Седмицата: Обикновените глисти на Сглобката (НЕфентъзи по мегахита „Дюн“)

Премиерата и по света, и у нас на втората филмова част на мегахитовото фентъзи „Дюн“ набра скорост през изминалата седмица. Тъкмо когато (само у нас) съвсем като (не)съвпадение се вихри досущ като насред „живите“ пясъци на една дюна разглобяването на Сглобката от (не)коалиция в коалиция. Евентуално! Че чак пък такава фантазия – нещата да си дойдат по местата, в нашата действителност и най-големите фантазьори не могат да си представят. Така че политпартийното ни фентъзи и то е (не)фентъзи.

Иначе, тъкмо политически, нещата доста мязат на „Дюн“, нищо че фантастичната история е около 20 000 години напред в бъдещето. Но що пък фантазиите в Сглобката между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да не сътворят някой меморандум-споразумение под заглавието „20 000 години по-рано“. Демек отсега да са на власт за туй бая бъдеще време. Когато властта на Сглобката даже няма да е планетарна, а направо галактическа. Човечеството отдавна ще е покорило Космоса (според „Дюн“), като всички планети ще са обединени под управлението тъкмо на галактически център на властта.

И в историята по отколешния роман на все още фентъзи великана Франк Хърбърт иде реч за комбинация от власт, религия, обществени строеве, философия на управлението, екологията и ролята на човека във всичко това, естествено. Е, всичкото това с много дълбочина и мъдрост, ама като сега като им и си тропат на полусглобената, по-скоро повече разглобената „обща“ „Сглобка“, може да се кара по далеч по-плитка схема. Тази дълбочинно познатата ни, (не)философската само от два съвсем партийнополитически сюжета – „пари-власт“. Нещо като опростената система на човешката хранителна система във вид само на „уста-анус“: лапане му е майката, пък какво ще излезе там накрая, все тая.

Точно толкова опростени са и преговорите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в иначе наистина сложната ротационна ситуация. При която трябва да се осъществи джентълменски обещаният на всеки 9 месеца преход на общата им власт просто от правителството „Денков-Габриел“ към правителство „Габриел-Денков“. Но понеже в тия първите девет месеца всичко все се разглобяваше в уж Сглобката, сега изведнъж всичките й съставни части се разбързаха с „ярка“ инженерна мисъл.

Като тази - тъкмо от изминалата седмица, че, видите ли, „ДБ стават стратегически мост между ГЕРБ и ПП. Понеже на националната си конференция „Да, България“ - едната съставна част на ДБ, реши и тя да се присъедини към европейското семейство чрез Европейската народна партия. А другата съставна част – ДСБ, си е там отдавна заедно с ГЕРБ и СДС, разбира се. В същото време обаче ПП, тъй като били „със социаллиберален профил“, по-скоро щели да чукат на вратата на еврофамилията през Алианса на либералите и демократите в Европа. Но пък същите ПП са в предизборно-изборно-следизборна парламента коалиция с ДБ.

И ей го, на – мостът е налице, всичко се свързва, сглобява в Сглобката. Ако не у нас, то в Европа! Даже нещата направо към аутобан вървят – не чрез мост за свързване на скрибуцащото парламентарното мнозинство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ , а чрез виадукт – мощен конституционно-парламентарен виадукт. По съвсем простата причина, че всъщност ДПС (дето им крепи туй конституционното) си е, ехеее откога, тъкмо в Либералния алианс и то с ключови позиции там, като ключовите на ГЕРБ в ЕНП.

Чудесно, зер в тоя момент на евродържавицата ни кво по-добро от такъв як мост. Чудно ни се получава – направо като Чудните мостове, дето Господ ги е сглобил там насред родопската природа като скален феномен за чудо и приказ.

Оп, да - висша работа е тая на Чудните мостове! Само дето не са сглобени, а са разглобени от висшестоящата природа. Получили са се естествените мостове с милиони години „човъркане“ от „червейчетата“ именно на природните сили. Мощните скали са се преобразували с течение на геоложкото време – най-просто казано пропуквали са се, изтънявали са, срутвали са се на места. И така поради големите дупки са заприличали на арки – сегашните два-три естествени моста, всичко разрушено е „изтекло“ във вид на камъни, чакъл, пясък.

И като споменахме „пясък“ – ето я пак приликата с „Дюн“. Не само защото действието се развива главно на пясъчно-пустинна планета. А и по отношение на „червейчетата“ на природата, дето са ни издълбали Чудните мостове. Само че в „Дюн“ са „егати“ червеите – както бихме рекли „е те такова животно нЕма!“. В романа, и във филма, „страшната работа“ са емблематичните преогромни пясъчни червеи, дето гълтат цели хеликоптери, че и космически кораби.

Прилика, прилика, ама колко пък да си приличат тия пясъчни червеи с глистите на Сглобката, дето непрестанно им изяждат (не)коалицията изотвътре. Приликата всъщност е само една и пак е свързана с Чудните (ни) мостове. И тях ги (до)човърк(в)аме „човешки“ с нашенски вандалски - не само политпартийно варварски обичаи. Всеки (не)човек – турист, само да му скимне, и си изчовърква „феноменално“ името на природния феномен. Нито почистването на „творбите“, даже и законни глоби между 500 и 5000 (в лева, засега) не спират „традицията“.

Също като в Сглобката, дето собствената им вътрешна паразитна фауна – глистите, мира не им дава да се изчовъркват един друг. Целта е ясна – единствено, за да се запишат в собствената си властова историята. Само дето природата на глистите е далеч по-скоростна в разяждането от оная Природата Свише. И не творят глистите чудеса, а ла*на.