Седмицата: Hell's Kitchen-ът у лево! Сезон “Ошамарването на кебапчетата”
“Бузлуджа” изпуши пак, тая съборно-червената, дето си определя политпартийния цвят според жаравата на димящите скари в августовския пек. Пушат, пушат, ама пък колко да са все още така да се каже “напушените” дето да бият път (колкото и да е безплатен), та да мушнат по някое кебапче “на промоция”. Колко са изпушилите все пак на “традиционния събор на БСП” тази година официални данни не се поднасят. Според партията-организатор са “хиляди”, според случайни наблюдатели - стотици. Но със сигурност е имало поне 135, че нали “събитието си отбелязва 135-годишнината от организираното социалистическо движение в България”.
Социалистическо, социалистическо, ама пък колко да е “социалистическо”. Не че нещо, но “социалистите” вече не са даже и в парламента, че и от червената им централа на “Позитано” 20 ги гонят именно поради “непарламентарност”, като не можаха не 20, а половината на 20 (колкото за една депутатска група) изборно да вкарат в Народното събрание, дето й беше бащиния на партията-майка.
То кво да го мислим БКП/БСП-то? Ама пък що не - дори за пример можем да го дадем покрай бузлуджанската им кебапчийница. Примерно как от “вечното от ляво - по-ляво” се превръщаш в Hell's Kitchen-ът у лево! При това т.г. сезонът на събора е отвсякъде погледнато под заглавие “Ошамарването на кебапчетата”. Нищо че според новия лидер на БСП Крум Зарков сбирката да е преминала “под основното мото “За социализъм с бъдеще”. То социализмът им вече и минало няма, откакто по-предишната им главна готвачка Корнелия Нинова успя да заличи даже и червените кебапчета, настъпвайки ги до превръщането им в пълни плескавици. Ама не от ония големите според традиционната рецепта, а в малки - има-няма колкото едно разплескано кебапченце, даже колкото разпльокано топче от супа топчета с червена запръжка.
Та така в момента адът в кухнята на БСП вече е по рецептурника на баш кандидата им два мандата за президент - сега под формата на премиер Румен Радев. Като в менюто Му рецептата изпъква като “Ошамарването на кебапчетата” именно “у лево”, при това с десни инструменти - в случая “нож без вилица”, че и никакви лъжици за кусане, включително даже и на партийна субсидия.
То и затова изобщо не си струва да се знае колко са били на събора, камо ли кои са, какви са, че ако ги попиташ минимум 100 от 135 ще да са гласували през април не за “съборната” БСП, а за събарящата ги ПБ. Както и самият Зарков отбеляза, че целта на “форума” (на припек) “тази година не е „преброяване“ на партийната подкрепа, а среща за обединение и начертаване на бъдещия път на левицата”. Така де, като няма какво да броиш - хващаш пътя.
Е, опитите на ръководството бяха да се “модернизира формата на събитието чрез дискусионни ателиета, летен университет и лекции за изкуствен интелект” - при това “грандиозно” - в три отделни шатри на поляната. Но пък именно ИИ-то, изкуственият интелект, ето какво отбелязва за “Бузлуджа 2026”: “Кулинарната традиция остана непроменена във вид на традиционен теферич. За симпатизантите, пристигнали с организирания от партията безплатен транспорт, хапването на скара на открито остана основен социален елемент от празника. Традиционните „социалистически“ кебапчета и кюфтета отново бяха най-коментираната тема извън официалните политически речи, като част от присъстващите се шегуваха, че това е най-устойчивата и непроменлива идея на събора през годините. Около “историческата поляна” бяха разположени десетки преносими скари и шатри с маси, които обслужваха гостите през целия ден, успоредно с провеждането на музикалната програма”.
Но то, както се казва поне с рекламна цел, все пак “традициите не са това което бяха”. И ето ги “новите” - обобщено пак според ИИ: “Румен Радев и неговата партия „Прогресивна България“ (която спечели изборите през април 2026 г. и го издигна за министър-председател) представляват екзистенциална заплаха за политическото оцеляване на БСП, като буквално „изсмукват“ жизнените й сили. Радев заплашва БСП по три основни направления: 1 - пълно превземане на структурите по места - „кадрова подмяна“, 2 - изземване на лявоцентристката и проруската ниша - “електорално ограбване“ и 3 - политическо обезличаване чрез „прегръдка“. Изводът: Социалистите вече не изглеждат като самостоятелен политически субект, а като второстепенен придатък или „донор“ на кадри и гласове за новия проект на премиера. Накратко: Румен Радев заплашва БСП с окончателно политическо маргинализиране, като подменя марката „БСП“ с „Прогресивна България“ като основен представител на лявото в България”.
