Режисьорът и актьор Ники Илиев пред Lupa.bg: Да надвия егото си беше най-голямата победа

Ники Илиев е един от най-успешните млади кинорежисьори у нас. Той има зад гърба си пет игрални филма, на които е режисьор, сценарист и продуцент - "Чужденецът", "Живи легенди", "Нокаут или всичко, което тя написа“ и двете части на "Завръщане". Освен зад камерата Ники Илиев застава и пред нея,  участва във филмите си и като актьор и е ангажиран и в други продукции. “Чужденецът” и “Живи легенди” стават най-гледаните продукции в родните кина, съответно за 2012-та и 2014-та година. Първата част на “Завръщане” постигна същия успех и стана най-гледаният български филм за 2019 г. "Завръщане 2", чиято премиерa беше през февруари г.г. е на път да подобри рекорда. Само за първите два месеца от киноразпространението си "Завръщане 2” успя да достигне до близо 72 000 зрители. Екипът на филма направи турнета във Великобритания, Германия, Австрия и Франция. Като режисьор Ники Илиев стои и зад успешни телевизионни сериали като "Скъпи наследници", "Полицаите от края на града" и "Братя".

За пръв път в интервю пред Lupa.bg Ники Илиев сподели, че целта му като режисьор е да снима филми с универсален, а не със злободневен сюжет. Самият той се радва, че филмите му продължават да предизвикват интерес и да се гледат. Творецът се стреми да бъде уверен и уравновесен на снимачната площадка, да вдъхва доверие на колегите си и винаги да има смелостта да поема отговорност и да е дисциплиниран и същевременно да нахъсва екипа, така че да се получи един успешен филм. "Искам да накарам актьорите да се чувстват спокойни и сигурни, че са в добри ръце и че мога да направя това, което трябва за филма и от това да може да излезе възможно най-доброто. Всяко викане, истерия и скандали са проява на слабост," каза Ники Илиев пред Lupa.bg.

Възпитаникът на Френската гимназия и на НБУ не изоставя и актьорската си професия, като активно се снима и в киното. На театралната сцена Ники Илиев в момента има една единствена роля на емблематичния отец Ередия от романа на Димитър Димов "Осъдени души." Драматизацията и режисурата са дело на Бойко Илиев. А ролята на отец Ередия е детска мечта за Ники Илиев, призна самият той.

Как продължава турнето на "Завръщане-2"? Работи ли над трета част на филма? По-лесно ли е да снимаш с актьори, които са ти и близки приятели? Защо прави кино в България и какво го мотивира да снима филми без държавна субсидия? Изпадал ли е някога в нокаут, както се нарича и един от филмите му? Как тренира волята си и какво го прави щастлив? На тези и на още много други въпроси Ники Илиев бе любезен да отговори на Lupa.bg.

- Ники, във вихъра на две турнета сте – на филма „Завръщане-2“ и на спектакъла „Осъдени души“, в който играете ролята на отец Ередия. Изненада ли ви големият зрителски интерес и към двата проекта и по време на многобройните си срещи с публиката научихте ли нещо ново за себе си?

- Честно казано бях изненадан, че играем представлението „Осъдени души“ пред пълни зали из цяла България, при положение, че то излезе в началото на 2020 г. Няколко пъти го спирахме заради ковид ситуацията. До тази зима си мислех, че повече няма да го играем, но през пролетта го подновихме и изведнъж интересът се увеличи. Бяхме наскоро в Свищов, преди това във Варна и Бургас и залите бяха пълни. Навсякъде хората го приемат много добре.

Предстоят още дати – на 15 юни ще го играем и в София. Много се радвам за интереса към спектакъла. Явно има глад за представления по български класически произведения, за драма, която по някакъв начин е стойностна. Това все пак е Димитър Димов и „Осъдени души“. По заглавието си личи, дори за хората, които не са чели романа, че не е комедия или нещо развлекателно. Но въпреки това зрителите искат да дойдат и да гледат спектакъла. Това е добър знак.

Ники Илиев в ролята на отец Ередия в спектакъла "Осъдени души" на режисьора Бойко Илиев, постановка на Драматично-куклен театър “Васил Друмев” – Шумен, в София се играе в Нов театър-НДК

Иначе със „Завръщане-2“ обиколих няколко европейски държави – най-вече Германия и Англия. Сега ни предстои турне в Италия и евентуално в САЩ. Ще отидем и в малки градове в България, където няма кина. Още от самото начало реакцията към филма беше много позитивна и продължава да бъде. Но там по-малко съм се изненадвал, защото все пак е продължение на първия филм, който беше успешен. Хората чакаха втория и предполагах, че ще има интерес. За щастие вече имам доста опит в правенето на филми. Присъствайки на повечето прожекции виждам, че хората реагират на едни и същи места, смеят се на едни и същи сцени, независимо дали са в България или в чужбина. Така че съм доволен и благодарен за това, което се случва.

Актьорът в Лондон през октомври 2021 г., където представи филмите си "Нокаут" и "Завръщане" 

- Усетихте ли дали българите в Европа възприемат филма по-емоционално, имайки предвид, че в основата на сюжета е завръщането на българи от чужбина в родината, преоткриването на нейните красоти, на позабравени ценности?

- Като цяло в чужбина филмът се възприема една идея по-емоционално. Реакциите са по-силни, хората са малко по-развълнувани. Но разликата не е огромна. Когато съм пътувал с предишни филми в чужбина усещах повече разликата. Сега по-малко усещам тази носталгия у българите в чужбина, която преди се усещаше поне в Европа. Може би това се дължи и на факта, че сега хората по-често се връщат в България, вероятно и заради многото нискотарифни компании.

Ранната есен планираме да направим турне на „Завръщане-2“ и в Щатите. Когато съм пътувал дотам с предишните си филми категорично повече съм усещал носталгията у българите. За Европа България вече не им е толкова далече. В рамките на един месец посетих 15 европейски града без никакъв проблем. Почти всяка вечер бях в различен град.

Звездният актьорски екип на "Завръщане-2" по време на премиерата на филма в Лондон през февруари 2022 г. - Башар Рахал, Райна Караянева, Искра Донова, Йоанна Темелкова, Ники Илиев

- Снимахте „Завръщане-2“ в едни трудни години на пандемия. Доколко това повлия на историята във филма, така че тя да не е мрачна, а напротив да е позитивна, комедийна дори, човечна?

- Само в началото на филма има един момент, в който героят на Башар Рахал казва, че бизнесите му са тръгнали на зле заради вируса. Но това беше просто, за да има един сюжетен обрат като допълнение на нещата. Така че много малко го закачих в началото. Но като цяло в тона на филма по никакъв начин ковид не се отрази. Това, което искам да правя с всички филми е, те да имат универсалност и да не са злободневни, да не акцентират върху неща, които в момента са актуални и важни, но биха могли да не бъдат след няколко години. Защото един филм като го направиш той остава завинаги.

За 24 май bTV излъчиха „Живи легенди“, на 3 март „Чужденецът“, малко преди това и първото „Завръщане“. Радвам се, че филмите, които съм правил, продължават да се излъчват и хората продължават да говорят за тях. Моята цел е винаги като снимам филм сюжетът му да не е обвързан с нещо много актуално в този момент. Надявах се, че тази ковид ситуация няма да е завинаги и затова не исках да бъде въвлечена във филма и не исках да се отразява на филма по някакъв начин.

Ники Илиев, Диляна Попова, Николай Мутафчиев, Райна Караянева и Башар Рахал на премиерата на "Завръщане-2" във Варна през февруари т.г.

Спомняте си, че през януари, малко преди премиерата на филма в България, все още имаше Омикрон, маски, сертификати. Така и стартирхме нашата премиера, което си беше риск. Звъняха ми и ме питаха: „Няма ли да се откажете? Хората говорят, че пак ще ни затварят.“

И месец по-късно буквално вече все едно това го нямаше. А сега вече ковидът ни се струва някакво далечно минало и хората отново се събират и не искат да говорят за темата ковид, за която се говореше от сутрин до вечер само до преди 5-6 месеца. Затова не исках това нещо да се отразява на филма и когато хората го гледат след няколко години да си кажат: „Да де, ама ковидът отдавна го няма и сега това не е много актуално.“ Не бих искал филмът да изглежда стар.

И на премиерата на филма в София - Диляна Попова, Башар Рахал, Луиза Григорова, Ники Илиев и Райна Караянева

- Дълги години работите в киното с колеги, които са ваши приятели като Башар Рахал, Орлин Павлов, Александър Кадиев. На снимачната площадка по-лесно ли е да си сред приятели?

- Да, категорично е така, защото ние прекарваме доста време заедно, снимайки. Идеята е също така да знам какво ще очаквам от актьорите и да се усеща по някакъв начин химията между тях.

Истината е, че в първата част на филма не бях сигурен как ще се получат нещата, защото с някои от актьорите не бях работил в мои филми - като Бойко Кръстанов, Евелин Костова, Диляна Попова. Приятно се изненадах, когато видях, че има такава добра актьорска химия между тях.

Башар Рахал и Ники Илиев са приятели в живота и колеги в киното. Двамата са продуценти на двете части на "Завръщане"

И затова исках да направя втора част, за да развием това нещо. Човек наистина има нужда от хора, които по някакъв начин познава и те го познават, защото трябва да работите в един тон. Това не го правя само аз. Виждам, че повечето режисьори в България, а и по света, често работят с едни и същи хора, защото вие ставате един екип заедно. И това е нормално. Понякога, разбира се, е грешка, защото личните отношения стават професионални и може би понякога човек губи реална представа за нещата и невинаги прави най-добрия избор. Затова трябва да се внимава. Но изначално ти е по-сигурно да работиш с приятели и се чувстваш по-защитен.

Финалната сцена на "Завръщане-2", както и част от филма, са заснети в Пловдив

- Актьори и хора, които снимат с вас, споделят, че сте изключително спокоен на снимачната площадка, не сте от тези режисьори, които повишават тон в критични ситуации. Бихте ли споделили как успявате да запазите равновесие и да намерите вътрешен баланс, така че да запазите външно спокойствие?

- Тренирам силата на волята. Изхождам от това, че режисьорът е някакъв вид лидер, води терена и трябва да води всички останали. И когато в една или друга ситуация, човекът, който води останалите, прояви слабост под формата на нерешителност или под формата на истерии, той губи уважението им и те търсят варианти да се оправят сами или да намерят някой друг, който да ги води, защото другият е ненадежден.

Аз разсъждавам по този начин – че тези хора са под мое ръководство, така да се каже, и трябва да им вдъхвам доверие, че най-добре знам какво искам и че каквото и да се случи на терен, каквито и проблеми да има, аз ще съм този, който ще поеме отговорността и ще излезе от ситуацията. Затова искам да ги накарам да се чувстват спокойни и сигурни, че са в добри ръце и че мога да направя това, което трябва за филма и от това да може да излезе възможно най-доброто.

Всяко викане, истерия и скандали са проява на слабост, а точно в един такъв момент, когато си с 50 човека на едно място, което примерно не ви е родният град – примерно в Пловдив или на морето, ти трябва да можеш да ги водиш и те да виждат, че ти знаеш какво искаш. За мен това е първото нещо – да давам увереност, че знам какво искам.

Орлин Павлов, Ники Илиев и Бойко Кръстанов в пловдивския арт квартал "Капана" по време на снимките на "Завръщане-2"

- В „Завръщане-2“ показахте една комична история как се прави филм в България, така да се каже снимате филм във филма. Вас какво ви мотивира да снимате кино тук и то най-вече с частни спонсори, без държавна субсидия? Не съм ви чувала да казвате, че държавата не дава пари за българско кино.

- Не мисля, че оплакването е вид позитивен прогрес. Някои хора по някакъв начин успяват с това, но като цяло аз не мисля, че това помага, особено на мен. „Завръщане-2“ е пети частен филм, който правим. По някакъв начин аз съм доволен от това, защото през толкова много трудности минах, сега с последните два филма преминахме заедно с Башар, че каквото и да излезе пред мен, съм сигурен, че ще се оправя.

Те ми дадоха толкова сила да се оправям с безумни ситуации - с това постоянно да няма пари и постоянно да си под стрес дали ще можеш да платиш на хората, дали филмът ще се случи, дали ще оправдаеш очакванията на тези партньори, които си намерил, дали нещо няма да се обърка и това нещо да коства целия бюджет и след това да те съдят. И това чувство съм изпитвал при абсолютно всеки филм и борбата да намираш по малко пари от много места.

Обещаваш, че филмът ще се случи, но за това трябва да намериш много повече, за да се случи, съответно ти си до стената, поемаш риска и след това се бориш, за да намериш малко по малко останалите пари. И това по някакъв начин те изгражда много сериозно психически и волево и оттук нататък самият факт, че филмът е тръгнал да се снима е вече една голяма победа. Защото от нищо ти си създал нещо, което повечето хора не успяват да направят. В България има много малко частни филми или поне малко хора, които го правят отново и отново. По този начин се чувстваш победител, че правиш това, което искаш.

А защо правя филми в България? Защото тук имам възможност да правя това, което искам, да изразявам себе си, да пиша собствените си сценарии и да ги правя на филми, да ги пускам по кината, те да бъдат много гледани, съответно да ги пускам по големи телевизии и така да достигат до още повече хора, което за мен е смисълът.

В чужбина би било доста по-сложно, защото конкуренцията е много по-сериозна и се изискват много по-големи бюджети, за да направя филм, който да се разпространи в световно отношение по кината, някой да го рекламира, да измести по-големите продукции, които се дават там. За мен е важно да правя това, което обичам и в случая в България имам тези условия. И това ми е достатъчно.

- Бойните спортове ли, които тренирате, калиха волята ви и ви научиха на търпение?

- Категорично има общо. Не само бойните спортове – всеки спорт, който практикуваш често изисква дисциплина, изисква да имаш търпението да минеш през неприятната част, в която не усещаш никакъв прогрес и нещата изглеждат безперспективни, но като минеш този момент, виждаш, че си е струвало. И продължаваш да го правиш там, където повечето хора се отказват. Защото в началото като започваш нещо, ти си екзалтиран, защото е ново, след това обаче има един дълъг момент, през който трябва практика и не се случва нищо ново и не си подобряваш уменията.

Но бойните спортове доста ми помогнаха да каля волята си и да съм спокоен в кризисни ситуации. През годините четох доста книги и това също много ми помогна. Опознавайки себе си и давайки си сметка, че ако правя малки крачки всеки ден, то в крайна сметка нещата се получават. Ако обичам процеса на правенето на филм, то и резултатът ще дойде. Ако се наслаждавам на всеки един момент, в това което правя, то в един момент нещата се получават. Комплексно е.

- Изпадал ли сте в нокаут и ако да, как се изправихте, за да продължите напред?

- В нокаут до голяма степен изпаднах след филма „Нокаут или всичко, което тя написа“. Това беше горе-долу ситуацията, колкото и да е парадоксално. Този филм беше малко по-сложен, струваше повече пари и финансово нещата не се получиха по най-добрия начин откъм продуциране и след това като разпространение. Бяха вкарани доста лични средства и дължах пари на хора.

Както първоначално нещата вървяха добре, печелившо и спокойно, в един момент видях и трудната част на този бизнес и трябваше да се изправя на крака по някакъв начин и да изляза от тази ситуация. Не беше лесно. И тогава си дадох сметка, че по някакъв начин егото ми е пречело, че съм искал може би да се доказвам и затова съм взимал решения, които не са били най-добрите. Но за да направим филм в Ню Йорк, той да е на английски, да има чуждестранен актьор, за да можем да имаме и повече признание от чужбина не съм взимал най-добрите решения в момент, в който нямаш достатъчно средства, за да го направиш. И рискът е прекалено голям.

Ники Илиев в Берлин за представянето на "Завръщане-2"

Тогава си дадох сметка, че наистина трябва да си призная грешките и да видя какво може да се оправи. Едната стъпка беше да се обадя на Башар и да започнем да работим заедно, за да може да има някой друг, който да вижда грешките, които се случват и по някакъв начин да има някакво допълване и да променим малко начина си на работа и на мислене. И не толкова да се целя в това да впечатлявам други хора, колкото да обичам процеса и да правя това, което искам и самият резултат ще дойде. Имаше момент на търсене, на вглъбяване в себе си и на планиране за бъдещето. Не беше много лесно, но ме научи на доста неща.

Режисьорът по време на представянето на "Завръщане-2" в германския град Щутгарт през март 2022 г.

- Със сигурност мнението на зрителите е важно за вас. Но как се отнасяте към различни критични коментари по ваш адрес – обръщате ли им внимание или гледате да сте над т.нар. хейт?

- Последните години не усещам да ми влияе, а и не усещам да се пишат толкова неща за мен, колкото преди. По отношение на филмите ми получавах страшно много хейт. Фактът, че продължих да снимам, сякаш доведе до намаляване на негативните статии. А и вече излязоха не малко филми и сериали, по които работя. Чат-пат има коментари, които получавам в социалните мрежи, като някакви хора категорично не ме харесват и изразяват негативното си мнение.

Любимият лабрадор на Ники Илиев - Анджи неотлъчно го следва дори и по време на снимки

Но истината е, че това не ми е важно. Само като видя, че някой е тръгнал да пише нещо, което намеква за негативност, и бързо скролвам, дори не го чета, защото знам откъде идват тези неща. Подобен род негативни и обидни коментари идват от някакъв вид проблем в този човек, от непълноценост, от липса на внимание, от завист не точно към мен, а по принцип към хората, които правят разни неща. Знам, че дори да отговоря и да обърна внимание това няма да промени неговото мнение, пък и честно казано не ме интересува, защото то не касае мен.

Този човек си има свои проблеми и той ги изкарва, защото е попаднал на някой, който в момента е излязъл пред очите му. Когато има коментари, които се отнасят да работата ми и те са градивни, обръщам внимание и гледам да се вслушам. Но зависи как е поднесено. Ако е поднесено интелигентно и със справедливо чувство с удоволствие даже ги чета и се чудя какво да променя и това мнение ми е важно. Отрицателното мнение на някой за мен, когото аз не познавам, дълбоко не ме вълнува.

- Бяхте споделили, че моделството е до време, но отново се връщате към него. Какво ви предизвика пак да бъдете модел, макар и за кратко?

- Аз се пошегувах с това. Не съм се заел с моделството, но понеже ме ангажираха за една кампания на Teodor се съгласих. Аз ги потърсих, за да ни облекат мъжката част от филма „Завръщане-2“ и те след като видяха филма и снимките казаха: „Може ли ти да ни станеш лице?“ Явно са харесали как ми стоят дрехите и изведнъж се оказах на една фотосесия, на която трябваше да се преоблека 20 пъти, което ме върна 20 години назад във времето, когато наистина моделствах и наистина се почувствах като модел. И затова се пошегувах, защото на 40 години изведнъж се върнах към нещо, което съм правил преди 20, макар и за два дни и се върнах към нещо, което тотално бях отписал. Да не говорим, че вече всички казваха, че на подобна възраст не върви да си модел.

- 40 е новото 20.

- Ха-ха, да, но ми беше забавно, че ме върнаха назад във времето. Но не съм се върнал. Беше за тази кампания.

- На шега бяхте коментирали, че ви свързват с всяка актриса, която снимате във филмите си. Как гледате на подобни подмятания по отношение на личния ви живот?

- Напоследък не ме свързват с никоя актриса, с която работя, което е окей (смее се). Явно вече обръщат повече внимание на работата ми. По някакъв начин е нормално – имайки предвид, че съм бил женен за една от актрисите, с които съм работил – дълго време за Саня, нормално е да ме свързват с това. Личният живот малко се отдръпна от работата, поне в медийно отношение, което всъщност ми беше целта, ако трябва да съм честен.

Преди години, когато моделствах или водех предаване, или играех в сериала „Забранена любов“, като давах интервюта много ме разпитваха за личния ми живот и излизаха много такива статии. Тогава си казах, че бих искал да променя това и бих искал, когато има статии за мен, те по-скоро да са свързани с работата ми или с нещо по-смислено, което правя.

На снимачната площадка на "Завръщане-2" заедно с актрисата Евелин Костова и с екипа на филма

Личните неща биха могли да вървят като периферия, но в никакъв случай никога да не бъдат първото нещо, което излиза и причината, поради която давам интервю. Исках да се обръща повече внимание върху професионалната ми кариера и по някакъв начин да имаме двойна полза – в случая давам интервю и давам някакъв материал на медиите, но получавам внимание и към работата ми, което е един вид реклама. Това е смислен бартер – и двете страни печелим и никой не губи. Докато, ако аз давам интервю и говоря само за личния си живот, не виждам какво печеля.

Ники Илиев си партнира с Елена Петрова в спектакъла "Осъдени души"

- Да завършим все пак с работата ви – сбъдната мечта ли е за вас ролята на отец Ередия в „Осъдени души?“

- Определено това е детска мечта. Спомням си, че много харесвах романа. Едно време го учихме в училище и бях запомнил описанието на отец Ередия, външния му вид, начина, по който се държи и цялото му отношение към света. И си казах: „Като порасна дано да може хората да ме виждат по този начин“. Изглеждаше готин и добър пример, макар че човекът е фанатично луд на тема религия и има много проблеми. Но изначално, когато Фани Хорн го вижда и се запознава с него, той наистина дава много добра заявка. След това съм гледал и филма и представления и винаги тази роля страшно ми е харесвала. И затова исках да я изиграя.

Ники Илиев заедно с Елена Петрова и Любомир Ковачев, с които играе в "Осъдени души"

Като цяло не играя в театъра, не играя в други представления и нямам желание да бъда на щат или да играя в други спектакли в момента, освен ако не е нещо подобно. Тази единствена роля в театъра ми доставя адски много удоволствие и наистина много, много се радвам, че се случва. Намирам смисъл и определено не го възприемам като поредното представление, което да го изиграем и да си ходим. Правя го с кеф, може би защото е единствено и не търся друга театрална роля за момента.

- Кога да очакваме „Завръщане-3?“

- За момента по-скоро няма нужда от „Завръщане-3“. Ще го задържим малко, защото идеята не е да правим поредица от филми, а да правя филми, в които намирам смисъл. В първата част героите бяха много и взаимодействията се получиха много добре. Заедно с Башар веднага усетихме, че има нужда от още една част, за да доразвием всички тези истории, герои и взаимоотношения и затова имаше смисъл да се направи втората част.

Ако направим трета част тя категорично трябва да надхвърли втората и първата. Имам нужда да направя нещо друго преди това чисто творчески, защото не искам да стане като повторение. Сега пиша друг сценарий, който няма общо със „Завръщане“, но донякъде има общо с моя стил. С Башар даже работим по два проекта, като аз основно пиша. Предполагам, че от есента ще почнем да ги готвим и може би за година ще се случат.

Снимки: Личен архив на Ники Илиев