Седмицата: „Завихряне“ на дясното! Или как да си изпържим бушоните

Ако някой ви предлага да ви завихри чакрите, да си знаете, че изобщо не е като да ви завинти бушоните. Поне не в първия жаргонен смисъл – някой да ви предпази, да се жертва той да „гръмне“, да даде на късо, да изгори, да се изпържи вместо вас, в името на вас. Би могло просто да е второто значение, когато някой срещне някого и го бушонира – смени му физиономията, насини го, подуе го от бой и т.н. предимно в областта на главата.

Защо обаче изобщо да я мислим „връзката“ между чакри и бушони. Ми понеже зазвуча в синьо като насиняване – в „дясно синьо“ според сегашния политпартиен спектър. Останките във вид на огризки от някогашното „Синьо“ под формата на ДБ (ДСБ + Да, България) пресмятат как да се „завихрят“ наново. Което би могло примерно да означава оная предлаганата из „целия интернет“ т.нар. медитация чрез завихряне. На базата на „мърдане“ на чакрите. Които пък са т.нар. „психоенергийни центрове в човешкото тяло“, в които „енергийните канали са преплетени във възли и чрез които се осъществява обменът на външна и вътрешна енергия в човешкото тяло“. А думата иде от санскрит и се превежда като вихър, кръг. Понеже всяка чакра е „място за завихряне на човешката жизнена енергия“.

И така ето какво се получава. През изминалата седмица отдясно се появи идея „кандидатът за бъдещ президент (на изборите догодина) на демократичната общност да бъде издигнат от нея след проведени предварителни вътрешни избори“. За това ще настояват от Демократи за силна България (ДСБ), част от партийната дясна коалиция „Демократична България“ (ДБ) заедно с „Да, България“, които пък са в партньорство с „Продължаваме промяната“ (ПП) в парламентарна коалиция.

„Издигането“ беше обявено лично от лидера на ДСБ Атанас Атанасов по следния начин: „Най-успешният български президент от времето на прехода - Петър Стоянов, беше излъчен с предварителни избори. Тогава той се яви срещу действащия президент Желю Желев и спечели предварителните избори. По този начин се получи ЗАВИХРЯНЕ, обединиха се всички демократични сили зад него и държавата беше обърната след тях. Аз смятам, и колегите ми от ДСБ сме солидарни с тази идея да започнем разговори на първо място вътре в коалицията с „Да, България“, с „Продължаваме Промяната“, и да организираме предварителни избори. Ако има, разбира се, и други, които искат да се присъединят, нека да предложат свои кандидати. Който ги спечели, ще бъде нашият президент“.

Яката работа – дясното се обединява! Ама кое точно „дясно“ в това кънтящо на кухо „дясно“. Още повече как баш да стане и с ПП, дето „левите инструменти“ са им денонощно на тезгяха. От което резултатът винаги е не затягане на чакри, а все развъртане на всякакви бушони и „свързване“ все на късо.

Явно и този път няма да е по-различно, след като точно от ПП вече посочиха, че за тях „най-логичният избор за кандидат за президент е Николай Денков“, като идеята им е той да е обща кандидатура на ПП-ДБ. Демек, един вид пак същият „бушон“, дето кво ли не не даде на късо – беше министър, беше премиер и т.н.

Още по-явно пък и от ДСБ, и от „Да, България“ „ засега не желаят да предпоставят тази предварителна номинация, особено на фона на неизвестните около намеренията на останалите политически играчи“. Примерно дали лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще се кандидатира за президентството, повече от сигурно и вождът на „Възраждане“-то Костадин Костадинов, едва ли ще пропусне и новият депутат Ивелин Михайлов като предводител на „Величието“, еле пък носителят на МЕЧ-а Радостин Василев и т.н. Пък от друга страна след редовните президентски избори през 2026 г. на Румен Радев му се свършват окончателно в началото на 2027-а президентските мандати, през които се подготвяше за „слизане“ или пък „качване“ на политическия терен. Което дори може и предсрочно да стане, оставяйки „своя“ „Дондуков-2“ на доизживяване в ръцете на вицето си Илияна Йотова. Която пък няма проблем по конституция и за президент редовен после да се кандидатира.

Цялата тая бъкана от политпартийни разтурени чакри ситуация се усеща съвсем като бушонирана медитация още отсега. Иначе казано, „завихрянето“ си е нищо по-различно от „вихър“. С всичките му природни елементи, които пренесени на политическата сцена, просто я отнасят сцената, барабар и със зрителите – т.нар. избиратели.

* Само за сведение „вихър, вихрушка - наричано и хала, и прашен дявол - е явление, представляващо силно атмосферно завихряне, което образува въртящ се стълб от въздух“. Вихърът е торнадо, у нас му се вика смерч, завърта и отнася каквото му попадне във фунията – най-малкото нечий покрив. Примерно „държавния“ ни покрив, ако все пак имаме такъв. И медитацията ни леви-десни (без значение) свършва с поредното изпържване.