Радев наложи вето на Закона за държавните имоти

Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за държавната собственост. Той смята, че приетите в последния момент на 31 юли 2025 г. промени премахват важни законови защити при някои сделки с имущество, което е поверено на държавата. С тях се улеснява продажбата на имущество на предприятия, които по закон досега са били в т.нар. забранителен списък за приватизация.

Отпада изискването приватизационна продажба на обособените части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 (т.нар. забранителен списък) да бъде възможна само след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Във връзка с това в мотивите си президентът Радев посочва, че тези промени в ЗПСПК създават условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство.

По-притеснителното е обаче, че те легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват.

Пълният текст на мотивите:

М О Т И В И

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от 51-вото Народно събрание на
31 юли 2025 г.

Уважаеми народни представители,

 
На 31 юли 2025 г. 51-вото Народно събрание прие Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ЗИД ЗДС). Така приетият закон обединява два различни законопроекта и много предложения, направени между първо и второ гласуване.

Макар и неназована в мотивите, може да се каже, че общата цел на тези различни законодателни предложения е подобряване ефективността на мерките за насърчаване на инвестициите, с фокус върху ускореното изграждане на обекти със стратегическа важност за развитието на България. Тази цел обаче не може да бъде постигната чрез законодателни мерки, които са за сметка на основните права на гражданите и противни на конституционната повеля държавата да се грижи за повереното ѝ имущество в интерес на гражданите и на обществото.

1. Засягане на установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с държавно имущество или с имущество на дружества с държавно участие

С § 4, § 5 и § 6 от ЗИД ЗДС се премахват изричните правомощия на министъра на отбраната да участва в извършването на разпоредителни действия по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната. Това означава, че прехвърлянето на имоти, предоставени за управление на Министерството на отбраната (продажби и замени), ще се извършва по общия ред – съобразно общите процедури по разпореждане с държавна собственост - решение на Министерския съвет (МС) и/или с акт на областния управител. Споделям идеята да се ускорят и разтоварят административните процедури в Министерството на отбраната по отношение разпореждането с имоти с отпаднала необходимост. Законодателят обаче отива в друга крайност. Премахва се императивно установената в чл. 45, ал. 5, чл. 47, ал. 3, чл. 48, ал. 1 от ЗДС споделена компетентност между министъра на отбраната и МС. Основният мотив на промените е министърът на отбраната да се насочи изцяло към реализирането на дейности, свързани с изпълнение на изключително важни за националната сигурност и отбрана инфраструктурни проекти.

 
Участието на Министерството на отбраната и най-вече установената в закона „инициатива за започване на процедурата" не е самоцел на закона, а се свързва с необходимостта от преценка на специфичното предназначение на имотите, респ. отпадането на необходимостта от ползването им за такива цели. Логично е тази преценка да се упражнява от компетентния орган на изпълнителната власт. Нормите, които законодателят отменя, държаха сметка и за фактическото положение, изразяващо се в мащабите на имуществото, чийто принципал е Министерството на отбраната. Както управлението, така и сделките с неговото разпореждане изискват експертност, централизация и съгласуваност. При осъществяване на правомощията си по чл. 106 от Конституцията МС не може да прескочи експертната компетентност на собствените си членове.