Георги Киряков пред Lupa.bg: Добрият спортист не означава добър депутат

Политологът Георги Киряков 

Г-н Киряков, листите на основните партии станаха ясни вчера. Това внася ли вече яснота кой какви сили има за вота и кой къде може да надделее?

-Всъщност внася яснота за стратегиите на партиите – с какво ще се опитват да убеждават избирателите да гласуват за тях. Т.е, лансират се само и единствено имена на известни публични фигури от всякакви сфери в българския обществен и политически живот. Но не внася яснота по отношение на това тези хора какво ще правят в парламента.

Имайте предвид, че колкото и да си известен спортист и колкото и спортни постижения да имаш, това не означава, че ще си добър и компетентен народен представител.

Да, ще ги сложат в някакви комисии – примерно по спорта, но там ще се напълни със спортисти, а не с политици. И какви решения ще взимат? И на базата на какви компетенции? Не е ясно. Второ, хубаво – лансираш имена, но имаш ли някаква стратегия за развитието на спорта в България? Или просто търсиш чисто медийния ефект? Да, разбира се, Стефка Костадинова е управлявала БОК, но има ли представа от това как се изработва политика в областта на спорта в България? Ключови въпроси, които трябва да се задават. И не говорим само за спорта.

-Споменахте Стефка Костадинова – в Пловдив от името на ДПС тя се изправя срещу Владо Николов, който води листата на Радев. Изненада ли са за вас техните номинации?

-Пак казвам: не са важни имената – търси се медиен ефект през тях. Важни са политиките, които ще се изпълняват. И първо ще се обещаят на избирателите.

И какво, като се изправят един срещу друг – единият ще скача скок височина, а другият ще забива топката в полето на противника? Това е нелепо. Не виждам да има някаква битка.

Освен това те ще се изправят ли на дебат един срещу друг в битката за гласовете на пловдивчани? Или просто ще се говорим, че някакви много известни фигури се изправят един срещу друг... Изобщо не се изправят.

-Казвате, че не са важни имената, но в друг контекст са важни. В ГЕРБ например – там в листите се завръща Владислав Горанов, след едно доста голямо отсъствие от парламента. Делян Добрев пък не само, че не напуска партията, ами води две листи... И всичко това за сметка на Рая Назарян и Йорданка Фандъкова. Едните наказани ли са, другите за какво са наградени?

-Това може да бъде изяснено само и единствено от лидера на партия ГЕРБ Бойко Борисов. Очевидно има някакви хора, на които той си държи изключително много. Но там идеята е запазване на вътрешните баланси, така че да не се стигне до някакъв разпад на тази партийна тъкан. Която в известен смисъл може да се определи и като мафиотска, протомафиотска тъкан – защото всичко там е подчинено на лидера и на неговата воля. Затова, като връщаш тези имена, какво искаш да постигнеш? Искаш да разшириш електоралната база – малко вероятно. Или искаш първо да укрепиш влиянието си в партията и второ електоралните мрежи, които си създал през годините. Това са отговорите на въпросите, свързани с имената в партия ГЕРБ. Всъщност там единствено и само се прави опит да се задържи електоралното влияние, което г-н Борисов е успял да генерира досега в обществото и във властта. Иначе тези имена са свързани със сериозни публични и международни проблеми.

-Нова ситуация има и около БСП. До скоро социологическите прогнози оставяха партията под чертата, вчера обаче последната прогноза на „Сова харис” и даде над 4%. Това на какво се дължи – на новия лидер на БСП, на завръщането на стари лица като Татяна Дончева, Валери Жаблянов?

-Малко вероятно е да се дължи на влиянието на Татяна Дончева, още по-малко на Жаблянов. Ясно е какво постигна Дончева като самостоятелен политически играч – нищо. Това е опит да се привлекат някакви мрежи за сметка на други, които ще бъдат изгубени покрай отстраняването на ключови фигури в БСП, формално и неформално свързани с влиянието на Делян Пеевски в партията.

По-скоро забелязвам завръщането на една социологическа агенция покрай това проучване, което всъщност е изненадата в цялата картина. Иначе БСП за пореден избор ще бъде изсмукана от проект, който пряко се съревновава за изгубените избиратели на тази партия.

Говорим за проекта на Румен Радев. Затова е странно как изведнъж от партия, която трайно беше слагана под чертата, БСП се явява като партия, която може би ще влезе в следващия парламент. И ще влияе на политиките и на мнозинствата в следващия парламент. Но ключовият проблем на БСП всъщност не е дали е под или над чертата, а че има партия, която ще изсмуче основния й електорат.

-А ПП-ДБ защо още се бавят? Те май останаха голямата въпросителна до момента. Каква е драмата там?

-Според мен драмата е в коалиционния формат. Все още явно има някакви неразбирателства след коалиционните партньори за това кой къде да води и кой да участва изобщо в листите. Тук, естествено, визирам проблема около Явор Божанков, който не е желан от ПП, но пък другите две формации държат на участието му в листите. Вторият проблем е лансирането на нови имена, т.нар. лица от протеста, на които трябва да се намерят някакви достойни места. Не пълнеж в листите, а избираеми места. Според мен и тук има големи спорове, защото

всяка една от партиите държи не само на новите си имена в листите, но и на утвърждаване на старите имена.

Т.е. възпроизвеждане в следващия парламент на ключовите фигури, които при нови имена могат да не попаднат в следващия парламент. Всичко зависи не толкова от това колко процента ще имат, а от това колко мандата ще спечелят. Защото всъщност мандатите оформят парламентарна група. И, естествено, основните лидери и елити в отделните партии искат да видят себе си в следващия парламент.

-Каква е вашата прогноза – пет и шест формации ще влязат в парламента? И при каква избирателна активност?

-Зависи от избирателната активност. Партиите на статуквото упорито работят за намаляване на избирателната активност. Новата коалиция около президента Радев, която претендира за промяна и борба срещу статуквото, абсолютно ще работи за увеличаване на избирателната активност. И ПП-ДБ ще работят за увеличаване на избирателната активност. Защото от това зависи собственото им политическото им представителство. Естествено, при ниска избирателна активност ще имат значение само и единствено мрежите, създадени от отделните партии за събиране на гласове.

При по-висока активност се включва фактора случайност и от това губят именно тези партии, които разчитат само на мрежи. Затова ГЕРБ ще работи упорито за ниска избирателна активност, същото ще прави и ДПС-Ново начало. Докато партията на Радев и ПП-ДБ ще работят за разширяване на електоралния потенциал и по-силно участие на гражданите в изборния процес.

От това ще зависи пет или шест партии ще има в парламента. При ниска избирателна активност ще бъдат шест, при по-висока – пет. Като тук има възможност, освен да се направи мнозинство от две партии – на Радев и на ПП-ДБ, те да имат и конституционно мнозинство. Това също е важен фактор, който трябва да се проследи внимателно.