"И най-мъдрият си е малко прост" прескочи от 19-ти в 21-ви век в Сатиричния театър
Съвременната комедия за корупцията, властта и задкулисните игри в социалните медии носи и хумор, и размисъл
Една от най-емблематичните пиеси на руския драматург Александър Островски прескочи уверено от 19-ти век в наши дни и оживя на сцената на Сатиричния театър под заглавието „И най-мъдрият си е малко прост – XXI век“. Под режисурата на Венцислав Асенов постановката предлага забавна и прозорлива съвременна комедия за корупцията, властта и задкулисните игри в социалните медии.
"И най-мъдрият си е малко прост – XXI век“ е едно от новите заглавия в афиша на Сатиричния театър, а най-близката дата, на която зрителите може да гледат изпълнения със свеж и интелигентен хумор спектакъл, е на 7 февруари от 19:30 часа.

„Това е комедия за онези, които любезно се усмихват, докато предвидливо преценяват как да те захапят до кръв. За морала и удобното мълчание, токсичния свят и безотговорното му отглеждане“, казва режисьорът Венцислав Асенов.
Негов е преводът и сценичният вариант на пиесата на Островски, сценографията е на Чайка Петрушева, костюмите са дело на Мария Диманова, а музиката - на Павел Васев.

Чаровният и амбициозен Иван Глумчев иска да преуспее в реалност, изградена от подлости, интриги и лицемерие. Той не само е убеден в победата, но и вярва, че ще запази съвестта си неопетнена.
Нещо повече, младежът решава да опише всичките си измами и лицемерно притворство в един таен дневник, който някой ден може дори да публикува. Но в този свят няма нищо сигурно и тайният дневник много скоро става публично достояние. Въпросът е ще накаже ли обществото измамата или щедро ще я възнагради.

Темите, поставени в класиката в световната литература още в средата на 19-ти век са абсолютно актуални и днес. И все пак има значение, че от написването на "И най-мъдрият си е малко прост" до днес ни делят почти два бурни века. Затова е и съвсем логично режисьорът да осъвремени пиесата, дори да пренесе действието на родна почва и да я направи достъпна и за по-младите зрители. Това обаче е направено деликатно и интелигентно и с уважение към автора на класиката.
Така спектакълът се превръща в ярка съвременна сатира, иронизираща задкулисието, корупцията, злоупотребата с власт, лицемерието, партийните схватки.

За да се постави такъв смел драматургичен текст се изискват и талантливи актьори с ярки превъплъщения.
На сцената на Сатиричния театър своя артистизъм демонстрират Анна Станчева, Георги Спасов, Деляна Хаджиянкова, Йорданка Стефанова, Калоян Желев, Маргарита Хлебарова, Никол Георгиева, Николай Върбанов, Николай Луканов, Георги Манчев, Станислав Кондов, както и студенти от класа на директората на Сатирата, актьор и режисьор Калин Сърменов в Театралния колеж „Любен Гройс“.

Декорът представлява черна кутия, която символизира триъгълника на властта в София – по средата е Народното събрание, а от двете страни – президентството на „Дондуков“ 2, и правителството – на „Дондуков“ 1.
Несъмнено за сценичното действие от значение са и костюмите. А когато на финала на спектакъла героите, облечени в бели костюми и надянали черни очила, сякаш ни показват нагледно моралния сблъсък в обществото между доброто и злото. И уви невинаги доброто побеждава...