Седмицата: Боклук, бе! Как да я съберем “вся власть” разделно?
Яко се забоклучихме и през изминалата седмица. Ама не толкова заради поредната “крилата” мисъл на столичния кмет, щото с всякакви мухи в главата никой не придобива ни крила, ни криле (и двете са правилни - дублетна форма е, но с “е” отзад се смята за по-поетично). Еле пък да придобива форма като на “хвърчащите хора”, и те преобладаващо все поетични оставащи си.
Не е от тях Васил Терзиев, не от тях, как’Сийке! Няма как и да бъде с иначе поредния си “полет на мисълта” тип “муха”. След като се изходи кметът на София, че били спестили милиони (в евро) “от чистота в “Слатина”, “Подуяне” и “Изгрев”. Няма що да му се следят по-нататък цвъкащите кацания на мухите му как е стигнал до този извод. Щото и да му иде реч за договорно рязане на плащанията към почистващите, то “спестяването” е “чиста проба” от мръсотията всъщност. Как се спестява “от чистотата” - ми като не чистиш. Стои си мръсно и то не само вече пословично в тия райони. И не само заради “сметоизвозването”, както явно единствено и само разбира “чистотата” тоз столичен кмет. Ми да се разходи лекинко (не да хвърчи) поне баш по пъпа на София, та да види как даже и жълтите павета в момента са именно в цвят, като тъкмо да се е изходил някой, при това на всяко паве поотделно.
Но както е известно “София не е България”, може пък останалата част от държавата ни да не е “пълен боклук”. Може, ама не е! По простата причина, че “боклукът” ни е именно държавен, политдържавнически. Абе, в “кръвта им заложен” на нехвърчащите пълзящи - на политпартийците, еле пък като станат “държавници”.
Да видим и лингвистично как генетично ни стоят нещата. Ако “боклук” е турцизъм, то “смет” е с чист старобългарски произход и е пряко свързана с битовата дейност по почистване на дома. Ето как се развива нейната история. Произлиза от старобългарската дума съметъ (мета, замитам, смитам). Първоначално думата буквално означава „това, което е изметено“ или „събрано на едно място след метене“. Днес, за разлика от “боклук”-а, тя има предимно официална и административна употреба: например в съчетания като „такса смет“ или „управление на сметта“. Но пък се е запазила като “важна част от българския фолклор” в приказки и поговорки като „Сливи за смет“ и „Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет“.
Но пък пак от “мета” на разположение (и словесно, и физически) ни е “измет” - отпадъчен просто материал, но и със силно преносно значение. Измет - утайката на обществото, най-лошите представители. Пък оттам и всякакви синоними: мърша, гнида, нищожество, паплач, утайка (въобще не само от кафе) и т.н.
И така в българския политически живот и „боклук“, и всякаквите останали синонимно споменати, се използват примерно според ИИ-то “интензивно, както в преносен (като реторика и метафора), така и в буквален смисъл (като икономически ресурс и инструмент за натиск)”.
Ето и “употребата” през изминалата седмица, не просто от кмета Васил Терзиев, а от цялата нова ПБ власт (вся власть) с пълното большинство. “Прогресът” например започна да си гради свои партийни структури по места. То няма откъде другаде, освен да сметат чужди “партийци” за свои, но това често води до една друга автентична нашенска поговорка: да се “изсе*ат на метеното”. Което примерно вече се случва с така наречената реформа на РЗИ: “революционно” да се закрият районните здравни инспекции (малката част от “общественото здраве” дето върши нещо все пак обществено) и да се наметат под килима на Министерството на здравеопазването (дирекция към МЗ) при всичкото друго всякакво боклукчийство там.
И т.н., и т.н., всякаква смет ни се продава от новата власт на цената на сливи (до към 2,50 евро по пазари и в магазина, “само” за 1 евро “директно от производител”, ама ако те пусне сам да си ги набереш). Смет под формата на синонима “измет”, но с ореола на президента-премиер Румен Радев отгоре като излъскан само капакът на кофа за боклук. Или както написа тия дни известен анализатор с хански псевдоним: “потресаващата му кохорта от депутати и министри, които в болшинството си са, меко казано, неадекватни за позициите, на които са избрани и завинтени”.
Е, може пък тъкмо в политпартийния ни нов боклук да е заровен ключът за спасението от тая гняс (също синоним на смет). Примерно най-накрая да се научим да събираме разделно - кое точно, точно в коя кофа. Като сините контейнери (за хартия) да са със снимката лично на лидера на ПБ Румен Радев, че всичко с което дойде, яхнал абсолютно мнозинство, си му е все още “на хартия”. На жълтия контейнер (за пластмаса), с лятна жълта рокля поне без гръб, да е външната министърка Велислава Петрова-Чамова, че от министерството й някак си “жълти” новини взеха да “метат”: примерно има или няма бивш съпруг. А на зеления контейнер (за стъкло) разбира се да е новото бюджетно острие Константин Проданов. Че от парламентарната и всяка друга трибуна е като “слон в стъкларски магазин” - здраво място “образно казано” не остави от мора по пенсионерите до корема на Теменужка Петкова (засега).
То има и кафяви контейнери, такива за органични, за хранителни остатъци-отпадъци, включително и за утайки... (от кафе, де, от чай). В някои отдавна отпадъчно разделни държави, е има и нарисувано на тях прасенце, примерно в Германия. Ама у нас рядко, много рядко въобще се срещат кофите в кафяво, че кой знае какво пък там ще се “разделя” цветово.
Всъщност всичко там ще се мята - и най-лесно, и емблематично на цялостната ни “свинщина”.
