Различна реакция при разгласяване на данни
Експертът даде за пример случаите с НАП и със съдия Тодорова
"Притеснително е, че по горе-долу едни и същи фактически обстоятелства – станалите публично известни лични данни, които би трябвало да бъдат пазени като тайна от институциите, в единия случай НАП, в другия - ВСС, имаме коренно различна реакция на институциите". Това коментира пред БНР Иванка Иванова от "Отворено общество", като уточни, че в случая с изтичането на лични данни на съдия Мирослава Тодорова Инспекторатът към ВСС е трябвало да ги съхранява.
"Комисията за защита на личните данни все още не е съобщила дали е започнала проверка в Инспектората, а той е поднадзорен орган на КЗЛД. В обществото се приема за даденост, че по случая с теча на информация от НАП ще бъде образувано досъдебно производство и ще бъде търсена наказателна отговорност, а по другия - все още нямаме съобщение за нещо такова", обясни Иванова.
По думите ѝ по Закона за защита на личните данни и по регламента, известен като GDPR, има клауза, която окуражава държавите от ЕС да развият такова законодателство, "което да позволява ефективно да се гарантира защитата на личния интерес, защитените лични данни на конкретното лица".
