Седмицата: Всеки чегърта всеки

Разпад! Всичко се разпада, докато всички от горе до долу и от долу до горе в политпартийността на държавата се наиграят на изчегъртване. Всеки чегърта всеки, ама не в значението на резултата от тази дума, а буквалистки неграмотно - в съвсем буквалния й смисъл - стържа, като издавам шум. Даже стържа, ЗА ДА издавам шум. Е, нашумяхме се!

През изминалата седмица обаче се и гради. Докато т.нар. управляващи – четворната коалиция, се разпадат, а т.нар. опозиции се чудят да се съшият ли с бели конци, се съгради официално т.нар. нова политическа сила на Стефан Янев. Бившият (дали?) секретар на Румен Радев, бившият служебен премиер, бившият и служебен, и редовен военен министър, стана настоящ (за колко време не се знае) лидер на партия – уж алтернатива на всички и на всичко.

Да, това се случи в пика на разпада на всички и на всичко. Разпад, тръгнал като снежна топка, нищо че лятото официално тепърва предстои по нашите ширини.

След като партията Му на Слави Трифонов се изчегърта от общата паница, щото не само изведнъж им се видя малка за четирима, а още по-изведнъж им се провидя, че баш на тях им подхвърляли само огризки, че и съвсем оглозгани били.

След като баш управляващите – ПП, си свалиха бозавите балтончета с обещанията още зимъска, потракаха със зъби през пролетта, през които зъби само глупости успяха да процедят на развален български, почти се удавиха в собствените си плюнки на „промяната“, затъвайки от криза в криза, и се оказаха не само без сламени шапки, а и без гащи в задаващата се лятна жега.

След като другите два елемента в същата управляваща коалиция – БСП и ДБ се оказаха всъщност един елемент, с един общ мегафон и нищо повече, освен че явно имат мааалко по-голямо място от Слави – според Слави, в общата паничка, или поне това малко е повече от нищо, а това все е нещо.

След като изведнъж сдружилата се опозиция в парламента си изпусна нервите и катурна тепсията, на която „коалицията на промяната“ с оредели редици и не с плаващо, а с потъващо мнозинство в парламента, им се поднесе за шут с вот на недоверие, те поискаха (по акъла баш на отцепника Слави), че и спечелиха, вот на недоверие, ама лично срещу шефа на парламента Никола Минчев, като за капак не спряха да повтарят как „лично“ много взели да го харесват. Толкова я бутнаха тепсията, че сега и съвсем почернялата й обратна страна взе да не изглежда толкова мръсна, дори и когато главният седящ в нея – т.нар. премиер Кирил Петков води пазарлъци за изкупуване на депутатски души – мъртви души само заради бройката. Даже и налегналите ни съвсем очевадно, не само според джоба, кризи, нещо взеха да им се привиждат на някои не пък чак толкова загорели, и са склонни да вардят не просто Минчев, а цялата управляваща коалиция – това дето е останало от нея, де – от тепсията на която им се поднесоха като дар във вид на пълна кошница с обещания, която отдавна е празна.

Е, след всичкото това „след като…“ официално полегна в уж чисто нова лъскава тепсия Стефан Янев да ни опече работата. В качеството на поредния строител сред българските политпартийни и властови руини. Само дето символичната първа копка на поредния „Български възход“, толкова символична, колкото и самата „нова сила на алтернативата“, се отложи с няколко часа. Изведнъж се оказа, че я няма дясната ръка на Янев. Не че точно дясна му трябва с толкова левите му заявки. Но градежът се пропука още в основите.

Най-близката на Стефан Янев сътрудничка Ралица Симеонова го изостави и напусна „възхода” даже не в деня, а в часа на учредяването на партията. Ама поне се сбъднаха прогнозите, че му е „опасно“ близка. Иначе причината била, че не й харесва кадровият подбор в новата сила, нищо че бе сочена Симеонова даже и за „сив кардинал“ при Янев. А когато заговори "проблемът с кадрите", няма партия дето да не млъкне в саморазпада си. Най-прясната справка - партията на Слави Трифонов.

Да, в ей в тоя момент някак всичко заприлича на кардиналните патардии в една друга „народна“ партия – „Има такъв народ“ на кардинал Слави, сивия кардинал Тошко и „неподкупните“ им бежанци от групата на „Руди и 5-6 приятели“. Но на каданс – на бърза скорост побягна първата избягала от Стефан Янев.

Като ги погледне човек, пък бил той и не заклет избирател на „възходи“, мязат си Слави и Стефан. На първо четене и двамата са височки. Е, не гони Янев 2-та метра като Трифонов, но пък и той се цани да погледне отвисочко под сянката на един високо размахан президентски юмрук. И като си помисли човек, особено ако е заклет избирател на „възходи“ – миналото лято възхода на Трифонов, това лято – на Янев, ще си рече, че двамата са съвсем близки роднини. Като на баща и син им лепва общата участ, ама няма как, 6 лета им е само разликата – Стефан чукна 62 годинки напролет, Слави ще закове 56 наесен. Няма данни и да са братя, даже и братовчеди.

При тая обща „духовност“ на партийното им строителство – да им духват строителите изневиделица, ще да е да е духовно роднинството. По кумова линия, че кумството по нашите земи е като духовно бащинство. Нищо, че в този скоротечен политпартиен семеен разпад по-младият се оказва кумът, а малко по-възрастният – кумецът. То в тая работа размерът, на годинките в случая, наистина няма значение като начало. После ще има – кой колко по-бърже и по-качествено ще се разпадне и ще повлече и политическото положение, и държавното.

Само не е ясно защо Слави Трифонов не беше на учредителния конгрес на Стефан Яневия „Възход по български“, та да му е и свидетел на гражданския брак. Да му кумува официално. Че и кума щеше да си има – самата Луна се беше явила. Е, може пък и да са свидетелствали – фолк президентката на живо, чалга телевизионерът по традиция от дивана виртуално.