Почти (не)възможният отказ на ЕС от руския петрол
Въпреки наличието на много изисквани документи няма гаранция, че влизането на горива от Москва на европейския пазар ще бъде напълно предотвратено
Европейският съюз предложи постепенното налагане на ембарго върху руския петрол, но прилагането му може да се окаже трудно, като се има предвид сложната мрежа на дистрибуция в Европа, както и предизвикателствата при проследяването на петрола след рафинирането му, предаде агенци Ройтерс, цитирана от БТА.
Планът, ако бъде одобрен от страните членки, предвижда отказ от внос на суров петрол до шест месеца и на рафинирани петролни продукти до края на годината.
Колко строги ще бъдат наложените санкции?
По силата на предложението на Европейската комисия Унгария и Словакия ще получат по-дълъг преходен период - до края на 2023 г., за да се адаптират към ембаргото.
Това от своя страна означава, че страните членки на ЕС ще продължат да имат възможност да купуват руски петрол през тези две държави, освен ако окончателният план не им забрани да купуват повече петрол, отколкото е необходим, за да покриват потребностите си.
Може ли все пак руски петрол да стига до Европа след забраната?
Европейските държави може да продължат да купуват руски петрол от трети страни, без да са наясно с произхода му.
Петролът обикновено може да бъде проследяван въз основа на химическите му характеристики и състав, като например плътност и съдържание на сяра.
Но нерядко купувачите са се оказвали излъгани посредством подправени документи, които скриват произхода на товара, идващ от страни под ембарго като, например, Иран и Венецуела, според източници от сектора.
Проследяването става по-трудно, ако петролът бъде смесен с други сортове преди рафинирането ми, а е почти невъзможно, след като бъде преработен в продукти като бензин, дизел или самолетно гориво.
Кой възнамерява да ограничи или спре покупките на петрол от Русия?
Най-малко 26 големи европейски рафинерии и търговски дружества вече прекратиха спотовите покупки на руски петрол или са на път да го сторят. става дума за около 2,1 милиона барела дневно, по данни на "Джей Пи Морган" (JP Morgan).
Сред европейските компании, които вече не купуват руски петрол и петролни продукти, са "Шел" (Shell), "Тотал енержи" (TotalEnergies), "Репсол" (Repsol) и "Бритиш петролиъм" (BP). От договорите на "Бритиш петролиъм" пък става ясно, че всеки опит от страна на търговци да нарушат тази политика ще направи договорете с тях невалидни.
Няколко корабни компании също поискаха гаранции, че превозваните от тях товари нямат руски произход и не са били прехвърлени от кораби с руска връзка, сочат документи, видени от Ройтерс.
Защо е толкова трудно да се проследят товарите с руски петрол?
Въпреки наличието на много изисквани документи няма гаранция, че влизането на руски петрол на европейския пазар ще бъде напълно предотвратено. Основният пункт за внос на руски петрол в Европа е комплексът Амстердам-Ротердам-Антверпен (АРА), съставен от осем пристанища в две държави, 96 терминала и 3600 резервоара, притежавани от стотици международни компании.
"Някои продукти, преработвани в европейски рафинерии, ще продължат да съдържат руски петрол", посочват от "Шел". "В същото време продукти като, например, дизела по принцип се смесват, което означава, че без съмнение ще има петрол от Русия".
В комплекса руският петрол може да присъства в митническите документи просто като петрол от Нидерландия, според петролния анализатор Джунейт Казакоглу. "Смятам, че много страни ще започнат да "внасят" петрол от Нидерландия, за да скрият руския му произход".
Накъде потегля петролът от АРА?
Горивата могат да бъдат ре-експортирани до много страни и региони. Те могат да бъдат пренасяни с кораби до други терминали в рамките на същото пристанище, или да поемат надолу по река Рейн към Франция, Швейцария и Германия. А това ще скрие произхода им, смятат търговци.
От АРА петролните продукти могат да бъдат дистрибутирани и през Централноевропейската система от тръбопроводи на НАТО, която е свързана с шест морски пристанища и 11 рафинерии на континента, както и три железопътни, 16 автостанции и шест международни летища.
"Ако собственикът не е руснак, остава сертификатът за произход, но дори и той може да бъде променен, което прави трудно за терминала да идентифицира произхода на продуктите", казва Крин ван Беек, брокер в Ротердам.
Какво правят компаниите, за да изпълнят обещанията си?
Купувачите все по-често изискват ясни разбивки за произхода на смесения петрол в резервоарите за съхранение, за да преценят, дали да го вземат, сочат данни от сектора. Но пълна документация не винаги е налична в срок, преди да бъде сключена сделката.
Някои превозвачи осигуряват сертификат, показващ къде е бил произведен, смесен или преработен петролът. Достъпът на митническите власти до тези данни прави тези документи поверителни.
"Шел" доскоро класифицираше петрол и петролни продукти с над 50 процента съдържание на руски петрол като "руски". Компанията обаче затегна ограниченията при закупуването на руски петрол и обяви, че няма да приема рафинирани продукти с руско съдържание, включително смесени горива, сочат данни от търговските й договори.
Ограниченията, обаче, важат за платформи, където на компаниите е разрешено да добавят собствени клаузи, и не се прилагат за основната борса ICE.
Според главния изпълнителен директор на "Шел" Бен ван Бьорден няма система, която да е в състояние да проследи произхода на руските молекули в рафинираните продукти. "Дизел, който идва от индийска рафинерия, захранвана с руски петрол, се счита за индийски", казва той.
Други търговци продължават да изчисляват дали, например, дизел със 49-процентно руско съдържание трябва да се счита за руски продукт или не.