Радев кани Путин и Зеленски? Все едно Джулиана Гани да извика Пласидо Доминго и Хосе Карерас на моминското си парти

Фердинанд сънувал как влиза на бяла кобила в Цариград, Тодор Живков беше тръгнал да копае на ръка канал да свърже Перловската река с Черно море, Росен Плевнелиев подари на папата яйце от тиранозавър с размерите на фолксваген среден клас, Слави Трифонов подготвя българо-македонска космическа експедиция. Примитивната грандомания е толкова неизкоренима черта на родната политика, че гони по ръст провинциалните диалекти, дипломите от ЮЗУ и плюскането на кюфтета в парламентарната менза.

Жалко, Румен Радев поне ми изглеждаше по-нормален, типичен представител на скромния и як селячески ген, който е неподатлив на тщеславие. И той обаче започна да залита здраво по импозантната маниакалност. И си позволи онзи ден да покани адашите Путин и Зеленски да се разберат за спиране на огъня в Украйна на наша земя. Къде бе, другарю генерал, то в президентството няма къде на Владимирович да му събереш масичката, ще трябва да ги изкараш на теферич да им замръзнат съвсем преговорите.

Война е и хич не е време за ексцентрични шегички и чесане на его. Иначе да си бяхме избрали Митьо Пищова за президент. Да се канят Путин и Зеленски у нас е все едно Джулиана Гани да извика Пласидо Доминго и Хосе Карерас да пеят на моминското й парти, лесбо-философската икона Джудит Бътлър да води „Ергенът“, или Кристиано Роналдо да рита в „Царско село“.

Щях да оставя изцепката на Радев да си я отразява Мичето Игнатова в „Господарите“, ако не ми се струваше емблематична за плашещата психологическа метаморфоза на този човек в последните години. От (почти) симпатичен професионалист и технократ, обединителят на нацията с всеки изминал ден разцъфтява в завършен нарцисист с колосално его и дълбоки комплекси, в комбинация с неутолима жажда за овладяване на всички властови лостове в държавата.

Вълк в овча кожа, или по-скоро оперетен грандоман в пилотска униформа, Румен Радев дава все повече белези на автократична психоза, от която крачката до пълната путинизация на съзнанието за съжаление е съвсем малка. У поведението на президента се забелязват чертите на дълбоко раздвоена биполярна личност, негодна и не желаеща да обедини българите. Физическият вид на страдалец, обиден и недооценен, постоянно водещ някаква борба, говори за сериозна личностна драма.

Това е образ на страдащ егоцентрик, който се е клел под знамената хем на НРБ и Варшавския договор, хем на НАТО. На човек, който уж е независим, но всъщност представлява директно по не три конкретни партии. На политик, борещ се със статуквото и мутрите чрез есмеси с любимите си олигарси.

Нищо положително не може да се очаква от Румен Радев, ако проидължава да задълбава в опасната двоичност на своята неясна психологическа принадлежност. Днес кани Путин и Зеленски, утре ще иска Мадона да им пее на ушенце с Деси на годишнината от сватбата. С такова достойно за виц поведение ни чакат само скандални противопоставяния, загуба на личен и на държавата ни авторитет, колкото и малко да е останал.