Седмицата: Честита политическа баня! Засега по Коледа , следваща сапунка – към Великден
Пак сме си в положението „Честита баня – я по Коледа, я по Великден“. В тая старата история, дето българинът се къпе два пъти годишно – силно празнично. А най-големите чистофайници понякога и в неделя, та и в почивно-празничен ден да е честитото. В исторически най-изборната на територията ни 2021 г. всъщност бая ни сапунисват – и на 4 април, и на 15 юли, предстои 2 в 1 сапунка (и парламентарна, и президентска) на 14 ноември плюс балотажно президентска на 21 същия месец. Само дето все до сапуна само стигаме, и до факта, че политпартийните сапунджии нарочно си го изпускат, та да се онождат един – друг. А крайният резултат от предизборно-изборното и най-вече следизборно къпане все кирливо остава. Няма изплакване!
И така, за кой ли път светлото бъдеще, честитата баня, пак ни я обещават засега по Коледа, а след това голямо къпане и за Великден. Апропо, т.г. великденското лъскане на кирта „парламентаторите“ го прескочиха със засилка, цяло лято се потиха в собствената си мръсотия, не успаха да си вземат дружно властови душ, а наесен все с тая песен ни чертаят вече коледна „истинска“ баня. Не случайно я подгряха предизборно-партийно и с „увеличаване“ на пенсиите не от началото на следващата година, а „още“ от Коледа. Пак апропо, та да има време от Рождество до ЧНГ да се накиснем и да втасаме, че вдигане на пенсии без вдигане на осигурителните вноски, на масово сапунисване, вадене от джоба на всеки работещ, няма как да се получи. И прозира и под мръсната пяна.
По този начин стоят нещата, след като след всеки парламентарен вот, скоро и президентски, къпането потъва в предизборната кир на кирливци. Които повече от явяване на избори и използване на сапуна да си го подхвърлят на сухо в изначално пресъхнали парламенти, даже не че не желаят, а не могат да сътворят. Няма и как с празните си политически хоризонти, които бутат от Великден до Коледа, после от Коледа до Великден с една едничка цел – да се киснат в балончетата на парламентарното джакузи. Tолкоз са им и възможностите, дори и "мечтите".
В джакузито са и сега. В момента хоризонтът „за оправянето, изплакването на ситуацията“ е с коледен хоризонт – в новата 2022-а щели сме да се събудим чисто нови, като вместо ЧНГ, ще си викаме ЧБ. После чисто новият парламент, ако е в чисто стария си вариант от т.г., пак ще си наточи сапунчетата. И ще ни обещае ново къпане за възкръсване по Възкресение. Поне това подсказва, даже доказва, „хоризонтът“, който се въртеше, докато се врътката мандатите за усвояване на властта. Единствената „положителна“ идея – демек да се усвои все пак някое мандатче, беше да се състави „някакво“ правителство, което да доживее до пролетта. А Великден ще си е както винаги напролет – следващата година на 24 април.
Ето ги и доказателствата за графика на къпане. За пенсионните промени по Коледа – за едни подарък, за други сурвакане, вече е съвсем ясно. Очевадно е, че и действащият президентски хоризонт е в същия график. Президентът и кандидат за президент Румен Радев само това прави, пресмята го графика. През ноември – преди Коледа, пак да е „избраният“, през януари – след Коледа, да се настани в длъжност, а до Великден пак да е начело на, пардон да е подредил, пореден служебен кабинет. Без да сваля юмрука, разбира се.
Графикът тип „до хоризонта и обратно“, но без хоризонт, а все наобратно, си върви идеално - като намазан със сапун. Вероятността до Коледа да има ново, ама редовно правителство, е нереална. Реалното е, че сме си в реална, и то дългосрочна политическа криза, излизането от която се определя от „няма“, ако ще има излизане. Няма да е бързо, няма да е лесно. И няма да е през ноември. Ако все пак се сглоби някаква ноемврийска-декемврийска комбинация за съставяне на редовно правителство след поредните нередовни избори, пак ще е на „нямането“. Няма да е за дълго при това огромно имане на разделение и в следващия, 47-ия парламент, който няма да е по-различен, или поне достатъчно различен, от двата предишни тазгодишни. Особено, ако и резултатът от президентския вот няма да има промяна, та да поне да се отслаби примката с нов президент и на „новите“ парламентарни партии да им се наложи да се пренастройват.
Разбира се, по-лесното пренастройване, даже и със същия президент, ще е, ако парламентарните партии са в някакво ново разположение в новия парламент. Само дето дори да се появят и „нови“ политически освободители, и избирателят да се юрне те да го изкъпят, ситуацията пак ще някъде до сапунисването. По причина, че всички останали в парламента ще се пазят точно пяната от този уж нов сапун да не ги подхлъзне. И политическото сапунисване съвсем хлъзгаво за всички ще стане. От което ще последва оная великденската служебна пак пързалка, като „новите“ след „честито“ ще станат част от старата баня.
В крайна сметка кирта засега не се очертава дори и малко по-краткотрайна. Краткотрайно ще е само каквото и да е редовно правителство, ако изобщо се случи под душа. По елементарната причина, че засега в банята не се съзира каквото и да е мнозинство на принципна основа, такова, което да забърка измиваща пяна с достатъчно голям общ сапун, а не да си показват непрестанно малките сапунчета в големи балончета. С които сапунчета да продължи още в по-тежка мръсна форма пазарлъкът кой на кого да изтрие я гърба, я по-долу от гърба, та да се приеме какъвто и да е закон от висшия законотворчески орган, който се има за Централна баня на пъпа на София. Само дето точно тя вече е музей, а кварталните я театър станаха, я фитнеси, я изобщо ги няма. Така, най-вероятно, ще и с мнозинството и в следващия парламент: политически театър, партийна гимнастика и след месец-два – дим да ги няма към следващи предсрочни избори.
