ПОТРЕСАВАЩО ВИДЕО: Светилото проф. Христозова се гаври с майката на умрялата 14-годишна Даная пред СОС

Светилото в детската онкохематология проф. Искра Христозова от ИСУЛ е поела на кръстоносен поход срещу неправителствени организации от родители на малки пациенти, загубили живота си след съмнително качество на грижите в родни болници. Проф. Христозова сигнализира за проблема в свое писмо до комисията на СОС, оглавявана от Ваня Григорова. В него тя твърди, че членове на неправителствена организация подтикнали за завеждане на съдебни дела близките на починали деца, като има подаден иск към ИСУЛ от порядъка на 200 000 лева.

На заседанието на СОС от 05.02 прочутата докторка засяга и случая Даная - 14-годишната красавица, която почина през май 2023 г. след като удар в главата се оказа фатален за нея заради тежко хематологично заболяване.

На въпросното изслушване Христозова брутално и нагло твърди, че майката на момичето е виновна за смъртта му. И по безцеремонен начин изкарва въпросната Ани едва ли не простиутка, тъй като имала "четири деца от четирима мъже", което на всичко отгоре е абсолютна лъжа.

Ето откъс от потресаващите думи на Христозова:

Представяме ви без редакторска намеса и коментара за отвратителната случка на бившата депутатка от ДБ Кремена Кунева. Тя е съосновател и председател на фондация „За доброто“ и създател на гражданското движение проект #задоброто. Съосновател на фондация "Даная":

„Една нещастна майка, която загуби детето си, но има някаква вина за смъртта на това дете, защото...“
Професор Христозова, вие сте човек, нали? Жена?
Така ще ви нарека. Не лекар. Не професор.
Човек.
Защото само така имам шанс да ви говоря и аз... като човек.
Като човек, който стои до една майка, докато тя плаче, свита на земята.
Като човек, който вижда как една жена се разпада пред очите му, защото вече не знае колко пъти трябва да умре, за да я оставят на мира.
Като човек, който поне половината на тази година и девет месеца се опитва да я убеди, че тя не е виновна.
Не е виновна, че е отишла точно в тази болница.
Не е виновна, че са били празници.
Не е виновна, че не е поискала не второ, а трето мнение.
Не е виновна, че не е написала онзи пост във ФБ, след който министъра върна лекарите на работа, един ден по-рано.
Не е виновна, че се е върнала да живее в България изобщо.
Ани, която 612 дни, 14 688 часа, 881 280 минути се пита „Можех ли да направя нещо?“
Ани, която не беше просто майка на Даная. Ани, която беше нейният щит, нейният войник, нейният дом.
Ани, която беше до нея във всяка тежка процедура, във всяко вливане, във всеки ден и всяка нощ на болка. Поне до момента, в който и я взеха и казаха, че я вкарват в реанимация.
Ани, която днес плака.
Плака като куче.
Пак.

Кремена Кунева е потресена от думите на професорката

Защото вие, професор Христозова, решихте да направите това.
„Тя има вина…“
„Тя не завела детето…“ (Завела го е. Два пъти в Пирогов и един в ИСУЛ)
„Тя има четири деца от четирима мъже…“ (Тя има три деца и съпруг, който е баща на двете и е отгледал Даная)
„Тя е нещастна майка“ (Да, нещастна е. Най-нещастната. Като всяка една майка загубила детето си.)
Колко пъти трябва да я убиете, за да ви стигне?
Колко още?
Вие сте човек, професор Христозова.
Но онзи ден, на онова заседание, сте се държали като нещо друго.
Онзи ден. Преди два ни, вие не сте изговорили просто думи.
Вие я бутнахте обратно в бездната. И драснахте клечката. Да гори.
Аз също съм майка, проф. Христозова. И познавам Ани.
Бях с нея почти всеки божи ден в тези година и девет месеца.
Виждала съм я да се бори като никой друг.
Виждала съм я да крещи срещу несправедливостта.
Виждала съм я да се усмихва на децата си, докато вътре в нея всичко гори.
Виждала съм я да спасява детски животи.
Виждала съм я да помага на жени като нея да намерят сила да продължат.
Виждала съм я да променя закони.
Виждала съм я да се опитва да живее.
Да диша.
Днес вие, професор Христозова, направихте така, че Ани пак да не може да диша.
Защото днес отново ѝ казахте, че Даная е мъртва, но не защото системата я предаде.
Не защото лекарите я върнаха от спешното с Нурофен.
Не защото нямаше лекарства.
Не защото нямаше адекватна реакция.
А защото Ани е виновна.
Майката е виновна.
Защо, професор Христозова?
Защо трябваше да направите това?
Защо ви беше да заставате там – не само като лекар, не само като професор, а като човек, който има власт. И с тази власт да произнесете думи, които дълбаят, които не лекуват, а отварят рани. Смъртоносни рани, които аз не знам вече как и с какво да мажа.
„Една нещастна майка, която загуби детето си, но има някаква вина за смъртта на това дете, защото…“
Това не са просто думи. Това е присъда.
Произнесена не в съдебна зала, не от съдия, а от лекар, който би трябвало да знае какво тежат думите.
Това ли е вашата медицина?
Това ли е вашата човечност?
Ще ви кажа нещо.
Даная не беше дете на „една майка с четири деца от четирима мъже“.
Даная беше дете на една от най-силните жени, които познавам.
И тази жена няма да бъде тъпкана повече.
Ще си го кажем ясно.
Ще го кажем толкова пъти, колкото е нужно.
Ще го кажем пред всички, които мълчат.
Ани не е виновна.
Даная не трябваше да умира.
Ние не сме срещу лекарите – ние сме за онези, които лекуват с професионализъм и достойнство, и срещу всичко, което ги принуждава да мълчат или да забравят какво означава да бъдеш първо човек.
...
Изгледайте цялото заседание на СОС в коментар. Там може би ще има отговор и на въпроса за някои „обичани“ организации, които излезнаха със списък с още 51 майки на деца с онкологични заболявания, които ще напишат „Мен не ме е страх“, но преди това ще ни пишат лично, с молба да им помогнем, със страх да не ги издадем. Ще разберете още много.
Българска педиатрична асоциация, това как ще го наречете? Може би отново "атака", "нечисти помисли", нещо подобно? Пита ви една жена, която през 2019 г. отличихте като "Личност допринесла за детското здравеопазване в България". Същата, която днес ви пита - а това как ще го боядисаме? Стената рухна.