Радост за децата: Излезе третата история "Манго и Бамбам"
Манго Всичкова е чудо-момиче, което живее в големия забързан град с татко си и своя необикновен приятел - тапира Бамбам. Таткото е все зает с работата, а момиченцето му се чувства самотно, въпреки че е претрупано с уроци по джудо, флейта, шах, плуване и много други занимания. Един ден обаче Манго среща Бамбам на едно кръстовище. Тапирът е уплашен, но обича бананови палачинки, така че заживява с нея и татко ѝ. Така започва приятелството между двамата в първата книга от поредицата за смелото момиченце и тапира - "Манго и Бамбам: Съвсем НЕ-прасе" с текст от Поли Фейбър и илюстрациите на Клара Вулайъми.
Приключенията им продължават с втората част – „Тапир в открито море“, а сега в книжарниците вече е третата история за двамата приятели – "Манго и Бамбам: Малка тапирска беда". Преводът и на тази книга е дело на Стефан Радев.
Този път от далечната родина на Бамбам пристига неговия малък сладък братовчед, който е склонен да забърква бели и да оставя друг да носи отговорност за тях. А този друг все е Бамбам. В крайна сметка малкият Гунтур заминава за Холивуд, за да стане звезда, а нашият тапир се разболява. Манго обаче е смело и самоотвержено момиче и може да се справи с всичко - дори с мистериозна болест, която се лекува с рядък плод.
Авторът на поредицата Поли Фейбър живее в Лондон със семейството си и двете котки. Пише историите си за деца на компютър, защото има много грозен почерк. Обича шоколадов пудинг, гореща вана, рози, да кара колело и да гали понита.
Илюстраторът Клара Вулайъми също е родена в Лондон. Дъщеря е на прочутата илюстраторка и авторка на детски истории Шърли Хюз. Започва да илюстрира книги, след като се раждат нейните момиченца. Прозорецът на разхвърляната стая, в която работи, гледа към гора. В нея тя рисува, реже, лепи, гледа през прозореца и измисля истории. Отглежда морски свинчета. Обича копчета, жилетки, канцеларски материали, препечени филийки и да пътува с влак и да си бъбри с различни хора.
Преводачът Стефан Радев е роден в Пловдив и както много хора днес – живее другаде. На един шумен булевард в София, който може без много заобикаляне да заведе до Пловдив всекиго. Обича да става рано, да яде юфка с масло и да плува. Най-любимо му е лятото на село, където има баба, дядо и домати. Обаче още по-любимо му е да си седи и да си превежда. Понякога пише стихове, друг път – чете. Кафето си пие без захар, но книгите предпочита с картинки.
