Романът "Камбаната" на Недялко Славов номиниран за най-голямата литературна награда в Русия

Романът на Недялко Славов "Камбаната" е номиниран за най-голямата литературна награда в Русия – „Ясная поляна“ за 2025 година, научи Lupa.bg. Призът е свързан с името на един от гениите на световната класика - Лев Толстой. Ясная поляна е родното село на автора на "Война и мир" и се намира в Тулска област в Русия.

Наградата "Ясная поляна" е международна литературна премия за най-добро художествено произведение и е учредена през 2003 г. от големия културен комплекс - къщата-музей на Лев Николаевич Толстой в Ясная поляна.

Според литературоведи и родни писатели това е изключителна новина за съвременната българска литература. Това е първата номинация на български автор за тази престижна международна литературна награда, свързана с името на Толстой. Преводач на "Камбаната" на руски език е Антонина Тверицкая.

Журито отличава изтъкнати художествени произведения в две категории: „Съвременна руска проза“ и „Чуждестранна литература". С приза за чуждестранна литература се удостояват авторът и неговият преводач на руски език. Наградният фонд за най-добър чуждестранен роман, преведен на руски, е 1 200 000 рубли или малко над 13 000 евро.

Носители на наградата "Ясная поляна" са били Орхан Памук, Марио Варгас Льоса, Амос Оз, Джулиан Барнс и други световни писатели.

Целият живот на Толстой е свързан с родното му място. Писателят е бил изключително привързан към Ясная поляна и заради семейните връзки, и заради красивата природа.

„Тази книга бе събудена от едно отиване в родното село на моя баща – едно странджанско село, в което отидохме аз, брат ми и братовчед ми. Отидохме, за да продадем земята на нашия род – и така екзекутирахме рода Славови. Продадохме земята, която беше изгледала четири поколения Славови, като парите от тази разпродажба стигнаха единият от нас да си покрие сметките за ток, друг да купи нещо на дъщеря си, с други думи – всеки взе толкова пари, колкото за едно посещение на мола.

По-страшното беше, че това завръщане в селото, което е свързано с детството ми, ми показа категорично, че всички ние живеем в територии, в които не се говори български език, територии, в които въобще не се говори никакъв език. Всичко това – полуобезлюденото село, в което останалите полуживи български къщи сякаш са се скупчили в единия му край, около църквата; земята; продажбата – всичко това събуди тази книга. Писах я като рапорт пред жената, рапорт пред любовта, но и рапорт пред религията, пред вярата, която е минавала поколения наред с едно кандилце с олио вътре от къща на къща. И аз знам, че докато го има това кандилце – и споменът за него, нищо не е погребано завинаги“, така се изповядва Недялко Славов за романа си "Камбаната". 

Книгата бе издадена за пръв път в България през 2016 г. и оттогава има десет издания на романа. Книгата е смятана за един от най-въздействащите, силни и отрезвяващи романи в българската литература през XXI век. „Камбаната“ носи изключителен духовен и социален заряд. 

Романът "Камбаната" е носител на награда "Хеликон" за 2016-та година. Именно за „Камбаната“ Недялко Славов получи през 2017 г. и Националната награда „Христо Г. Данов“, учредена от Министерството на културата, Националния център за книгата и Община Пловдив.

„Не става дума само за едно ликвидирано българско село, а става дума за унищожаване на глобалното световно село, в което животинското в човека изяжда човешкото в човека. Унищожава и унижава човешкото. Тази Камбана трябва да гърми и да трещи и да бъде в душите на всеки от нас", така пистелят Румен Леонидов коментира тогава наградения роман „Камбаната“.

Актьорът Деян Донков постави "Камбаната" на сцена като моноспектакъл. Негова е режисурата и драматизацията. Постановката има огромен резонанс сред зрителите. 

Ето и откъс от "Камбаната":

– Вено, да те питам, момче, как мислиш? Кой го докара това зло? Тоя свят без Бог?
Погледнах го слисано. Не, не ме изпитваше – очите му ме питаха.
– Кажи, Вено, кажи. Аз за себе си знам, ти ми кажи.
– Не знам, отче. Голям ти е въпросът, малък съм за него.
А той продължи, сякаш не ме бе чул:
– Кой ги доведе тия зверове? Кой ги хвърли срещу нас? И защо... чуй ме! Живите не стигат, за да изгоним тия антихристи! Затова Бог ще вдигне и мъртвите... Защото първо ни пратиха комунистите, ония безверници атеисти, дето лежат долу по очи в земята... с тях не успяха... сега пращат тия зверове... ония бяха безверници, но безверието е и съмнение... Тия нямат нищо. Тия отричат човека... живота... Божия ред... всичко... съвкупляват мъжете с мъжете, майките със синовете, бащите с дъщерите, вземат душите и пускат телата да се множат и ходят по земята без дух.
Отецът млъкна. Дълго гледа ръцете си като чужди. После продължи:
– Ти мислил ли си, Вено, какво сме? За нас, човеците, те питам? А, Вено, какво сме?

******

Дойде време камбаната да спасяваш, момче – каза поп Васил. – Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш.