Седмицата: Орел, рак и щука не се вадят с магарето на властта от калта
Сговорна дружина планина повдига. Към два месеца вече тая е моментната снимка - на фотошоп. Откакто „заработи“ най-новият нов парламент, а десетина дни по-късно се излюпи и четвъртитото правителство. Колко е четвъртито, та чак заклещено, почна да се усеща откъм неизгладените му ръбове, естествено.
Изначално очакванията някак си бяха баш за четвъртита работа. Нещо като П.Р. Славейковата работа с баснята за орела, рака и щуката в несговорната по презумпция дружина, която поради изначалната си характеристика няма как да доведе работата докрая. Даже изначално няма как да поповдигне планината, камо ли да я тегли като каруца на властта. Там си е в калта все още засега, а може и за по-дълго, ако не завинаги, поне във „векуването“ на цял управленски мандат, който наистина може да ни се стори като век.
Като заговорихме за калта, то и нещата си дойдоха на мястото. Щото орелът, ракът и щуката са трима, а управленската коалиция е четворна, поне според раздаването на министерски и други властови каруци, пардон кресла. И точно четвъртият трябва да влезе в ролята на магарето, което да не е оставено и то в калта, а да тегли общата им талига, поне в истинския смисъл на коалиционното им споразумение – защита на собствените интереси.
Магаре непременно е нужно – дали само заради тия интереси или и поне тук-там и за държавните, то ще се види. Примерно още напролет в калта под снега. Но е нужно, да. Понеже, както природно правило е описано в баснята „орелът кат крилат все теглял нависоко, кир Рачо - теглял наназад, а щуката - в дълбоко“. Видно е, че освен дърпането в общоблокиращи различни посоки, липсва и посоката „напред“. Поне като обещана, пак изначално, във властовата басня. Че ще се „продължава промяната“, което означава движение напред.
Та така от басня на басня излиза, че челната, мандатоносната политсила в четвъртитата коалиция, наречената именно „Продължаваме промяната“ (ПП), е магарето. Кой от останалите - БСП, ИТН и ДБ, е щука, рак или орел – все тая, нали са коалиция, колкото и четвъртита да се усеща.
Магарето всъщност беше заявено да е с крила. Не като орел обаче, а някак по като щъркел – да донесе по Вапцаровски пролетта „само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет“. Ама в крайна сметка се оказа като изтребител. И не поради родството на ПП-магарето с летеца изтребител, президента Румен Радев. Което родство, между другото, напоследък взе да се отрича като нежелано бащинство, в което самият отец щял да припознава друга своя бъдеща партийна рожба. Изтребител в чистата му форма – от изтребване. Във властово-политическата форма като разчистване на терена от останките на други самолетчета по управленската верига до девето коляно.
Само че нещо взе да боксува дори и крилато да е магарето. Стои си в обора и само върти опашка, белким на някого му се стори, че се е заело да управлява. Засега главният герой в новата, подобрена басня и с магаре за преден ход, е във филма си по холивудски – анализирай това, анализирай онова. В крайна сметка по български анализирай това-онова, та време да минава – мандатът нали е 4 годишен.
А докато магарето е вързано на анализаторската ясла и изтребителят на властта бръсне все по-ниско над тополите, калта не само си стои, а се задълбочава. Най-меко, по социологически казано „за промяна съобразно предизборните обещания е твърде рано да говорим“. Понеже „от първия ден управляващите бяха посрещнати от каскада от кризи и едва ли промяната е възможна точно както са си я представяли“.
Как така обаче може да са обещавали, а да не са си представяли съществуващи, опрели до кокала неща: ковид криза, геополитическа – и то не само северномакедонска криза, електрическа криза с мораториум, но и с поголовен скок на цените, пенсионерска „добавъчна“ криза и т.н. И защо обещания като „нулева корупция“ и „съдебна реформа“ само за месец и малко се превърнаха, видоизмениха в „нулева толерантност към корупцията“ и „съдебна реформа по главата на главния прокурор“. Ми понеже и защото за тия работи са нужни не само харвардска утопия, а най-малкото, което е съвсем много - конституционно мнозинство, тоест да се вкара и съвсем мощната като численост опозиция да рине калта при магарето. Но положението си стои на нивото „а дано, ама надали“. Даже по-твърдо става – калта се превръща в бетон.
А в бетона, знаем, може нещо да избуи в някоя пукнатина, като във властови цимент първо избуява разочарованието. Което разочарование, когато е под формата на галопиращи цени, във вид бъркам ти дълбоко в джоба, много бързо превръща и най-твърдото обществено одобрение, и най-мощната електорална подкрепа в обратна взривоопасна реакция. А и дори в магарешкия случай, да не говорим за орела, рака и щуката, нито общественото одобрение, камо ли електоралната подкрепа даже и изначално-изборно са по-мощни от калта.
Което в най-мекия си вариант води обратно в кошарата на пак нови избори. А в по-твърд вариант, прелива на улицата, та пак да станат хлъзгаво-протестни жълтите павета. Която кална пързалка обикновено изпързалва действащата власт, колкото и да са й яки обещаните копита.
