Седмицата: Игра на емотикони! Ако Киро се нацупи, си е новият Жан

Какво ще се случи, ако почти вечно усмихнатият нов премиер Кирил Петков си обърне нахиления емотикон наобратно? Ами ще се превърне в стар премиер – в бившия Жан Виденов, който беше почти вечно, ако не намръщен, то тъжен, неусмихнат. Да, характер. Ама като се вгледа човек, то и в прическите на двамата се открива някаква общност. Но пак наобратно. Виденов първо беше с перчема надолу, после му го обърнаха в по-стилна прическа нагоре. Петков пък си го реши нагоре засега, но никога не се знае кога може да му клюмне надолу от собствената му премиерска тежест, примерно.

Всичкото това някак визуално му хрумва на човек тази седмица, в която бивш министър и не успял да стане наскоро настоящ премиер сравни Кирил Петков с Жан Виденов. И то не визуално, а съвсем управленски.

„Новото правителство е най-лявото правителство след това на Жан Виденов. Първо харчи, после пита. Това е държавен социализъм от най-лош тип“, рече Николай Василев – вицепремиер и два пъти министър от НДСВ, на икономиката и на транспорта, но оттеглен като кандидат за премиер от ИТН. Според него – и не само, кабинетът на Петков „ще направи най-големият бюджетен дефицит в историята на страната“, като „само през декември, в първите си 9 дни на власт, правителството е похарчило 9 млрд. лв.“, от което излизало, че „скоростта на промяната е над 1 млрд. лв. на ден”. А за капак „тези пари не са нито за пенсии, нито за лекари на първа линия, нито за борба с пандемията…“ и „само можем да гадаем за какво са похарчени“.

Ей го на, седем месеца, колкото е нужно за едно не съвсем доносено бебе, електорално се мятахме в надежди и разочарования, в статукво и извън статукво, сред куп върнати управленски мандати и две служебни правителства и т.н. И когато така очакваното да се роди редовно правителство е факт, се оказва, че вече и в деветия месец – сега през януари, то пак е недоносено. Или поне не се вижда, не личи да е почнало да си носи управленската отговорност.

Да, само месец откакто поне официално, клетвено я понесе отговорността, и вече пак се заговори за предсрочни избори. Като причината да нямало все пак скорошни такива не била, че няма нужда, а че сме били уморени от избори. Както и че на партиите от управляващата четворна коалиция им било ясно, че не просто нямат гаранции срещу по-лош резултат, а могат изобщо да не прескочат в следващ парламент.

Само за месец взеха да се стопяват, и то посред зима, обещанията дори и на първата политическа сила сред управляващите. Останалите три в коалицията пък са си наложили твърд мораториум върху „обещания“ – нищо не казват как ще я караме, с който и да е от големите проблеми. И пак сме без цели на хоризонта, камо ли реалистични, като например овладяване на инфлацията, за овладяване на коронавируса да не говорим.

И в крайна сметка – тая на обещанията без кръчмаря, като нищо емотиконната трансформация "Петков - Виденов" може не само да се случи, а вече и да е в ход.

Като се замисли някой човек, не дай боже някой пенсионер с прясно сбъркана пенсия надолу в сумата, и с мораториум, но „засега, неизвестно до кога“ на цената на тока му, който солен ще му излезе, и му замирисва на Виденова зима. А усмивката на „просто Киро“ му се привижда вече не така лъчезарна, даже хич не му се вижда като усмивка, а баш на обратно. А като му се привиди на електората такава работа, от която му секва собствената усмивка, то може да се чака преобръщане и на най-нахилената власт. Щото изводът му ще е, че разликата между Кирил и Жан е само по-ползвания от двамата емотикон – нагоре с крайчетата на устата или надолу. А „зимата“ ще си е зима и с нахилен, и с намръщен снежен човек, който си мисли че изпълнителната власт се крепи на върха на моркова му.