Седмицата: Колко е дълъг поялникът на кандидата Румен Радев

 Спойка със заровен държавнически инструмент не става, докато са изровени само политпартийните томахавки

Коментар
17:48 - 10 Октомври 2021
8996
Седмицата: Колко е дълъг поялникът на кандидата Румен Радев

Като се е включил поялникът в ролята на главен политически герой тази седмица, да не вземем да си помислим, че иде дума за нечий нос. Щото думата „поялник“ някои образно я използват именно за нечий по-дългичък човешки нос, както и – за нечие прекалено навиращо се насам-натам носле, дори и да не е чак пък толкова дълго. Става въпрос не за нос, а за кандидатски работи, че сме на прага на официалната кампания за трети парламентарни избори т.г. Този път още по-кандидатски работи, поради допълването им с вот за президент в същия ден.

Най-кандидатски се е разположил и се разполага с всичките си действащи установки Румен Радев. От една страна действащ президент – от друга кандидат за президент и в следващите 5 години. От една страна началник на втори служебен кабинет за тази година – от друга, кандидат пак той да е такъв началник, ако пак и следващият нов парламент не излъчи редовно правителство. И за капак в цялото това кандидатстване на Радев има и още едно, ако все пак не той е следващият президент и/или този път се разминем с власт по служба. А най-вече, ако и двете не (му) се случат.

Ето затова наистина му трябва именно як поялник на кандидата за всички тия кандидатски работи Румен Радев. И точно той отдавна го е включил поялника си, а в момента му иде да го даде на макс, дори с угрозата да му гръмне инсталацията.

Като по-важният въпрос в случая е не толкова колко му е мощен поялникът, а колко му е дълъг – къде може да се завре, докъде може да стигне така нужното запояване на това и онова, на този и онзи, та да се запои действащият президент и за по-нататък - и властово, и политически, че и партийно.

Така де, поялник е уред за стопяване на припой, с цел свързването с този припой на детайли и елементи чрез спояване. Точно както големият кандидат за всичко Радев нагрява до червено и не само, стопява наред политпартийната ситуация, та да му се получи неговата му спойка. Като за припой са му на разположение (засега) разни парчета от цялата тази кандидатска работа в момента.

Най-разтопени за нуждите на Румен Радев изглеждат новите стопители, пардон спасители, Кирил Петков и Асен Василев. Омекнали като министри в първото тазгодишно служебно правителство на президента, което им даде възможност да станат известни. Дори потекли в правилната Радева посока, ако се има предвид, че споиха собствена партия, тъкмо когато на президента му трябваше такава. Даже и името й е „Продължаваме промяната“ – демек, това което са правили в служебния кабинет, да продължат да го правят, както сами подчертават. Макар в същото време новите политически известни да твърдят, че не са партия на президента Румен Радев, а „една нова изгряваща партия в центъра, която има дългосрочна задача да смени коловозите на България“.

Съвсем точно изглежда – да, да отъпчат властови коловози на кандидата Радев, като действат за бъдеща, следизборна коалиция от поне 121 депутати. На която, пак по думите на ПП, да бъдат на „водещото място“. Само дето Кирил и Асен, като хванати от „харвардската гора“ така се разиграха, че и според експертни политологически и социологически мнения, взеха да преиграват още преди официалното начало на предизборната си кампания. От фойерверки и балони май удариха тавана, от което следва движение надолу, че няма накъде нагоре.

Предишната „първа сила“, тази на Слави Трифонов, в момента може да послужи само за лек пълнеж на спойката на Радев. След като, когато се самопровалиха в съставянето на редовно правителство, се извиниха един вид, като на мига обявиха, че дават цялата си подкрепа за „Румен Радев – пак президент!“. Колко ще е цяла обаче зависи от уж електората им, който се събра на изборите през април и особено на тези през юли като на внезапно обявен и без билети концерт на Слави от времето, когато наистина беше шоумен, а не си играеше на политпартиец. А сега същият този шоу електорат взе да оредява като на стадион със задължителни ковид мерки – тук-там зрител.

Изяждането на „Има такъв народ“ и отвътре, и отвън е забелязано дори и от сценаристите – първи партийци на Трифонов. Та затова взеха да омекват, и то не според поялника на Радев, а само според собствената си свирка, която поне да ги върже и този път на депутатското хоро, а не да се отсвирят напълно. По тази причина са заклинанията им, че ще направят „всичко възможно да има кабинет“ с „естествените им партньори“ ПП, ДБ и ИБНИ. Също така щели този път да са диалогични, но и другите „партии на протеста“ трябвало да са. И понеже явно се съмняват, че този „диалог“ ще е достатъчен, „допускат сътрудничество“ и с БСП, нищо че се смятат все още за „незаобиколим фактор в съставянето на нов кабинет“.

За Мая Манолова, като половинка от „Изправи се БГ. Ние идваме“, се знае, че на мига се подлага на поялника на Румен Радев. Като е известно, че няма и друг избор, и от избори на избори е на път третия път да й изпадне стомничката от парламента. Понеже и досега самият Радев не ги бройкаше за бройка поради мижавата им депутатска бройка. А сега, когато и ПП се цели в парламента, бройката за оцеляване на Мая в НС все по-забележимо не се брои. Още повече, че другата половинка на ИБНИ – отровната на Николай Хаджигенов и Арман Бабикян до последно разиграваха и самия Румен Радев дали ще го подкрепят или ще го заменят с кандидата на ДБ Лозан Панов. Е подкрепиха Радев, както се и очакваше, защото освен за поялника му, няма за какво друго да се хванат, както се и виждаше.

„Демократична България“ пък го играят уж един вид бягащи от калая на Румен Радев. За парлама пред десния си електорат, разбира се. Щото десните избиратели искат дясното най-после да се напълни, а да не дрънчи на кухо. Но от изначално съдържателно изпразненото ДБ не щат – по си ги устройва празното пространство, в което като единствени са евентуално забележими. Затова издигнаха свой кандидат за президент – Лозан Панов, де факто и де юре конкурент на Румен Радев. Затова и намекнаха, че Радев им е прекалено червен, след като преброиха 27 души от Инициативния комитет на кандидата за втори президентски като бивши агенти на Държавна сигурност.

Но в същото време и с голи ръце продължават да крепят горещия поялник на Радев – винаги били признавали полезните му ходове. Даже били готови да преглътнат и „сложната тема БСП“, като в интерес на държавата „са готови да участват в мнозинство“. Но пък в същото това време новата сила на върха на поялника – ПП, чрез единия от лидерите й Кирил Петков, направо им каза, че като се коалират след изборите той ще е премиер, а те най-много мястото на правосъден министър да получат. За лидера им Христо Иванов, разбира се. А, и поста на главен прокурор за техния кандидат за президент Лозан Панов можело да им дадат, с което още отсега го отписаха за „Дондуков“ 2.

И така стигаме до БСП, дето уж са тези дето включват тока на поялника на Румен Радев та въобще да загрява, да работи. Само дето лидерката Корнелия Нинова непрестанно го цъка това подгряване, даже имаше момент, в който много й се искаше да му дръпне шалтера. Сега „са включени“ в инициативния му комитет, но не са инициатори за издигането му. Като и непрестанно му припомнят с директно включване, че благодарение на тях изобщо е станал президент. Но тогава, първият път, „до голяма степен Радев  е бил безалтернативен“, сега „и Анастас Герджиков, и Лозан Панов са силни кандидатури“. Освен това Нинова направо му бръкна в контакта на Радев като го предупреди, че „президентските избори изместват парламентарните, но съществените въпроси се решават в парламента“. Удариха го червените и по най-горещата му спойка – по ПП на Кирил и Асен. Че не са си показали програмата, а вече постове раздавали. Както и че БСП се готви да поеме мандата за управление и вече са готови да представят техен „план за първите 100 дни на правителството, което трябва да управлява България“. А ПП не са свършили нещо ново за България.

В крайна сметка излиза, че никак не e дълъг поялникът на кандидата Румен Радев, макар на външен вид да не изглежда така.

Но пък все повече взе да прозира, че нажежаваната спойка за обслужване на кандидатурата за още повече власт, нещо взе да изстива. И поради съвсем горещите кандидатури на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков с подкрепата на „отписания“ ГЕРБ и на самия лидер на „натиреното“ ДПС Мустафа Карадайъ. Но най-вече поради съвсем възможния задаващ се охлаждащ електорален ефект на изборите на 14 ноември. На базата на опита на избирателя от предишните му два избора тази година. Че спойка с личен поялник, па бил той и президентски, не става. Докато държавническият инструмент е заровен, а са изровени само томахавките между всички политпартийни бг индианци.