Седмицата: Дебела лай*яна линия в "дрескода" на властта

Докато българинът си боядисваше яйцата за Възкресение – първото винаги е в червено, няма начин да не си е мислел за новата мода в коалиционната ни управляваща политика – тая на властта. Дето непрестанно ни я навират, че имало някакви „червени линии“ сред четворката, дето им пречели ту тук, ту там, както и насам-натам. Няма червени линии, има една дебела, много кафява и много смърдяща линия – съвсем лай*ена или лай*яна (дублетна форма). Дето не като линия, а като яко мазало с баданарката (ама тая четката от тоалетната) лъсна баш по Великден.

Дебела линия, да! Щото няма как да е тънко начертана, когато иде реч за политически, пардон - изпражнения. А и понеже терминът „тънка червена линия“ означава „важна, но неотчетлива граница между нещата“, а не да ти навират нещо дебело смърдящо под носа. Но най вече защото изразът е свързан с геройство – не с непрестанния низ от фекалии откъм четворната власт, като да са чертани дебело тъкмо в кенефа с гол пръст по стените.

„Тънка червена линия“ се използва за първи път като синоним за героична невъзмутимост в боя. По време на Кримската война 400 шотландски войници са нападнати от 2500 руски конници с цел превземане на лагера на британски полк. Командирът на шотландците нарежда да се строят не в обичайните четири редици, а в две и да не мърдат. Като това е приличало на „тънка червена линия с надянати щикове“. Руснаците връхлитали три пъти, но шотландците не отстъпили, отстъпила, отказала се накрая руската войска.

Е при тази картина сега е съвсем ясно защо в нашия, в сегашния лагер на властта, не говорят за „тънки“, а само за червени линии. Щото работата им си е все дебелашка – според тълковния речник меко казано груба, недодялана, просташка.

Абе по грубо с уличния език, но пък точно казано – именно насрана работа. Като например подготовката на четворната власт да си покаже на живо напълнените гащи с посещение в Украйна, все едно от тук не личи колко са се омазали в собствения си изхОден материал по отношение на путиновата миризлива война. Или като много голямото изхождане на изглежда най-последователния в политическите си и властови оцапвания, на премиера Кирил Петков. Който от името на ПростоКиро – от свое име, призова: „Откривам публична кампания за набиране на финансов ресурс, който да бъде предоставен на украинското правителство. Призовавам всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са трудни, време е фейсбук постовете да се превърнат в средства за Украйна“.

Ама то и преди, и по време на великденските празници, и въобще напоследък заплатата българинът си я пръска за екскурзии. Продоволствени екскурзии за търсене на я евтино олио, я промоционални яйца, я на залежало дълбоко агнешко, та ако не за Великден да се „облажи“ поне за Гергьовден с преоценена традиционна мръвка.

Но пък премиерът Киро просто и съвсем моторизирано отскочи чак до морското Царево с цялото си семейство. Та „по царски“ да си възкреси и там баш на Великден поредните „протоколни“ гафове, с които непрестанно разпъва на кръст и най-голямото търпение и най-големите си последователи. Тия във фейсбук, де – то иначе е съвсем видно вече какво се случва с гласоподавателите му, дето се разбягват като дявол от тамян не само на великденска литургия.

Отпраши Кирил Петков на изток от поредния си ад, след като политпартийния му и властови отец – Румен Радев просто го изхвърли от храма. Искаше премиерът да се черкува на тържествената света литургия за Възкресение Христово в патриаршеския храм „Св. Александър Невски“, но там мястото си беше запазил президентът. И слава богу, може би. Иначе Петкови – премиерът Кирил и премиершата (му) Линда щяха да лъснат и антипротоколно, и жалкосмешно и в най-светлата нощ – тази на Възкресението, досущ като на Рождество. Този път типичният им непротоколен дрескод им прилягаше – като и те да са тръгнали на пазар (примерно до евтиния Одрин), ама да са се отбили за малко на богослужението в храма „Св. Успение Богородично” в Царево. Ей така, Петков с разкопчано сако, все пак закопчани дънки и по кецове. Петкова – с педя над коляно рокличка и плетени летни обувки на бос крак.

Дали всъщност и премиерските кецове са били на бос крак, каквито анализи и коментари се появиха, няма никакво значение. Тя „аскетичната“ му власт на Кирил Петков е все такава – на бос, но и куц крак. Но не като истински аскет за постигане на съвършенство. А като пълен аскет откъм „творческо“, според някои в любимия му фейсбук „мозъчно“ съдържане.

Абе като гръцкото „скето“, когато си поръчваш я кафе, я фрапе – чисто, без захар, без мляко, но още по-скето. Пълна гОла вОда. Което не само на български, но и на харвардски си е „някой, у когото няма абсолютно никакви качества за извършването на някаква работа“, камо ли за постигането на някакви цели дори и когато е на власт. Но пък с аксесоар в премиерския дрескод – кафява разделителна линия в гащите.