Планети в необичаен ред интригуват астрономите
Скалиста, газова, газова и отново скалиста: астрономи са открили звезда, чиито планети следват една друга в необичаен ред и изглежда не са се образували едновременно, в противоречие с настоящите теории, предаде АФП, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Сайънс".
В нашата Слънчева система четирите планети, най-близки до нашата звезда - Меркурий, Венера, Земята и Марс, са скалисти, докато следващите четири - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, са газови гиганти.
До задълбоченото наблюдение на звездата LHS 1903, която се намира в диска на Млечния път, и нейните екзопланети, учените са смятали, че тази схема е добре установена.
От откриването на първата планета извън нашата Слънчева система през 1995 г. са идентифицирани около 6000 подобни планети благодарение на леките колебания в яркостта, които предизвикват, когато преминават пред своята звезда.
Изстрелян през 2019 г., космическият телескоп CHEOPS (CHaracterising ExOPlanet Satellite) на Европейската космическа агенция (ЕКА) наблюдава звезди, за които вече е известно, че имат екзопланети, с цел да ги анализира подробно: размер, маса, плътност, структура, атмосфера.
Други инструменти вече са разкрили, че червеното джудже LHS 1903 - малка звезда, по-студена и не толкова ярка, колкото нашето Слънце, има три планети: една скалиста, последвана от две газови.
При анализа на данните обаче, събрани от CHEOPS, международният екип от астрономи с изненада е открил съществуването на четвърта планета, по-отдалечена и... отново скалиста.
"Скалистите планети обикновено не се формират толкова далече от своята звезда", припомня водещият автор на изследването Томас Уилсън от Университета на Уоруик, цитиран в прессъобщение на Европейската космическа агенция.
Настоящите теории, потвърдени от многобройни наблюдения, предсказват, че планетите, които са най-близо до своята звезда - т.нар. вътрешни планети, са малки и скалисти, защото интензивното излъчване на звездата изтласква околните газове.
По-далече, в студените области на системата, около ядрото може да се образува гъста атмосфера, която да формира газова планета.
Търсейки обяснение за това необичайно явление, астрономите са стигнали до още по-интригуващ сценарий: планетите в тази система може да са се образували една след друга, а не едновременно, което е още едно противоречие в теорията.
Според сегашното разбиране, планетите се формират в диск от газ и прах, сливайки се едновременно, за да образуват планетарни ембриони. Тези "протопланети" след това еволюират по различен начин в продължение на милиони години.
В момента, в който тази външна планета се е образувала, системата вероятно е била изчерпала всичкия си газ, който се счита за съществен за планетното формиране.
"И все пак, ето един малък скалист свят, който опровергава всички очаквания. Може би сме намерили първото доказателство за планета, формирала се в т.нар обеднена на газ среда", казва Уилсън.
"Исторически погледнато, нашите теории за формирането на планети се основават на това, което наблюдаваме в нашата собствена Слънчева система. С откриването на все повече различни екзопланетни системи, започваме да преразглеждаме тези теории", отбелязва изследователката от ЕКА Исабел Реболидо.
"Намирането на улики като тази е точно целта на CHEOPS", добавя Максимилиан Гюнтер от изследователския екип.
