на някой човек, на децата, които двамата имате. Мечтата за добър живот е едно от превъплъщенията на любовта.

    - Как намирате несигурността, в която живеем?

    - Много се страхувам от болести. Но си мисля, че може да ги избегнем. Човек просто трябва да се научи да не лъже и да не нагрубява. Обиждайки някого правиш нещастни двама души – наругания и себе си. Човек, който ругае, вътрешно усеща, че не е реализиран, не е развил божествения потенциал, който му е даден. С раболепничене и подмазване може да спечелиш нещо, но дълбоко в себе си ще си наясно, че частица от добрината ти се е откъснала завинаги. И тогава нещо почва да те яде, докато не се скапеш вътрешно. След вътрешното скапване идват болестите. Когато гангрената застигне душата ти, няма място за мечтите ти. Проказата на угодничеството също разболява хората. Мазнейки се някому, за да спечелят облаги, се саморазболяват с времето. Горко на хората, които намират щастието само в парите.

    - Вярваща ли сте?

    - Да. Приех християнството на 47 години, когато големият ми син оцеля в една много тежка болест. Отец Димитър от църквата „Свети Димитър” в Брюксел ме кръсти. Опитвам се да живея, без да лъжа. Ако нещо е лошо за казване, обяснявам на човека отсреща, че ще му стане неприятно от чутото. Ако страната отсреща иска да чуе истината – тогава я споделям.

    - Да очакваме ли скоро „Кръв от къртица” в български учебник по литература?

    - Мога само да се надявам това да стане. На този етап се съмнявам. Аз лично нямам никакви амбиции къде да влизат и къде да не влизат разказите ми. Пиша неща, които докосват сърцата на хората. Имам много приятели – пишещи хора. От разкази и писане не се печелят пари, ако чакам от това да си плащам сметките – няма да стане, за това превеждам и съм далеч от литературните среди. Оставя ли се на писането, ще припадна от глад, защото хемоглобинът ми е доста нисък.

    - Сигурно вече сте и обект на завист...

    - О, не. Не допускам, че някой може да ми завижда. Там, където не се генерират пари, злоба няма...