Проф. Николай Овчаров: Над 15 000 са македонските публикации с антибългарско съдържание

Езикът на омразата в Северна Македония към нас никога не е изчезвал, дори се засили страшно много през последната година, обяснява известният историк проф. Николай Овчаров. 

Отбелязва, че публикациите с антибългарско съдържание отдавна са надхвърлили 15 хиляди. Припомня и последния пасквил в Скопие -  че Димитър Бербатов бил македонец, но играл за „гадните ганьовци и монголи”, както ни наричат край Вардара.

Овчаров познава македонизма от 1989 г. Тръгва с романтично чувство, но бързо е полят с леден душ. Признава, че е преживял отвратителни неща в Северна Македония.

Археологът Паско Кузман, идеологът на тоя бутафорен център на Скопие, се майтапи преди 25 години: "Добре, ще признаем майка България (с ирония), ще сме един народ, но ще говорим на македонски език!".   

Проф. Овчаров е категоричен,  че не можем да променим македонците, тъй като става въпрос за наслагвания за три и повече поколения.

Убеден е, че трябва да отстояваме твърдо собствената си  идентичност.

Ако сега отстъпим  дори с педя,  това означава да късаме от собствената си история, от развитието на българския език, смята историкът. 

1944 г. е условна дата, но сме възприели, че дотогава историята ни е обща, а езикът - изграден върху общ диалект. През 1944 г. в манастира „Прохор Пчински” се създава македонският език - събира се една комисия и измислят подобие на език, който наричат македонски, на базата на един от най-западните български диалекти, от Охридския край, за да бъде колкото се може по-различен от българския, обяснява проф. Овчаров. 

Категоричен е, че ако допуснем компромис по отношение на Северна Македония, в ЕП първият македонски евродепутат и ще пита: "Какви са хората в Пиринска Македония, на какъв език говорят?" И трябва да кажем: На македонски!, ако вече сме признали, че има такъв език.

Още по-важни според учения са въпросите за историята. Ако ние сме направили компромиси, какво ще кажем на нашите деца, които ще трябва да изучават, че Самуил всъщност не е български цар?!

Така ще трябва да променим и нашите учебници. Децата ни ще трябва да учат, че песните на братя Миладинови не са български, както самите те са написали, а са македонски песни, обяснява историкът. 

Ако сега отстъпим, това означава да направим компромис със собствената си история, с идентичността си. Няма накъде да отстъпваме, ситуацията е както при руснаците през 1941 г., когато се бият с немците на 5 км от Москва, казва проф. Овчаров. 

Предложил е  на правителството група учени - историци, филолози, да обясним същността на конфликта в Европа.

Страшно сме закъснели. Македонците от десетилетия имат изключително активна пропаганда. Имат много мощна и гласовита емиграция в САЩ, в Австралия, много по-гласовита от тази с българско самосъзнание.