Седмицата: Прогресивното изкукване на папуняците
Ку-ку, ку-ку…! Седиш си примерно някъде на теферич, разговорно – тиферич, където на всякакви пернати им се чува гласът (уж изобщо не, на политическите папуняци). И опааа, ама що не се чува кукувица? Е, ми свърши кукането – според народните наблюдения-поверия това се случва по Петровден (на 29 юни ги честваме Светите Петър и Павел). По научному кукувиците кукат само през пролетта и началото на лятото (от април до юли), по-конкретно само в размножителния си период. Като характерното „ку-ку“ е брачна песен, която мъжките използват, за да привлекат женски и да маркират територията си. После, тъй като не отглеждат сами малките си – снасят си яйцата по чужди гнезда, кукувиците се изнасят без и едно „ку-„ да обелят, напълно спират да кукат до догодина.
Е, така е с „гнездовите паразити“ (научен термин именно за кукувиците). Кукат ли кукат наперено докато се размножат, после си снасят набързо някъде на чуждо яйцата да им ги мътят и отглеждат пръкналото се от тях. А като се застуди, „биологичните родители“ отлитат за топлите страни, където дори не се размножават – „фокусът им е единствено оцеляване и хранене“ – хранене и оцеляване. Кво като със своите яйца за затрили яйцата на „гостоприемниците“, изхвърляйки ги от гнездото. При това би могло политически да се каже с „пълно мнозинство“.
Ако продължим да мешаме политиката с орнитологията, то нещата наистина прогресивно категорично водят до изкукване. Ама не просто някакво си електорално, а пълно изкукване – барабар с всичката нова власт и следелекторално – след размножителния й период по изборите през април т.г. И не просто кукувиче изкукване, дето – ей, го на, дойде лятото, и спираме да изкукваме. Свършек няма с нашенското всъщност папунянско изкукване – вече съвсем политпартийно „прогресивно“. Че то нали папунякът – някакъв вид диво прелетно петле, си разтваря подвижния гребен на главата при възбуда, при това, ако успее да кацне някъде. Та възможно е, изкукалото ни положение да се дължи на вероятността кукувичи яйца да са попаднали в хралупка на папуняци (в дупки разни гнездят), там да са се излюпили и мигновено да са се превъзбудили по примера на приемните си родители. Но без изобщо да се опитат да летят, пък после и успешно все пак да кацнат, та чак тогава да си вирнат гребена. Тая цялата съвсем (не)странна орнитология май мяза на нещо от моментното ни ку-ку–кукане. Поне така все по-прогресивно мирише именно на новата политпартийна люпилня „Прогресивна България“. Примерно под слогана (лозунга, де), колкото по-Прогресивна, толкова по-изкукала България.
Що така, когато просто си седиш на тиферича – на прохладно, на сянка, след като най-накрая си имаш не просто редовна власт, а абсолютна такава. Ми то седиш, седиш – ама когато и дремеш, спиш, докато си седиш, вероятността да си (из)паднеш от уж поне политпартийно уютното следизборно гнездо, става все по-прогресивна. С абсолютен шут!
Ей го на: според прясно политологическо ку-ку-кукане-изкукване, пардон – аналитично твърдение, „България (вече) може да си позволи да бъде себе си… Под това разбирам наличието на управляващо политическо движение с центристки профил… В този смисъл не сме свидетели просто на нова политическа ситуация, а на нов исторически етап“.
Чудесно! Значи без значение колко сме себе си или изобщо не сме на себе си, важното е, че сме изкукали… исторически. Съвсем напълно, демек, но пък и в разни нюанси на „историчността“. Примерно, че „прогресът“ е с „историческа победа“ за де що има „българи – юнаци!“ и/или че сме „направили историческо напиване“, ако не снощи, то на 19 април т.г. Което, както е тръгнало (ку-ку, ку-ку) като едното нищо води минимум до „историческо задръстване“.
Ама да не му мислим, че нали сме си на тиферича, наслаждавайки се на всякакви пойни птици. То папуняци и кукувици не са пойни, но това ще го разберем по-нататък в „прогресивната приказка“. Така, де, ето какво все пак казва същата политология (тази по-горо) за ей сега, близкото ни историческо бъдеще: „Реално погледнато, сега сме в сянката първо на лятото, а след това и на предстоящата президентска кампания. Затова първите реални сигнали за обществената оценка на това управление вероятно ще дойдат през зимата, когато хората най-осезаемо ще почувстват по джоба си евентуалната необходимост от затягане на коланите“. Да, ама баш тогава ни пойни птици, ни кукувици, ни папуняци – всичките вече ще са се загнездели в собствения си тиферич в името на тяхната си „Прогресивна България“.
