ПОТРЕСАВАЩО: Изповедта на майката на самоубиеца Димитър, който скачаше пред колите на "Борис"

Сигурно още си спомняте младия мъж, който се хвърляше пред коли на бул. "Борис III" в София. Видео как плонжира пред автомобилите се появи в социалните мрежи, но въпреки отзвука в тях за него не беше намерено място в специализирана клиника. Той се самоуби ден по-късно след скок от 5-ия етаж, след като стана ясно, че психиатриите отказват да настаняват пациенти заради липса на места.

Почернената майка на 30-годишния младеж разказа покъртителната си история за липса на емпатия и човещина и неработещата ни здравна система, която всеки трябва да чуе:

Аз съм майката на Димитър, момчето, което загуби живота си. Разказвам тази история, защото искам хората да знаят истината – истината за един млад човек, който се бореше, но не получи помощ навреме.

Синът ми беше умен, чувствителен и добър. Никога не е имал психични проблеми, но в последните седмици забелязах, че нещо го тревожи. Говорихме, търсехме решение, записахме консултация със специалист. Но точно в този ден, когато трябваше да получи помощ, той изчезна. Часове наред го търсихме, докато не видяхме клипа в интернет – синът ми скачаше под колите. Това не беше опит за самонараняване, а вик за помощ, който остана нечут.

Почернената майка

Намериха го по-късно – ранен, но жив. Оказа му се необходимата лекарска нужда. Започна обикалянето по психиатри, всяка от които го отхвърляше, защото нямаха места. В крайна сметка му биха диазепам и ни го дадоха да си го приберем.
Като се прибрах той плачеше, казваше ми, че иска да се лекува, че не може повече така. Опитвах се да го успокоя, чаках съпруга ми, за да видим къде могат да го приемат. Отново обиколки, отново откази. А после – онзи последен момент. Чаша вода, молба за помощ, после писък... и празното място до отворения прозорец.
Синът ми беше още жив, когато слязохме при него. 

Потресаващите каскади на Митко на 05.02

Гледаше ме, реагираше на гласа ми. Линейката дойде обездвижи го и тръгнаха директно към болницата. В болницата се бориха за живота му, но вече беше твърде късно. Докато лекарите излизаха да търсят близките му, ние стояхме пред блока, задържани от полицията, неспособни да бъдем до него в последните му мигове.

А после – медиите. Спекулации, обвинения, теории. Никой не се запита какво всъщност се случи. Никой не поиска да види истината – че Димитър не беше луд, не беше наркоман, не беше престъпник. Той беше едно момче, което извика за помощ в свят, който се правеше, че не чува.

Аз не мога да върна сина си, но мога да говоря. Мога да се боря. Призовавам всички, които отказват да приемат това бездействие от институциите ни на протест. Покажете, че не сме просто едно стадо овце манипулирано от медиите, а че сме гражданско общество, което не забравя и не прощава бездействието.