Седмицата : Целите полупроводниците на Тато и кръглите идиотии на Корнелия
По напечените протестърски жълти павета - най-вече просто от високите синоптични градуси, може би донякъде и от пърженето на омлети от уличните недоволни под прозорците на властта, пак цъфна и през тази седмица някак си духът на Тато. Този път с култовото му научно обяснение що е то полупроводник. Може би едно от най-високите научни обяснения на правешкия „инженер“ в делата му по сближаването на работническата класа с високите технологии.
През далечната 1965 г., при откриването в близост до родното място на Тодор Живков т.нар. завод за полупроводници – висша технологична степен на постижение по съветски модел, вождът даде нужното обяснение при личното прерязване на лентата. Като пожела: „Айде! Тая година завод за полупроводници, догодина – за цели проводници!“.
Който разбрал – разбрал! Важни са големите цели – да му влезе в главата на народа, че макар полупроводниците да са по-високата технология, друго си е да се стремим към „цялост“. Че това „полу“ някак си омаловажава „делата и документите“ на БКП.
През седмицата, 55 години по-късно, полутехнологиите отново са в главата на БКП – пардон, БСП. Ножицата е в ръцете на вожда Корнелия Нинова. И дрънка по-вождистки и от Тато. За Бай Тошо се задаваха, дори и да не е подозирал чак пък толкова – цели пет петилетки, без съвсем малко, да продължава да е начело на партията и държавата в едно. На Нинова обаче, колкото и да не й се ще „да подозира“, партийно лидерският й стол се клати като за последно. А за онзи, държавния, не иска и да мечтае. Буквално не ще, понеже, поне до там може да се извиси полетът на фантазията й та да види, че не й е по силите. Но пък като смята, че червеният трон е баш за нея, за пред електората трябва да демонстрира „борбата за завземането на властта“, а не кисненето в удобна опозиция.
Само дето от всичко това се получават именно ПОЛУпроводници, даже четвърт, че и по малко. Но пък идиотиите са цели, като за кръгъл идиот.
Зашеметена от предстоящите избори – не предсрочни или пък редовни за властта в държавата, а за властта в партията (си) й, Корнелия си реже лента след лента и под краката, а най-вече под оная част, с която седи на лидерското кресло. Една от последните „операции“ с ножица е пренасянето на кебапчестия червен събор от Бузлуджа на пъпа на София. То поне кебапчета да бяха пекли на жълтите павета, подобно на въртенето на протестърски омлети, ама не. Видя се, че не е здравословно за Нинова да се среща с неелекторални протестиращи, щото трябва държавната полиция да я спасява. То и с електорални вече може да не е съвсем безопасно, но това е друго кебапче, че и друга бира в случая.
Съвсем безопасно, според лидерката на БСП, откъм среща с протестъри бузлуджанският събор се разположи на столичните жълтите павета в 11 ч. преди обяд. Липсващите кебапчета бяха заменени с гарнитура от скандирания „оставка“ и „мафия“, а за преглъщане на празна уста - съпровод от революционни песни. Поне сцената пред президентството беше същата, която се ползва под Чинията на Бузлуджа – за реалистичност. За да пренесе Корнелия Нинова и уж верните й уж все още партийноподопечни „бузлуджански дух“.
Само дето му липсваха на духа й бутилката, и вълшебната лампа. Не й се получи на Корнелия Аладинова цял проводник.
Идеята й беше да набута опасно в кабеляците на събора управляващите. Като се провикне, че понеже не им разрешават „уж заради коронавируса“ да се сберат на събор на „родното им място“ под Бузлуджа“, то се налага да го сторят под петолъчката на Партийния дом. Само дето и тая „звезда“ отдавна я няма на небосклона на Столетницата. А самият Партиен дом е дом на депутатите, в който точно БСП на следващите избори според сега очертаващото се, няма да вкара кой знае колко „живущи“. Домоуправителското място пък съвсем не им се очертава. И най-вече, всъщност никой не им забраняваше сбирката да е по поляните под върха в Стара планина. И изрично им беше потвърдена незабраната. С което набутването с цел размирност не се получи. По-точно на Нинова не й се получи.
И така, това лято събор нямаше, имаше контрасъбор на практика срещу самата главна организаторка. Е, можеше поне да обещае, че ако тази година е полусъбор, догодина ще е цял събор. Само дето до догодина, я „камилата Корнелия“, я някой друг камилар.
Щото не полу, а право в очите й го рече не кой да е, а доайенът на антифашизма у нас и световноизвестен сценарист, писател, режисьор Анжел Вагенщайн. 97-годишният символ на лявото заключи убедително, че „тази полуграмотна политически жена“, Корнелия Нинова, де!, „е готова да погребе БСП заради властовите си амбиции“. Да „премести традиционния събор на БСП от историческия връх Бузлуджа на жълтите павета и така съборът да се превърне в протест“. „Не ги е срам, да свалят Бузлуджа, да я приватизират и да я свалят в този триъгълник на властта! Бузлуджа не може да бъде приватизирана за никакви властови цели!“, каза още Вагенщан и заключи, че подобни действия на Нинова означават погубване на БСП, готовност да погребат партията“.
С което пак нещата опряха до полу или целите проводници – в случая до „полуграмотната политически жена“ или до кръглата, пълна идиотия. По-скоро второто, май! Че сега пък същата жена рече, че БСП под нейното ръководство все още, води разговори с над 30 партии и сдружения в левия спектър за общи позиции и действия. Къде ги намери тези „цели“ 30 да се чуди човек, но пък звучи закръглено, не като полупроводник, а като цял.
