Седмицата: Хипстърът (не) модернизира, Рашков го гипсира
На дата 13 в 13 ч новият парламент – номер 3 поне, а не 13-ти нов за тази година, ще гласува ново редовно правителство. Ще има ли и черна котка в залата, ще се разбере след около 13 часа. Това с 13 не звучи модерно – спорът за фатализма му е от векове. Модерното е в друго, в самото кандидатправителство, нарочено за новото дясно-ляво модерно. Който „модернизъм“ през изминалата седмица стигна и до хипстърството.
Хипстър ли е наистина новият проектокабинет на новия проектопремиер Кирил Петков, вече стар служебен министър – още от преди цяяяло друго служебно правителство, макар и от същата люпилня на новия стар президент Румен Радев. И наистина ли ще модернизира или ще се прасно челно в старото „нищо ново под слънцето“. Това ще може да почне да става ясно след 13 ч на 13 декември, когато (ако, все пак) новото мнозинство задраска „проекто“-то.
Но пък нищо не пречи още отсега в историята на бг изпълнителната власт, четворната управленска коалиция на Петков, освен като по старо му образувала се „на всяка цена“, да добави и модерното „хъпстърство“.
Не че „хипстър“ е нещо баш толкова ново. Наименованието се ражда някъде в края на 40-те, началото на 50-те години на миналия век с развитието на джаза, за да нарече почитателите на този музикален жанр по този начин. Ама пък ни лепва съвсем модерно и днес, че нали продължаваме да сме си все „в джаза“ – според уличния речник в пияно, в опиянено състояние, нещо като „пиянството на един народ“, ама като тежко хронично заболяване.
Модерният прочит на термина „хипстър“ е съвременното схващане за субкултура, съставена от индивиди със средна възраст от 18 до 45 години, които държат, ако не толкова на качественото, то на престижното образование, искат да се отличават с независим начин на мислене и са непременно антиконформисти. Значи противно на конформист - човек, който успява да се пригоди без проблем към дадена ситуация, по-просто казано само за улеснение на възприятието - нагаждач.
И до тук май с модерното!? Че някак на конформистко, а не на антиконформистко ухае откъм задаващата се четворна власт, като може и бързо да се размирише. Сигурно е за да има най-после комфортна редовна власт, ама комфорт няма общо с конформизъм. Или пък има, щото наистина така е политически и властово по-комфортно?
Четворната властова коалиция е на нисък старт да модернизира. Само дето новите хипстъри в лицето на ПП („Продължаваме промяната“) на КП (Кирил Петков) още преди старта се оказва, че ще са в бягане с препятствия, не в спринт и съвсем не в маратон, ако се има предвид цял управленски мандат от 4 години.
А препятствията са все конформистки – значи антихипстърски. Като първият видим коалиционен препъни камък. Според който ПП на КП не стигна до общо коалиционно споразумение, а им се наложи(ха) да го подписват с всеки „коалиционен“ партньор поотделно. Та конформистки, на базата на двустранни споразумения, да си има мандатоносител (ПП), който е формирал „коалицията“ на базата на двустранни преговори с останалите редови носители (БСП, ИТН и ДБ). При което конформистко състояние мандатоносителят си носи отговорността, а другите носители го подкрепят – ако и когато им е комфортно на тях. Но пък за да им е комфортно, получават куп министерски и по едно за всеки вицепремиерски кресла.
Конформистко препятствие е и отсега да се гледа, и то изотвътре на една така изградена основа за нова власт като на преходна конструкция, на мост „между епохата на Бойко Борисов и новата политическа конструкция“. Като тепърва щяло да проличи „какъв ще е новият политически пейзаж“ и докога изобщо ще е в пейзажа.
И като капак съвсем краен конформизъм е иззад модерното хипстърско лице на нововластието да надничат куп стари „комфортни“ муцуни. Като например четиримата от БСП: вицепремиер и министър на икономиката Корнелия Нинова, министър на труда и социалната политика Георги Гьоков, министър на туризма Христо Проданов, министър на земеделието Иван Иванов. Всеки един от тях не само бил, но и уволняван в един момент от изпълнителната власт. Не че и от ДБ и от по-новата ИТН също не поднесоха стари кокали за модерната обща тепсия. То и Кирил Петков и първият му съратник Асен Василев не са първа младост модернизатори, като се има предвид, че отдавна се движат около и даже в съвсем българското политическо и властово пространство.
Но пък някак си точно в последната седмица – след четворните преговори и разчетвореното подписване на споразумение(ия), взе да се предвижда особено твърдо конформистко препятствие. С прескачането на служебни министри (даже цял служебен премиер) в редиците на модерното ново ляво-дясно. Един от тях – номинираният за нов-стар шеф на МВР Бойко Рашков всъщност до последно твърдеше, че не е поканен. Ама то е щото е ясно, че ще си прескочи и без покана, и то от квотата на ПП на КП, а не примерно от БСП, които и без това отказват да го припознаят. От ИТН засега коментарите за работата им по новата власт са, че си говорят „за времето“, но пък изрично подчертават, че служебният вътрешен министър Бойко Рашков „бе засечен на почерпка в столичен ресторант през работно време миналата седмица“. А от ДБ съвсем не модернистично, а некомформистки предупредително, в стил „право куме в очи“, обявиха: „След като ПП са предложили Бойко Рашков, трябва да работим заедно. Хората не са ни изпратили да се обичаме. Изваждането на името на Бойко Рашков може да е тестване“.
Е, да – тестване е, ама не преди коалиционните споразумения, а след тях. Тестване ще е на цялата модерност на новата „13-та“ власт, идваща в 12-тия час на търпението на всички. Така де, докато хипстърите ще модернизират, Рашков ще гипсира, ще втвърдява положението. Та да има баланс на моста – на тоя между „новата“ и „старата“ епоха. Нищо, че то епохалност (важност, значимост) и назад, и напред нещо не се вижда, но пък има мост, висящ мост в нищото, а отдолу си е властова служебна пропаст.
