"Денят на жената" или от Русия с любов
Режисьорката Доля Гавански подреди уникалната съдба на потомките на революцията от 1917-та в пъстра кино мозайка
Каква е жената, живяла някога в СССР и живееща днес Русия? Каква е нейната история, съдба, какви са нейните мечти, идеали, болки и радости? Какво е вълнувало и какво вълнува днес потомките на болшевишката революция от 1917 г.? По-силни ли са от мъжете, извоювали ли са си равни права с тях, как са преживели световните политически, икономически и кулурни турболенции? Какво е да си дъщеря, майка, съпруга в Съветския съюз и в Русие? Може ли да се намери баланса между семейството и кариерата или все пак винаги едното ще изпъква на преден план? Какви битки, различни от мъжките, водят жените? Това са само част от въпросите, на които Доля Гавански търси отговор в първия си пълнометражен документален филм като режисьор - "Денят на жената".
Лентата е снимана предимно в нова Русия. Снимачният екип обаче се среща с част от героите във филма в Узбекистан, във Виена и в Берлин. Световната премиера на лентата беше миналата година по време на престижния Московски кинофестивал, а първата среща с българската публика премина при голям интерес в петък вечер в парка на Военна академия. Премиерата на "Денят на жената" бе в рамките на София филм фест. В препълненото кинозала под звездите, при спазване на социална дистанция, близо 500 зрители аплодираха Доля Гавански и българския екип на копродукцията между Великобритания, Русия, България и Германия. Продуценти от българска страна са Мартичка Божилова, Виктор Чучков, Борислав Чучков и Таня Георгиева.
Доля Гавански и част от българския екип на филма позират преди премиерата в парка на Военна академия в София
Преди началото и след края на филма зрителите в София можеха да се дезинфекцират вътрешно с руска водка - това беше съвсем в реда на нещата, имайки предвид, че филмът е посветен на Русия. Задачата на Доля Гавански като документалист изследовател е наистина много трудна - да проучи руския феминизъм от 1917 г. до наши дни и да намери тези руски жени, които най-добре биха оформили пъстрата мозайка на съветското и на руското общество и да опише мястото на дамите в него. Доля, която израства и учи в Югославия, в СССР и в Русия, а след това работи като актриса и преподавател по актьорско майсторство в Англия, успява да покаже чрез специфичния кино език този калейдоскоп от различни съдби, чрез които се разкрива и историята на Русия през последните 100 години.
Доля Гавански е учила в узбекския град Самарканд, във величествения Санкт Петербург, както и в Москва. В руската столица тя се готви за театралната академия ГИТИС при ученика на Андрей Тарковски заслужилия артист на Русия Владимир Гордеев. Макар че е приета в Москва, отива да следва в Лондонската актьорска академия. Завършва и университета в Кеймбридж и защитава докторантура за Майерхолд и руския театър. Всичко това й дава онзи интелектуален багаж, необходим й да започне това вълнуващо изследване на Русия и да бъде сценарист, режисьор и продуцент на филма, както и глас зад кадър. И да разкрие пред зрителя една обективна картина, майсторски създадена от полярните гледни точки на нейните герои.
"Денят на жената" е човешки разказ за личната, професионалната и обществена битка на жените в Съветския съюз и в Русия. Макар всяка от героините в лентата да изповядва своя идеология филмът не е политизиран. Филмът е и много интимен, в него има и хумор, и трогателни моменти, които може да разплачат зрителя. Доля Гавански не дава оценки на героите си, не произнася исторически присъди, не се отнася иронично или саркастично към жените, които е интервюирала в рамките на близо три години. Режисьорката се отнася с разбиране и дори с обич към руските жени, майки, дъщери, професионалистки. И чрез личната история на жените Доля Гавански разкрива цял век от руската история.
Изповедите на героините са умело преплетени с любопитни архивни кадри от Февруарската революция през 1917 г., от епохите на Ленин и Сталин, от излитането на първата жена в Космоса - Валентина Терешкова през 1963 г. А с камерата, зад която стои Мариана Крутилин, екипът на българката от Лондон запечатва днешна Русия. Тук е мястото да се отбележи и че прекрасният и сложен монтаж е дело на Нина Алтъпармакова. А разказите и историческата хроника са озвучени от запомнящата се музика на Саша Пътнам.
Доля Гавански, изпълнителният директор на "София филм фест" Мира Сталева и продуцентът Мартичка Божилова "показват" мускули преди първата прожекция в София на "Денят на жената"
Доля Гавански сякаш помирява различните гледни точки. Във филма тя успява да събере силни, изявени личности, които никога не биха седнали заедно на една маса. Пъстрата историческа и кино мозайка подреждат героините на Доля. Сред тях са най-популярният женски глас в СССР - телевизионната водеща, диктор и актриса Дина Григориева, която дава съвети как да се държи и да говори една дама. Писателката, журналист и Нобелов лауреат от беларуско-украински произход Светлана Алексиевич, която живее в Берлин, разкрива своя поглед към най-съдбоносните исторически събития. Тя пише книги по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-афганистанската война, падането на СССР и аварията в Чернобилската АЕЦ.
Мартичка Божилова, Доля Гавански, Виктор Чучков и монтажистът Нина Алтъпармакова на приемат аплодисментите на публиката
Сред героите на "Денят на жената" е и Мария Рохлина - ветеран от Втората световна война, участвала в битката при Сталинград и в освобождението на Чехословакия от нацизма. Ордените и медалите, с които е наградена, тежат над 6 килограма. Мария Рохлина, която била наричана от фронтовите си другари "Червената шапка" и която днес е на 96 години, продължава да е все така борбена и активна в обществения живот. Тя продължава да вярва, че Сталин е герой и всички му дължат необходимото уважение. Ветеранката, чиято съдба е изключително интересна, не признава преименуването на Сталинград на Волгоград и за нея няма Санкт Петербург, а Ленинград.
Мира Сталева, Мартичка Божилова, Доля Гавански и продуцентът Виктор Чучков представят филма на първите му зрители в България
Калейдоскопът допълват и разказите на Олга Ускова - една от най-влиятелните жени в Русия според сп. "Форбс". Тя е предприемач, инвеститор и филантроп, основател и президент на една от водещите компании за разработка на софтуер в Русия и Източна Европа. От 2012 г. е ръководител на катедрата по инженерна кибернетика в Националния университет за наука и технологии.
Пред камерата на Доля Гавански и нейния екип застават и бизнесдамата Наталия Касперски - една от най-богатите жени в Русия, както и популярната блогърка Елена Кригина и талантливата балерина Мария Грибанова. Режисьорката успява да срещне зритерите и с друга интересна жена - писателката Наталия Малаховская, която е инициатор на феминисткото движение в Ленинград. Тя влиза в конфликт със съветската власт, която я изгонва от СССР в навечерието на Олимпиадата в Москва през 1980 г. От тогава Малаховская живее в Австрия.
Като тънка червена линия във филма минават кадри на съвременни руски мъже, които подаряват рози и лалета на своите жени или на случайни дами, които срещат в метрото или на улицата. Филмът ще представлява интерес не само за всеки, изкушен от Русия, но и за тези, които искат да опознаят тази необятна страна. А както казва руският поет Фьодор Тютчев "Не се разбира с ум Русия." Филмът на Доля Гавански обаче е талантлив и успешен опит да бъде разбрана и усетена Русия с ум, със сърце и с душа. Това е задълбоченият поглед на един творец, живял и на Изток, и на Запад. Смятам, че "Денят на жените" би трябвало да бъде показан на студенти от различни специалности и от различни университети. Със сигурност всеки от младежите, които следват например история, политология, международни отношения, културология, филология, режисура ще открие нещо за себе си.
"Денят на жената" може да бъде гледан тук онлайн.