Седмицата: Кой сега е шаранът - я на Орлов, я на Лъвов мост?
Времето е съвсем Никулденско – време за риба. Ама не понеже тия дни е Никулден, такова си е напоследък – най-малкото от три години насам. Поне според „колко пъти, колко пъти…“ ни пускат кукичката да (им) гласуваме, ама без никаква стръв на нея. Което си е преливане от пусто в празно – нищо не се променя, дори и политпартийното ловене на риба в мътна вода, то си е все така успешно за разлика от резултатността на изборите.
Но като все пак е празник, като на празник да е – на богато! И ей го, на – даже рибата ще ни е безплатна. Освен безплатна, ще е и на корем – кой колкото си налови. Първо в София, разбира се, после може и по други места. Е не точно сега, но за все за някой друг Никулден ще тази даже не промоция, а направо даром, чист бакшиш, дори без да се облага с данък.
Офертата – истинска златна рибка, изплува в края на изминалата седмица. Засега от устата на министъра на околната среда Юлиан Попов. Но казана дума – хвърлен камък, който цамбурна право в Перловската, че е и във Владайската – двете най-големи реки на столичани. Които естествено се вливат в национално най-дългата ни река Искър, която пък право в Дунава. И ей го на, този вълшебен бонус (даже и без донос), ще захрани дори и Черно море.
За какво става дума ли? Ами за зарибяване! Цял министър буквално зариби софиянци, може и гостуващи, за да работят в столицата, да вадят тиганите, нищо че рибата дори не е в реката. Понеже се обмисляло такова грандиозно почистване на софийските реки, че дори да е възможно и тяхното зарибяване.
Зарибяването обаче ще е за шарани – пардон, с шарани. На въпрос на каква точно риба ще се даде софийско жителство в местните реки, министърът отговори: „Е, с такава риба, която е по-непретенциозна. Да речем шарани и подобни, някакви шаранови риби“.
Чудесно, то тя и златната рибка е от семейство шаранови, така че като я хванем в „канала“ на Орлов мост (Перловската река) или на Лъвов мост (Владайската река), мигом може като желание да й поръчаме да се превърне в сьомга. Също така чрез развъждането на шарани, може пък и по-чуваеми пред Господ да станем. Все пак един от най-известните му светци – Свети Николай, когото честваме именно на Никулден, тъкмо шарана е възвисил. Според нашенските легенди в дъното на лодката на рибар се отворила дупка, която светията затворил с шаран. И от тогава се смята, че шаранът е жертвена риба.
Някак си нещата съвсем се завириха и зарибиха. Всичкото това накуп много, ама много мяза на действащата политпартийна обстановка. От три години лодката на държавата ни все се клати – избори по два-три пъти годишно, служебни правителства едно след друго, едва-едва се добрахме до редовна власт. Ама пък тя (не)редовна всъщност – хем се върти щото е ротационна, хем свят ни се извива и от непрестанните скандали във властовата коалиция, която е (не)коалиция. И през цялото това време т.нар. гласоподаватели, освен това и данъкоплатци – иначе чиста проба шарани запушват дъното, което всички политпартийци, всякаквите властимащи в същото време не спират да копаят.
Ей ги и сегашните, дето са се сглобили да управляват. Непрестанно си клатят общата де факто, че и де юре лодка. Ама не слизат от лодката, щото компилацията от шарани и лапни шарани във вид на избиратели, пак същите щели да натоварят в нея. Е така е – други няма!
Затова явно е и тази идея да се развъждат колкото се може повече шарани чрез зарибяване на де що гьол има. Та да има достатъчно за запушване на дупките в държавата ни – тип пробито корито. От което „капитаните“ при всяко потъване не последни остават, а първи се спасяват заедно с плъховете, та да има кой пак да плава към (не)избори. Все в същото блато, ама то шаранът си е виновен след като е всъщност и блатна риба, няма претенции къде ще го развъждат.
