Седмицата: Синя кръв на „О-хооо, Шипка!“

Голямо разочарование през изминалата седмица – тая по-дългата, дето „изяде“ и понеделника на новата седмица, та да е още по-празнична. Не, не е разочарованието, че Сглобката пак се разглобява, за да се сглоби. Там дрънкалките тепърва започват. „Неофициално“ от 6 март според (не)джентълменското споразумение на (не)коалицията, а „официално“ от 8 март според меренето между „меморандума“ на ПП-ДБ и „споразумението“ на ГЕРБ-СДС. Което е все тая, щото и в двата случая иде реч за нещо спорно, което да се съшие – а в случая пак ще е с бели конци, нищо че са във вид на червени линии.

Много разочароващото освен (по дефиниция) за русофили, така също и (по мерак) за русофоби, бе, че президентът Румен Радев този път не си извади юмрука на Шипка. Та мелето да е общонационално, както се полага като за национален празник. То държавният глава – вече 9 месеца останал без службата (си) „и премиер“, нямаше и нужда да си го вади, след като още през лятото определи все още националния ни празник 3 март като „червена линия на нашето търпение“. И си пусна и своята кръв в политпартийната ни кланица, като възвести пак именно от Шипка (на 19 август) точно от този връх „народното (си) движение” в „защита на 3 март“. После датата беше съвсем защитена чрез търговска марка „Движение Трети март“.

И докато цялото политологическо „наблюдаващо войнство“ очакваше „задвижване откъм Дондуков - 2 на президентски, ама съвсем партиен проект, то (не)проектът на Сглобката се задържа за първите си 9 месеца, а в момента пак се разглобява, както рекохме, най-вероятно за да се сглоби за поне още 9 месеца. И така не просто да намаже от продължаването на властта (си), а да не намаже пак служебно властовите ски на Румен Радев. Включително като му отвори пистата и за негова партийност на предсрочни парламентарни избори.

Накратко, поради тая разглобена, но все пак в Сглобка ситуация, не му се получи на президента да си задвижи движението (засега) под формата на своя национално-търговски празник „Трети март“. Затова и не пусна Радев национално-политпартийна кръв, във вид на още по-дълбока рана – пардон, червена линия, сега на 3 март на Шипка, като (не)даде знак, че скоро може да се очаква старт на такъв проект.

Аха, блажени са наивниците, както в такива случаи мигом се трансформира онуй праведното „блажени верующите“. Пусна кръв и т.г. на 3 март президентът Румен Радев не просто на „О, Шипка!“, а на „Охооо, Шипка!“. Ама каква кръв?! Дюшеш му дойде на държавния глава втори мандат този път „държавническите“ му червени разделителни линии в собствената (му) държава да са във вид на синя кръв. Така, по-аристократично да е кървенето. Без да си размахва юмрука, но пак право по носа на всички дето му спъват „службогонството“. „Висшият“ пилотаж на президента – политпартиен изтребител, бе под формата на синоптична прогноза, като да е (и) главен метеоролог на „кралската климатология“. Съвсем ясната му конфронтация по личната му шарена линия на разделение и противопоставяне и от върха, а и от всичките жълти павета дето посети в неделя на 3 март, бе във вид на  „лепкавата политическа мъгла“. Този „атмосферен“ термин използва Радев, та „аристократично“ да не назовава ни партии, ни политпартийци. Но в атмосферата на поредното съвсем партийно-политическо противопоставяне там на Върха на всякакви „патриоти“ все с „руси“ корени - русофилски, русофобски.

В крайна сметка - да, синя беше този път „кръвчицата“ на държавния глава на държавния ни национален празник. Аристократична беше, ама като „аристократизма“ в рекламите за дамски превръзки и за памперси. Дето реалният цвят на субстанциите, които трябва да попият – я червен, я жълт, я кафяв, се заменя със син. Уж за по-лесно „преглъщане“. Само дето - еле пък тоя нов президентски политпартиен аристократизъм - все по-сигурно води до повръщане.