Съпругата на вокалиста на P.I.F. - Любомира Пиперова пред Lupa.bg: Димо за мен е Малкият принц

"За мен Димо винаги е бил Малкият принц. Той винаги е приемал всичко с тази детска чистота и с онази радост, с която само децата се радват на нещо супер простичко – нещо, което му е усмихнало деня, нещо, което му прави впечатление." С тези емоционални думи Любомира Пиперова - съпруга на вокалиста и един от създателите на група P.I.F. Димо Стоянов сподели пред Lupa.bg защо заедно с екип от съмишленици и приятели творци са създали аудио приказката "Малкият принц" по Екзюпери, в която заедно с песните на P.I.F. звучи и гласът на Димо, в ролята на разказвач.

Талантливата актриса и кастинг режисьор Любомира Пиперова, освен на собствени творчески проекти, се е посветила и на отглеждането на двете им прекрасни и любознателни дъщери - Ая и Елиза, както и на проекти, свързани с P.I.F. За Люба всеки момент, свързан с любимия й съпруг, е и ще бъде много личен и емоционален. Тя, както и цялата фамилия на Димо, подкрепят идеята групата да продължи да съществува.

"Най-добрият начин, по който това би могло да се случи е с музиканти, които са му били близки приятели, с които са се обичали, уважавали са се, помагали са си през годините. Факт е, че всички ние много вярваме, че в неговата музика има страшно много енергия, която остава в хората по един или друг начин", казва Люба.

Това е начинът, чрез който Димо, който отлетя към звездите през декември 2020 г., би могъл да продължи да съществува в сърцата и в душите ни и да ни напомня за него самия. Люба, Ая и Елиза се радват на всеки концерт на P.I.F., а от няколко месеца те минават под надслов „Оставам тук“.

През последните над две години като гост-вокалисти в концертите на групата се включиха редица популярни и обичани певци, които продължават "Приказката P.I.F." заедно със сегашните членове на бандата - Иван Велков, Мартин Профиров и Христо Михалков. На една сцена с тях пеят и свирят Владимир Михайлов, Владимир Ампов-Графа, Дичо, Ерсин Мустафов, Николай Воденичаров-Никеца, Прея, Свилен Ноев.

Концертът на 8 април в София в Pirotska 5 Event Center събира рок групата с Влади Михайлов, Ерсин Мустафов и Никеца. Всички те заедно с момчетата от P.I.F., с усмивка към живота са готови да разкажат поредната приказка за доброто, за да направят вечерта ни по-добра и по-смислена. И за пореден път ще отправят своята обич към Димо.

С Люба Пиперова разговаряхме за проектите, на които днес се е посветила, както и за любовта към любим човек, която никога не умира.

Барабанистът Мартин Профиров, басистът Христо Михалков, Димо и китаристът Иван Велков на един от концертите на P.I.F.

- Люба, бихте ли разказали за последния проект, който създадохте с група P.I.F. – аудио приказката „Малкият принц“, в който оживява гласът на Димо. Заедно с това има и куклен спектакъл, където също вашият съпруг е в ролята на разказвача на приказката.

- С група P.I.F. отдавна замисляме тези проекти. Представлението е създадено малко преди аудио приказката. И реално в спектакъла, чрез гласа си, Димо влиза в ролята на разказвача и съответно музиката е правена от него.

В „Малкият принц“ звучат известни песни на P.I.F., те обаче са преаранжирани и са в по-акустичен вариант, по-кратък като за деца. И самото произведение „Малкият принц“, и представлението са много хубави.

Спектакълът, в който участваше и Димо му беше много любим, а самото класическо представление е адаптирано много добре за сцена. Идеята за спектакъла е на режисьорката Мария Банова, нейна е адаптацията, която е  подходяща и за по-малки деца. Търсихме вариант как това представление може да се случи и като аудио приказка и Национален фонд „Култура“ ни подкрепи този проект да види бял свят.

Събрахме се с групата, с Мария, с двамата актьори Юлия Коларова и Неделчо Неделчев от Театър „Карлсон“, записахме цялото представление с някакви мънички промени, защото имаше нужда да стане като музикална приказка, добавихме много музикални елементи, шумове, звуци, които да го обогатят.

През цялото време идеята, която ни водеше е, че в днешно време аудиовизуалните произведения са направени така, че да държат децата пред екрана и те да гледат следващото и следващото... Това може би е част от развитието на технологиите , но не смятам, че е много добро за подрастващите.

Много си бяхме говорили как едно време сме слушали приказките на плочи или касетки. Когато слушаш аудио приказка развиваш въображението си, тъй като си представяш картините. А когато нещо вече е направено визуално, ти гледаш това, което друг си е представил.

И това беше основният ни мотив – да направим тази аудио приказка по различен начин - да включим максимално всякакви звуци и шумове, които развиват въображението. Така може да си представиш реално всяка една от картините от всяка история, понеже самото произведение е музикална приказка.

Тя включва седем истории от седемте планети, на които отива Малкият принц. И последната е на Земята, където се среща с лисицата, със змията – това са неща, които общо взето всички помним. Смятам, че стана много хубаво, защото доста работа вложихме в този проект.

- Предполагам, че имате наблюдения как децата реагират на аудио приказката „Малкият принц“. Какви са впечатленията ви?

- Като майка на две деца ми прави впечатление, че напоследък аудио приказките, които може да бъдат чути в Youtube, са записани много постно. Има един, максимум двама актьори, които четат на някакъв музикален фон. На децата им става скучно, особено когато се чете с по-равен тон и много-много не им се задържа вниманието. Затова се поразрових какви музикални елементи и шумове може да добавим, така че на децата наистина да им е интересно да го слушат.

Смятам, че се получи добре. Пускали сме "Малкият принц" тестово на различни деца, харесва им, направено е така, че различните истории може да се слушат поотделно, не е нужно да се слуша цялата приказка от начало до край.

Цялата аудио приказка е около 40 минути, а всяка история продължава около 5-6 минути, като една по-дълга песен. Освен че „Малкият принц“ има физически диск, който може да бъде намерен онлайн, приказката може да бъде слушана и във всички музикални платформи, където сме я качили. „Малкият принц“ може да бъде намерена като нов албум на група P.I.F., така че надявам се хората лесно ще могат да достигнат до него.

- Къде може да бъде гледано представлението?

- През пролетта и лятото детската постановка ще бъде играна на различни места в София. Родителите може да следят кога и къде ще бъде представен спектакълът на страниците на Куклен театър "Арт Ленд" и театър „Карлсон“ в социалните мрежи. Смятам, че успяхме да сътворим едно достойно музикално и аудио произведение с всички тези хора и много се надявам то да се хареса на децата и възрастните.

- Когато създавахте аудио приказката „Малкият принц“ правихте ли връзка с песента на Димо „Кой прибира сутрин звездите“?

- За да вляза в този проект и отдадено да работя по него имам друга лична причина и тя е, че винаги съм си мислила, че Димо е Малкият принц. За мен той винаги е бил Малкият принц. Мислила съм си това и когато с него сме обсъждали произведението, защото цялото му отношение към хората и към света, към нас като семейство беше изпълнено с доброта.

Димо винаги е приемал всичко с тази детска чистота и с онази радост, с която само децата се радват на нещо супер простичко – нещо, което му е усмихнало деня, нещо, което му прави впечатление. Това беше моят емоционален момент, в който реших нещо да излезе на бял свят, нещо, свързано с него. Може би другите хора не го свързват по този начин, но за мен този проект беше много личен и е насочен лично към Димо.

Люба и Димо с дъщеря им Ая

- Така ли продължава за вас „Приказката P.I.F.“ - с поддържане на творчеството на Димо и заедно с неговите прекрасни колеги от P.I.F. и с приятели музиканти, които са били близки с Димо, да продължавате да създавате хубави творчески проекти и концерти?

- Смятам, че това е най-добрият формат, по който тази музика би могла да съществува. Ние с групата още в началото сме си говорили, че е невъзможно някой да замести Димо или някой да дойде и да прави нови неща с групата, тъй като според мен това вече няма да е P.I.F. Момчетата дълго време се чудеха дали да продължават и в крайна сметка публиката, феновете, които са харесвали това, което те са правили с Димо, наклониха везните група P.I.F. да продължи да съществува.

Преценихме, че най-добрият начин, по който това би могло да се случи е с музиканти, които са му били близки приятели, с които са се обичали, уважавали са се, помагали са си през годините. И този проект продължава да съществува на този принцип. Факт е, че всички ние много вярваме, че в неговата музика има страшно много енергия, която остава в хората по един или друг начин. Смятам, че за съжаление, това е вариантът, чрез който Димо би могъл да продължи да съществува в сърцата и в душите ни и да ни напомня за него самия.

- Предполагам, че и сега заедно с децата ви присъствате на повечето концерти на P.I.F.

- Винаги, когато ни е възможно, присъстваме. През зимата децата имат своя график, ходят на училище, детска градина и трябва да стават рано и няма как да закъсняваме вечер. Но през пролетта и лятото винаги ходим на концертите. Децата много си мислят за татко си, много си говорим за него, сутрин като се качим в колата си пускаме песните на P.I.F. Децата ми казват: „Пусни тати“.

Аз смятам, че не трябва да спрем да говорим за човека, който е бил толкова значим за тях и е бил знакова фигура в живота им, въпреки че физически не присъства с нас. Аз съм сигурна, че духовно той е с нас по един или друг начин. И връзката му с Ая специално, която е по-голямата ни дъщеря, беше много, много силна. И единственият начин тя да продължи да живее оттук нататък е да съхранява тази връзка и да я пази, а не да я заключваме и да не си говорим за Димо.

- Усещате ли знаци от Димо, които ви показват, че той ви закриля и по някакъв начин общува духовно с вас?

- Колкото и лудо да звучи за някои хора всеки си има своята истина - със сигурност има много знаци, които смятам, че са от него. Имало е няколко неща, които са били изключително странни и ако приемем, че те са случайност всъщност няма как да са случайност.

Сигурна съм, че има нещо повече от физическото тяло и материалния ни свят. Смятам, че хората неслучайно се намират в този свят, неслучайно се срещат и това нещо продължава да живее и след тленността. Библията казва същото, но по друг начин.

Димо и Люба с дъщеричките им Ая и Елиза

- Успяхте ли заедно с Димо да запалите у дъщеричките ви интерес към кукления театър и куклите, провокирате ли ги да фантазират?

- Те много често ходят на театър, обичат да гледат. Може би в този момент още не им е дошло да играят с кукли, но смятам, че Димо по някакъв начин и в двете остави това усещане да искат да се занимават с някакъв вид изкуство, с творчество. Малката постоянно гледа голямата какво прави, а пък Ая в момента е на вълна, че много иска да свири на пиано и да рисува. Тези неща сега са й на сърце. Ая и пее. Не ходи в някаква група, но ние винаги сме искали да ги палим за различни неща и оттам те ще намерят пътя кое им харесва най-много, кое им се отдава. Всеки си има някаква пътека, по която си върви. Ние само ги насочваме, без да им казваме накъде да вървят.

- С вдъхновението на P.I.F. беше създаден един много интересен музикален инструмент Музико и дъщеря ви Ая също участва в представянето му по време на концерт на група през декември м.г. Как според вас децата реагират на него?

- Това е проект на Поли Герасимова, която се занимава с визуалната част на групата и той беше представен първо в Музейко. Много й се възхищавам за този инструмент, който направи, защото той позволява на незрящи и на глухонеми деца да могат да усетят музиката. „Музико“ има своето социално значение и смятам, че е страхотно нещо като идея и като проект. Отделно той е доста атрактивен заради различните цветове, светлини и звуци, които могат да бъдат сменяни много лесно от деца.

Всяко едно дете може да работи много лесно с този инструмент. Ая като го видя и очите й останаха в него и реши, че много иска да го пробва. Преценихме, че е хубаво начало на тази социална история -  инструментът да бъде представен на концерт на група P.I.F. и така комбинирахме нещата. Абсолютно подкрепям идеята зад него и според мен като общество трябва все повече да се опитваме да приобщаваме различните групи, да правим нещата така, че да си помагаме един на друг. И идеята на Поли е страхотна.

По време на празниците на изкуствата Аполония през септември 2021 г. P.I.F. изнесоха концерт в памет на Димо. Техни гост-вокалисти бяха Владимир Михайлов, Владимир Ампов-Графа, Дичо и Ерсин Мустафов

- Групата и гост-вокалистите продължават да репетират в студиото, където по-рано и Димо е създавал музика и заедно са репетирали. Това има ли особен символ за вас?

- Да, студиото винаги е било дом на P.I.F., на всичките инструменти, на нещата, които са се раждали там. Димо с такава любов направи това студио, че вътре дори сега като влезе човек е много уютно. Усеща се всичко, което е оставил от себе си като енергия. Ние дори записахме там „Малкият принц“. Всички инструменти са там, много голяма част от нещата, които за съжаление той е оставил последно, не сме ги пипали. Аз още емоционално не мога да вляза и не мога да подредя или да разчистя, просто защото някакси така усещам, че Димо все още е там.

Смятам, че музикантите се чувстват добре в студиото и им е хубаво да се събират и да репетират там. Понякога, когато са повече хора става малко като дядовата ръкавичка, но въпреки това е много готино усещане. Продължава да има енергия и да се творят неща, които Димо много би харесал.

Мисля, че и на 8 април ще стане хубав концерт. С групата постоянно обсъждаме различни неща, които се случват и които биха могли да влязат на различните им концерти. Но понеже посоката винаги е една и всичко, което се прави, се прави с огромно уважение и любов към Димо и към това, което е било с него, мисля, че нещата ще продължат да се случват по хубав начин.