Реставрират дигитално две кинокласики - "Крадецът на праскови" и "Слънцето и сянката"

Европа се грижи за съхранение на старите филмови ленти

Култура
13:29 - 22 Май 2024
9577
Реставрират дигитално две кинокласики - "Крадецът на праскови" и "Слънцето и сянката"

Две български кинокласики "Слънцето и сянката‘‘ (1962, реж. Рангел Вълчанов) и "Крадецът на праскови‘‘ (1964, реж. Въло Радев) ще бъдат реставрирани дигитално. Българската национална филмотека (БНФ) е спечелила специален грант за съвместна реставрация в рамките на петото издание на „Сезон на класическия филм“ (A Season of Classic Films). 

АСЕ (Асоциацията на европейските синематеки) обяви детайли за тазгодишното издание на „Сезон на класическия филм“ на 20 май, по време 77-ия фестивал в Кан. Надграждайки успеха от предходните години, „Сезон“-ът се завръща за пето издание с безплатни прожекции на новореставрирани филми в киносалони и онлайн.

Целта е да продължи да повишава осведомеността за работата на европейските филмови архиви и да се застъпва за опазването на филмите и кинокултурата, особено за по-младите поколения.

По време на първите пет издания програмата е подпомогнала възстановяването и разпространението на повече от 170 европейски филма.

Реставрираните филми от всяко издание са представени в каталог. Предоставени са и контакти, за да се даде възможност за по-нататъшно разпространение след края на програмата.

„Филмът на Рангел Вълчанов третира темата за ужасите на атомната война, която през 1962 г., в разгара на Кубинската криза е особено актуална. За съжаление, контекстът на нашето съвремие също не дава поводи за спокойствие на човечеството“, коментират от БНФ.

Сценарист е Валери Петров, оператор е Димо Коларов, а музиката е на Симеон Пиронков. Главните роли са поверени на полската актриса Ана Пруцнал и на младия Георги Наумов.

Филмът показва случайната среща на момче и момиче, на морския бряг. Тя е дошла от Запад и е дъщеря на атомен физик, заболял от рак. Той е българин – син на архитекта, проектирал хотелите наоколо. Старинна амфора, намерена в морето, насочва разговорите им към вечните човешки проблеми. Тя живее с мисълта за постоянната опасност от неизбежна атомна война. Момчето вярва в разума. Филмът ще бъде представен с вход свободен през декември 2024.

На събитието в Кан, АСЕ представи двата реципиента на тазгодишния съвместен грант за реставрация на стойност 60 000 евро, разпределени между филма на Въло Радев – „Крадецът на праскови“ (1964) и на компилацията от анимационни късометражни филми „Фантастични цветя“ (1906–1920). Журито, съставено от носителя на „Оскар“ – режисьорът Ищван Сабо, заместник-ръководителя на отдела за игрални филми на ARTE – Барбара Хабе, и филмовата програматорка и преподавателка Ева Санджорджи, избра победителите от кандидатури, подадени от европейските институции за филмово наследство.

„Крадецът на праскови“ е част от филмовата история с мощно хуманистично послание за разбирателство и братство. В този смисъл, централната любовна история е образ с по-широко значение, което може да бъде възприето днес. За нас, като членове на журито, филмът е откритие и ние бяхме докоснати от изяществото и интензивността на неговия език“, пише журито за своя избор.

„Крадецът на праскови“ ще бъде щателно реставриран в 4К, благодарение партньорството между Югословенската кинотека, БНФ и Кинотеката в Черна гора.

Сценарист и режисьор на филма е Въло Радев. Лентата е по едноименната творба на Емилиян Станев. Оператор е Тодор Стоянов, а музиката е на Симеон Пиронков. В главните роли са Невена Коканова, Раде Маркович, Наум Шопов, Михаил Михайлов.

Асоциацията на европейските синематеки (Association des Cinémathèques Européennes – ACE) обединява 50 европейски национални и регионални филмови архива. Ролята ѝ е да защитава европейското филмово наследство и да прави достъпни за обществеността богатите аудиовизуални съкровища, събирани и съхранявани от различните филмови архиви. Членовете на АСЕ са организации с нестопанска цел, ангажирани с Етичния кодекс на ФИАФ (Международната федерация на филмовите архиви).