Победителката в Hell’s Kitchen Веселина Чилева: Научих се да готвя на бригада в САЩ

Актуално интервю
22:10 - 04 Юни 2019
19538
Победителката в Hell’s Kitchen Веселина Чилева: Научих се да готвя на бригада в САЩ

29-годишната Веселина Чилева – Митров е родена в Разлог. Работила е като готвач в хотел в Ирландия. В момента е sous chef в ресторант в София. Описва себе си като приключенски настроена личност, борбена и свободна.

- Веселина, честито. Спечелихте втория сезон на Hell’s Kitchen? Какво е усещането да се победител в такова оспорвано състезание?

- Благодаря за поздравленията! Сбъднах една от най-големите си мечти и се чувствам изключително развълнувана и удовлетворена. Победата за мен е и доказателство, че всеки може да постигне целите си, когато е твърдо решен, че е готов да даде всичко от себе си и да не се отказва.

- С какво превъзхождате Никола, който остана втори?

- Всеки един от нас е с различен характер и според мен мотивацията, която ни движеше в шоуто също беше различна. Затова смятам, че не можем и не трябва да се сравняваме. Никола е великолепен човек и изумителен готвач, но може би това не е било неговото състезание. Сигурна съм, че няма да се откаже и ще спечели следващата битка, с когото и да е тя.

- Кога ви беше най-трудно в „Кухнята на Ада”?

- Всички тези месеци се усетиха като интензивен курс по оцеляване и усъвършенстване. Всеки един коментар и критика на шеф Виктор Ангелов бяха много ценни за мен. Трудно беше да изпълнявам изискванията му и да следвам стандартите му в кухнята, но се оказа и че не е невъзможно, когато имаш желание да се учиш. Също толкова трудно ми беше нагаждането с характерите на другите участници.

- Коя беше най-трудна ви битка?

- Всяка една битка имаше своите трудности. И няма как да обобщя с едно изречение. За мен най-важното беше да не се отказвам и просто да дам всичко от себе си за спечелването на състезанието, и съответно да не падам духом след загубите. Опитвах се и да се забавлявам през цялото време.

- Кой от участниците ви беше най-сериозна конкуренция?

- В различните етапи от състезанието конкуренцията беше различна. Всеки е по по-добър в нещо от друг. Смятам, че не е важно да бъдеш просто много добър готвач, ами трябва да си силен, фокусиран, трябва да знаеш за какво си там и какво искаш да постигнеш. Така че, всеки един от участниците в  Hell’s Kitchen e стигнал до онова ниво в състезанието според силата на амбицията си и показаното. Няма как да скрия обаче, че (както се видя) Никола и Тихомиров са много добри готвачи и научих доста от тях.

- В какво ще инвестирате наградата?

- Отдавна мечтая да стажувам в няколко световно известни ресторанта и това ще направя – ще инвестирам в своето развитие и обучение. Редно е, както във всяка професия, да има постоянство и надграждане. Също така имам намерение да подкрепя и женския отбор по рафтинг, с който тренирам, защото тези момичета са изключителни и успешни, и както жените във кухнята, доказват, че успехите не са присъщи само за мъжете във екстремните среди.

- Занапред ще работите с шеф Ангелов. Не се ли притеснявате? Свикнахте ли вече с виковете и наставленията му?

- За мен ще бъде изключителна чест да работя с него. Той е страхотен професионалист и истински взискателен, а това е много важно във всяка професионална кухня.

- Чувствате ли се променена след участието ви в шоуто? Ако да, с какво?

- Определено се промених и смятам, че това е градивно. Научих доста за работата в екип и доверието между колеги, научих нови техники в кулинарията и се запознах с нови за мен продукти, и то по доста интензивен начин.

- Като готвач за кои известни личности сте приготвяла храна?

- За мен винаги е било по-важно да давам всичко от себе си в кухнята и храната, която се сервира на гостите в ресторанта да бъде перфектна. Това е водещото за всеки професионален готвач. Няма значение за кого готвиш – винаги трябва да е най-доброто и това верую ме е движило винаги.

- От кого сте се учила да готвите?

- Научих се по неволя покрай семейството ми. И майка ми и баща ми готвят професионално. Моето първо работно място като готвач беше на първата ми студентска бригада в САЩ, когато се и запалих по професията.

- Имате алергия към манго. Кога и как разбрахте за това?

- Докато работех в Ирландия разбрах, че съм алергична към манго. Беше нелепа ситуация. Изядох едно парче чийзкейк и се подух жестоко. Така се установи, че съм много алергична към този плод.

- Колко време сте работила в Ирландия? Мислила ли сте да се установите за постоянно там?

- В Ирландия работих около година. Беше великолепни преживяване, но на този етап нямам намерение да се връщам там

- Първа работа и заплата?

- Първата ми работа беше като фотограф за един интернет сайт, ходех по парти и правех снимки. Втората ми работа обаче, беше именно като готвач. Отидох на бригада в САЩ и позицията, за която кандидатствах, беше за помощник готвач и така всъщност започнах да се занимавам с кулинария професионално. Година след това ме поканиха отново да работя за същия ресторант и вече ми дадоха позиция за готвач. Като се върнах в България, продължих да се занимавам с това, вече бях пленена от тази професия и така до ден днешен.

- Травми и сакатлъци от готвенето?

- Досега всичко е минавало гладко. Не броя леките инциденти, които са присъщи и всяка обикновена домакиня в кухнята.

- Мъжът ви също е готвач. Кой приготвя храната у вас? За какво са най-честите ви професионални спорове?

- Рядко готвим вкъщи, но когато ни се случва, аз съм тази, която се залавя с приготвянето на вечерята. По отношение на споровете – рядко спорим на професионална тема, повечето пъти просто споделяме опит и се учим един друг...

- От колко време сте заедно?

- Заедно сме от началото на 2017 г.  Той направи първата крачка и ме плени с един прекрасен омлет. После започнахме да работим заедно и ето сега сме щастлива двойка.

- Определят ви като кибритлийка. Съжалявала ли сте някога за своя реакция? Извинявала ли сте се?

- Аз съм изключително прям и искрен човек. Рядко ми се налага да съжалявам за постъпките си, защото изцяло се доверявам на инстинктите си и на мирогледа си. Когато обаче допусна грешка, разбира се, че се извинявам. Това е нормалното човешко уважение към хората, с които общуваш, работиш, семейството ти…

- Обиждате ли се, когато ви определят като избухлива жена?

- Аз съм изключително емоционален човек, но успявам успешно да го прикривам. Щастлива съм, че съм обградена от страхотни хора и приятели, които винаги ме подкрепят и мотивират още повече за нещата, които правя. Онези, които не ме познават, имат право да мислят за мен каквото си искат.

- Ходите на къмпинг и практикувате речни спортове. От кога е така?

- Възползвам се от всяка възможност да се насладя на природата! От скоро практикувам по-сериозно рафтинг, надявам се следващият ми много голям успех да бъде именно в тази сфера.

- Най-труден момент в личен план?

- Трудни моменти винаги съм имала когато започвам работа в чужбина. Колкото и да съм била мотивирана, винаги ми е било трудно началото – да се интегрирам в средата и колегите да започнат да ми се доверят, да свикна с изолацията от близки и приятели..

- Спазвате ли диета? Иска ли ви се да промените нещо в себе си?

- Не, чувствам се прекрасно (смее се).

- Имала ли сте някога сериозни здравословни проблеми?

- Не, и съм благодарна за това. Както и че, хората които обичам, са живи и здрави.

- Най-странният експеримент, който сте правила по тялото си?

- Експериментирам с цвета на косата.

- Колко татуса имате?

- Не ги броя.  

- Вашите пороци?

- Не смятам, че имам.

- Често ли си ходите в Разлог?

- Сравнително често.

Интервюто взе ЦВЕТАНА ПЕШУНОВА